Преди доста време бях попаднал на една история, която ми направи силно впечатление. Не я помня в детайли, но ще се опитам да я пресъздам смислово вкратце.
В историята се разказва, как една жена подвивала двата края на хляба, който печала. Когато я попитали защо го прави, тя отговорила „не знам, майка ми така правеше“. Питали майката, тя също не знаела, защото го била научила от своята майка. Отиват при бабата, а тя „ами беше ми къса тавичката“.
Основният извод – понякога правим нещо по интерция, много време след като е изчезнала причината, която го е предизвикала.
Точно заради това вярвам в преоткриването на колелото. Има ужасно много сфери, в които нещата се правят „както баба ми ги е правила“, без да се отчитат актуалните нужди и достижения на цивилизацията.
Думата ми е за системите за публикуване онлайн. Както блог платформите тип WordPress (com и org), TypePad и Blogger, така и разните CMS ала Drupal, Joomla и пр.
Само аз ли виждам колко са счупени? Само на мен ли ми се струва, че са базирани на концепции от каменната ера?
На първо четене бих поспорил с авторите им за най-очевадното:
- Софтуер за (само)инсталиране vs онлайн услуга? Имаш предвид непосилни за нормален човек безкрайни кърпежи vs мързеливо-глуповати („лесно ти е на теб, щот’ си прост“) и на моменти скъпи услуги? Нито едно от посочените. Благодаря.
- Плъгини? О, друже! Уеб приложения, нещо? Facebook Apps, Apple App Store, Force.com… Светва ли ти червената лампичка?
- Блог или уики? Тц. Блики.
- Изибилити, някой? Концепцията за влача&пускам е наоколо от къде хиляда години? Я зарежи тези tinymce-та и помисли как да наложим what-you-see-is-what-your-readers-get модела.
- Facebook / Twitter / Google Reader общуването обезсмисля разните му там trackbacks и pingbacks. Лигообменът отива в социалните мрежи. Точка.
- Че кой предпочита да пише, вместо да говори? То не е само текст и графика, глупи. Аудио и видео подкастите са доникъде, благодарение на един куп „лесни“ инструменти за създаване, публикуване и консумация.
- Що очакваш да творя само на ноутбука си? Ди айФоун, ю ноу…
- „Очень интересная статья, get some penis enlargement, товарищ“… no comment.
К’во още?
Нека брейнстормингът по темата да започне сега…
Струва си!
Виж още:
Tags: blogging, ideas, media, software, typepad, ui, wordpress
Историята за баба ми правеше така я знам с една риба дето и режели главата и опашката, но това няма значение.
Трагични са системите, но 95% от такива платформи написаи от програмисти са още по-трагични. Затова и много хора ползват готови системи.
Определено има накъде да се разработват системите. Аз не виждам нищо лошо в плъгините обаче… Модела на force.com все пак е хубав и ми допада, но как ще заместим безплатното с онлайн услуга? Не ми се вързва.
Все пак аз съм 100% за разработването на алтернатива и съм готов да се включа активно в такава.
Спред мен системата не е счупена, a даже напротив – придоби устойчив вид. Формулата е small/middle/big screen + the cloud. Cloud: content, applications, resources.
Най-накрая, по тази формула всичко digital си дойде на мястото. Кънективити операторите също
Затова чак сега в щатите подпукаха мобилните за неутралити. Най-накрая.
Та в облака може да има всякакви апликейшъни и тук е бума на application stores за всяка една от платформите. Но това вече са промени в рамката, която не е счупена, а е нова
Така че, да живее облака – много добър образ на новата аморфна среда 
Ха,
Седят около масата един с триъгълна чинийка, един на диета, един с алергия към брашно, друг към мая, един веган, един студент-дизайнер, и един природозащитник.
Чакат стогодишния хляб, в чиято рецепта и приготовление са участвали лично, да излезе и да има вкус на боровинков пай.
Сега ти заявяваш очевидното – че хлябът всъщност е от ориз, печен-недопечен на слънчева енергия, не е о.к. на сол, но пък е правен в невероятна купа. Изстива за шест секунди, но с един жест ти носят топло и понякога по-не-безвкусно парче.
Дизайн. Струва си. Парите?
p.s. spammy?
@Ovanes: неразбирането за force.com се дължи на неяснота в препоръката ми по т.1. а тя е – хостед решение, но с гъвкавостта на сам-издат. И се постига, точно когато „плъгините“ станат уеб апове, които получават достъп до данните ти през API (точно както в лицекнигата). Част от тези апове са безплатни, други – платени, юзерът си избира какво да „инсталира“. А дивелъпърчето си хоства някъде самия ап или използва някаква спациализирана хостинг платформа, част от цялостната система.
що се отнася до помощта – на настоящия етап се търсят 1-2-3 способни хакери, които могат да приемат създаването на такава система като кауза на живота си
и да доуточня – програмисти от експертен тип „зидар“ не ми трябват. по скоро архитекти, дори да не са най-кадърни като програмисти, но да могат да конструират една цялостна система със всичките й layers, роли, правомощия и пр.
на втора фаза са необходими интерфейс/интеракшън дизайнери.
а, и да не забравя, адвайзърите винаги са добре дошли.
в светлината на гореизложеното, ти къде виждаш своята помощ?
@александър варов: концептуално си напълно прав. общо-взето около това гравитира и моята „идея“. кажи обаче, в коя конкретна personal publishing платформа ги видя тези убави работи? или предлагаш „всеки блогър – уеб дивелъпър / уеб интегратор“?
Ами аз от моя страна заедно с 1-2 човека мога да помогна с архитектурата, логиката и дизайна. Немога да се дивоутвам на 100%, защото се занимавам с мнгоо неща, но мога да отделям 10% от времето си дългосрочно. Насреща съм
@ники: о, идеята със сигурност си струва
Мисля, че yola.com са на прав път в това отношение.
ideata e super
Все си мисля,че всичко зависи от целта на занятието.
Ако искаш да имаш информационен сайт и сам да си слагаш нещата вътре какво пречи той да е на Joomla например??
Друго нещо е ако искаш потребителите ти да могат да правят супер специфични и оригинални неща.
Приема се,че drag and drop съществува доста отдавна, но това не означава, че всички трябва да се юрнем да си правим сайтовете по този начин.
И за край повтарям – Всичко зависи от целта!
Поздрави на всички.
Ескорт,
Все си мисля, че от зората на персоналните компютри целта не се е променяла – все по-лесни, все по-мощни средства в ръцете на широките маси.
Joomla, Drupal, wordpress.org, все тая. Ти к’во предлагаш? Всеки юзер sysadmin?
Ми дай да върнем VAX, на който с ключета да му указваме в осмичен код стартов адрес за зареждане на операционната система? А’е нема нужда
Колкото до drag&drop, това е само един пример, колко сме назад с юзабилитито в уеб.
И за край повтарям – целта на конкретната идея е да се демократизира технологията за персонално публикуване дотолкова, че и най-големия лаик да получи максималните възможности на една модерна publishing платформа.
Ники,
Съгласен съм… счупени са, и защо ? От зората на информационните технологии до сега всичко което ползваме е продукт на хакове и надграждане на стари системи с цел бързо излизане на пазара.. 50 годиншни хакове един върху друг.
И какво се получава ? Хардуера на всеки няколко години става два пъти по-бърз… софтуера /заради десетките вложени с цел по-бърза разработка на продукти една върху друга абстракции/ – пет пъти по-бавен..
Алчността прави монополите на база lock in към даден продукт или услуга ‘правилния избор’, а това води до пълен хаос – съдържанието на средностатистическия потребител или е затрито някъде сред купищата харддискове, двд-та и флашки, или вече е собственост на Facebook и подобните нему, или се намира в няколко бункера позиционирани в Амстердам и САЩ /наричани за по-благозвучно ‘Високо-ефективни дейта центрове’/ – на практика прекомерно подсигурени и няколко пъти препродадени шкафове с дискове и сървъри върху които е пусната разпределена обектно-файлова система /напр. Dropbox@Amazon S3/ и ‘Псевдо еластичен изчислителен облак’ /Пробвай да вдигнеш 1000 инстанции на 4 ядрените им сървъри за 3те минути необходими за рендериране на късометражна 3D анимация например върху Amazon E2.. /.
Не само публишинг системите, цялата ни инфосвера в сегашния си вид е счупена.. технологиите върху които бихме могли да я направим ‘както трябва’ ги имаме от десетки години /дистрибутирани, виртуализирани системи предоставящи изчислителна мощ и съхранение на съдържание/ няма ги като продукти, може би заради един основен закон на старите инвеститори – ‘Докато не изсмучем и последния лев/долар/евро/паунд/йена от нещата в които сме инвестирали и познаваме няма да инвестираме в ново, особено когато е революционно ( и ще ни секнат приходите от предишни инвестиции)’ Както и от естествения страх че ако системите ни са разпределени /а не консолидирани каквато е модата в момента/ ще изпуснем монополите си…’/
А относно ‘публишинг системите’ наместо да се ангажираш с направата на ‘Yet Another CMS (TM)’ защо не се насочиш към Google Wave, на който ‘Генерирането на съдържание’ е частен случай ? Гледа ли ‘много дългото му представяне /1ч20м/’ на Google IO от преди седмица ? Обърна ли внимание на имплементирания върху него като пример блог ?
Поздрави,
Зин
Това е добра тема за размисъл към която мога да добавя и още точки.
-Има системи които постоянно казват, че поредната кръпка е жизненоважна – малко се залага на страха…
-За сметка уж на по-доброто юзабилити отзад(админ панела) и „големите инструменти“ отпред (видими за потребителите) получаваме система ставаща все по-бавна и изискваща все повече ресурси – докога?
-Едно и също навсякъде – клонираните атакуват кой от кого краде вече е много неясно…
„по скоро архитекти, дори да не са най-кадърни като програмисти, но да могат да конструират една цялостна система със всичките й layers, роли, правомощия и пр.“
Хаха. Е те такова чудо не бях виждала – софуерен архитект дето не може да програмира. Може би автора се изживява като такъв
tinymce бил проблема: докато вие юзерите не се научите на basic html е няма как да стане. Хем искате да е красиво, хем пествайте от word, от каквото друго ви падне, и го форматирате по 30 пъти докато стане бозаааа.
А за написването на още един подобна система и то от хакери.. силно съм скептична: ще отнеме година, за да има основна фунционалност, никой няма да я ползва(освен автора разбира се), няма да има адони и най-накрая ще умре от само себе си…