Не случайно, този човек е сред 50те най-влиятелни личности на Business 2.0.
Почти всеки месец успява да забърка някой скандал. Този път на тема как да подкараме стартъп максимално евтино.
Най-голяма патаклама предизвиква следният съвет:
Fire people who are not workaholics…. come on folks, this is startup life, it’s not a game. go work at the post office or stabucks if you want balance in your life. For realz.
В отговор на което David Hansson от култовите 37signals и създател на Ruby on Rails излезе с контрапредложение – fire the workaholics.
Интерпретацията на спорните съвети раздели дори екипа на TechCrunch – според Duncan Riley Calacanis уволнява хората с личен живот, докато Michael Arrington го чете като „Назначи верните хора и следи за всяка стотинка. Или се провали„.
В резултат на разразилата се буря съветът придоби следната редакция:
Fire people who don’t love their work… come on folks, this is startup life. don’t work at a startup if you’re not into it–go work at the post office or stabucks if you’re not into it.
Тази версия поуспокои духовете, но раздразни мен.
Известен съм с понякога крайните си позиции. И в този случай заставам твърдо зад оригиналния текст. Защо трябва да крием обективната действителност зад красиво звучащи фрази?
Без големи, ОГРОМНИ усилия в ранна фаза, компанията няма шанс да отлепи. Да, това има своята цена – хората се изтощават и износват. Знам го от собствен опит. Но това е жертва в името на определена кауза.
Едно време за кауза хората са давали живота си. И както тогава, така и сега, жертвата не е за всеки. Едва 1-2% ще го направят. И точно с тях трябва да се обграждат основателите на компании. Това е посланието на Jason.
Струва си!
Снимката на Jason е (cc) Doc Searls.
Виж още:
Tags: business model, hr, jason calacanis, startup
Интересно … само дето няма такова нещо като ИТ „работохолик“ в България … и да има, то допълнителното време няма да е отделено да си гледат работата, ами как да „прецакат системата“
Шeгувам се – много сме работливи …
така ако на теория в момента отнема екип работохолици за да отлепи една нова компания на фона на всички останали, когато всички останали са пълни с работохолици, какво ще отнема за да подкараш стартъп? наркомани?
Огромните усилия, положени в ранна фаза изобщо не означават 14 часа работа на ден. Огромните усилия се изразяват просто в отдаденост на каузата и това е напълно достатъчно.
Неогромният ми опит показва, че много малко хора могат да бъдат продуктивни/креативни повече от 10-ина часа на ден. Специално аз върша работата си по-добре ако работя 6-10 часа на денонощие. В моменти на почивка често ми идват добри идеи, които нямаше да ми дойдат на акъла, ако работех упорито през това време.
Здравей Ники, чак сега видях поста ти. Аз на моя блог (ще го видиш горе) я преведох онзи ден, като малко си позволих да я променя или донагодя за БГ.
Напълно съм съгласен с Jason и според мен не трябваше да я променя. Ако прочетеш коментарите към неговата статия ще видиш, че повечето хора също са на твоето мнение.
Мамка му – ако не живееш с фирмата – нямаш място в нея. Или както казва твоят любимец Steve Jobs: Ако 3 поредни дни се събуждаш и не ти се ходи на работа – то значи нещо трябва да промениш.
Някой ще ми обясни ли този луд ентусиазъм – да живея с фирмата и личен живот==фирмен живот ?
Ако фирмата е моя – напълно съм съгласен.
Иначе, защо да се побърквам и да губя личния си живот и свобода, за да направя богат някой друг?
Grimm, не бой се. С този мироглед няма опасност да направиш някой друг (а и себе си) наистина богат.
И btw само един Google даде на света над хиляда милионери.
Всяка една от известните компании, които си чувал е направила първите си служители милионери.
Дето се вика със заплата хеликоптер не се купува.
Ники, колко от startup-ите са направили милионери първите си и най-предани служители и колко не са(фалирали са, шефовете са потупали по рамото работниците, едикакво си друго…) ?
По-реално ми се струва да вярвам в Господ и рая.
А иначе, аз не искам да съм богат. Искам всяка сутрин като се събудя, да се питам – какво ми се прави днес/тази седмица? – и да го правя.
Както правя сега, всъщност.
Поздрави.
Grimm, абсолютно си прав за статистиката. „Който играи – пичели“, но по-често губи, то е ясно
Знаеш ли, и аз не искам да съм богат. Не й на всяка цена. Днес например отказах предложение за работа с годишна заплата над 160 хил. лв. по морални съображения.
Ти повдигна въпроса със забогатяването
За мен стартъпа е кауза да промениш света (към по-добро). А за каузата се раздаваш докрай. Това ми беше тезата, ако си забравил.
Зависи от много неща според мен.
Да работиш >8 часа на ден, не е невъзможно, но дали е полезно.
Аз примерно си правя 24h „рундове“, но когато става дума за работа от вида на програмиране. В тези 24 часа влизат около 4 часа разни проучвания, паузи по 1-2часа, малко драфтове на нови идей, но като цяло това е „тежката работа“.
Допълнително към тези 24часа за да се правят сериозни неща минават още около 24 часа разпределени по макс 4-5 в денонощието в които се правят драфтове, user case-ове и в прочие.
Според това дет правя, май наистина и аз подкрепям тезата на Ники Горчилов: „За мен стартъпа е кауза да промениш света (към по-добро). А за каузата се раздаваш докрай. Това ми беше тезата, ако си забравил.“
*thumbsUp*
Колко от вас са информирани как се отразява на здравето работа по над 8ч на ден пред компютър? И какво точно става, когато здравето ти започне да ‘фалира’ или ‘не може да отлепи’ достатъчно? Дали лекарите са глупави, като твърдят някакви там неща?
А как се отразява липсата на движение на човешкия организъм? Препоръчвам ви да прочетете световно известната книга на Kenneth Cooper – Нова аеробика – ще ви отвори нови представи за нещата изцяло.
Пиша по-горните редове с видима доза раздразнение, защото сякаш твърде често се натъквам на ‘еднопосочни’ разбирания в бизнеса, колко важна е бизнес-каузата и – толкова. Винаги мнението ми е било – ОК, нека всеки решава какво най-много му допада, но – нека не забравяме, че личният ни избор е – за нас самите! Нека вместо да го пропагандираме по някакъв начин, да се замислим дали имаме това право, защото това е едно твърде отговорно начинание
Относно хората, които пропагандират ‘отдаденост на каузата’, докато ‘отлепи’ – колко от вас имат деца и колко според вас време е необходимо на едно дете от ДВАМАТА родители, докато неговото възпитание ‘отлепи’? Доколко сериозно сте се замисляли колко страда обществото като цяло от всеизвестното ни понятие ‘изтървани деца’ ?
Поставих по-горните въпроси изцяло за личен размисъл – за мен отговорите са ясни и ги прилагам, без да ги пропагандирам. За мен животът е ‘многозадачен’ – в смисъл – изискващ усилия в различни направления по едно и също време, и всеки опит да го подценяваме като такъв, води до проблеми.
@Lumiere,
Само да напомня, че едно време за каузата се е умирало. Галилей например. Или хилядите хора от екипажите на откриватели като Колумб. Сега ми кажи, че това е било полезно за здравето им. Има цели и цели. Каузата за едно дете е голяма. Да направиш света осезаемо по-добро място е още по-голяма.
Статистиката сочи, че големите пробиви се правят от несемейни и бездетни хора. Именно защото могат да се отдадат на каузата напълно и безрезервно.
Семейните като нас ни остава само да им се възхищаваме и да си живуркаме кротко
Няма защо да се пречкаме в стартираща компания. Има и други места за „работа“, където work-life balance е напълно постижим.
Да, едно време, и даже и днес, за някои каузи се дават човешки жертви, но това трябва ли да значи, че постигнатото е било максималното и по най-оптималния начин? Бих предпочела да се замислям какво ли би станало, ако хора като Галилей вместо да убеждават някой, който ще ги убие, отидат сред себеподобни и си развият идеите. Галилей вероятно би могъл да имигрира в некатолическа страна и да работи с учени като него – нали? Представи си колко тогава би бил променен светът:) Избрал е пътя на крайната саможертва – това е негов избор. Друг един гениален човек, променил света по своему – Кевин Митник – е формулирал ‘социалното инженерство’.
Хората, стартирали, оцелели и променили света, са хора с тотално различен mind-set от този на средния упорито работещ по 16 часа на ден. Саможертвата в никакъв случай не гарантира добър мениджмънт на креативността, винаги тр. да се мисли за оптимизации
Добър ден извинявам се че си позволявам пак да излагам мои мненияи виждания, но докато четях материалите, си спомних за нашето измъчено начало. на мен и моите верни хора. как стискахме зъби и ………. абе беше много трудно! Докато сега трудноста идва от многото работа. И се чудя кога е било по-трудно
Хехе.. вярно баланса може да бъде намерен само ако работиш на заплата някъде. Според скромния ми опит е много по-интересно да се опиташ да реализираш някоя собствена идея. Хм освен т’ва е важно да не инвестираш собствените си пари. И най-важното са партньорите . Въпреки едно изречение в друг пост в този блог, където се казваше, че няма еди кой си няма инвестира в добрата ти идея само защото нямаш партньор, смятам че е по-добре без партньор отколкото с някой когото да носиш на гърба си.
Извинете ако съм се изказал неуместно !
А Вие сте супер – ще продължавам да Ви чета с удоволствие !
@Николай Узунов
Позволявам си да внеса само една малка поправка за нещо което съм изпитал лично на гърба си.
(макар да съм виждал табели в кафета че тоалетната е само за по един – защото много често двойките се бавели доста дълго) това в кръга на шегата. Важното наистина е кой ще избереш ( допуснеш ) до душата на начинанието си – защото може и да го опорочи. Аз например водих голяма борба със сегашните си партньори да не допускаме до начинанието си един „милионер“ за да не го опорочи! И сега те са ми благодарни. Много е важно за мен лично запаозване чистотата на идеята! Но стига съм разсъждавал…..
че то в БГ живи не останахме 
Без партньори е трудно сам човек е само за тоалетната
Люмиер хей друже,
стига жертви
За жалост май голяма част от българските предприемачи не са концентрирани към нови идеи а само към парите.
Нищо де ..задава се промяна