Господарят Сет. Три часа на живо. Срещу сто кризисни паунда. На 17 февруари. В Лондон.
Бегай да си купиш билет.
Струва си!
Tags: event, marketing, seth godin
Струва си!Доброто е враг на великото
-
Последни коментари
- =]=]=] по MacBook Air
- Стоянов по Давам 3,000 лв. за строителен мениджър – маниак
- Стоянов по Давам 3,000 лв. за строителен мениджър – маниак
- Петенцето по Давам 3,000 лв. за строителен мениджър – маниак
- toni по Давам 3,000 лв. за строителен мениджър – маниак
- Леля по Задава се наситен стартъп уикенд
- chicho по MacBook Air
- Петър Кирилов по Защо си купих акции на Гугъл?
- Ina по Защо си купих акции на Гугъл?
- CD-то по Задава се наситен стартъп уикенд
Топ етикети
advertising adwords amateurs apple blogging blogs books business business model chris anderson competition corporate culture embedded video entrepreneurship event firefox fun gadgets google gsm hr ideas iphone marketing miscellaneous niki gorchilov opensource orbitel permission marketing rss seth godin skype software startup steve jobs struvasi tc40 techcrunch telco 2.0 ui voice 2.0 voip web 2.0 wordpress yahooАдминистративни
©© 2012 Струва си! Theme based on design by WPShoppe.
Яко, но пак ще го гледам в електронната туба…
100 паунда … трудна работа …
А ти там ли ще си? Ако не те арестуват, снимай и записвай
Там съм. Ще снимам и записвам. Ако не ме арестуват
100 паунда не е много сериозна сума, но пък времето …ее това ще ме спъне. Нищо де – Следващия път.
Ники Горчилов – Записвай яко и после тук !
100 паунда е много бе
Блазе ти, Ники. Чакаме пълен отчет и разбор на събитията.
e, kak e? Video??? Audio?
За съжаление няма аудио-визуален материал. За моя изненада на мястото на събитието не беше осигурен ток за лаптопите на посетителите, а аз нямах батерия.
Така или иначе лекционната част се припокрива в голяма степен с досегашните презентации на Сет Годин, достъпни в тубата. А по време на двучасовата Q&A сесия всички бяха изрично помолени да изключат всякаква записваща техника, за комфорт на питащите.
Иначе съжалявам, че от стотиците „иновативни маркетинг специалисти“, които пълнят събитията на Икономедия у нас нямаше нито един.
Блага вест! Организаторите на събитието публикуваха пълен запис на лекционната част. Приятно слушане.
Ако бях попаднала два месеца по-рано тук щях да ида. Сет е много голям, голямометъра не го лови. Следващият път съм там.
бих отишъл
Ники,недейте да превъзнасяте толкова много Сет,
Стойността на книгите му е много ниска.Ако хората около теб искат да получат сериозни маркетингови
познания е по-добре да се насочат към сериозни
екперти Ал Рийс,Rivkin,Sutherland,Goleman.
Сет е просто на егопътуване и продава банални мъдрости на наивници.Без високопарните клишета и
изрази книгите му ще са като спукана гума.
Прилагам някои коментари от интернет които изразяват ясно колко са ценни книгите му.Sorry.
All-Inclusive Invitation to Lead Combined with Rants about What Not to Do,
November 28, 2008
This book’s theme is unconventional leadership, taking a cause or idea and gathering support without a firm institutional foundation by finding like-minded individuals and connecting them. If that’s a new idea to you, you will find the book to be flattering in its encouragement and motivational in its tone. If you are an unconventional leader already or know a lot about how to do this, you will search in vain for anything new in Tribes.
The book’s substance is rather thin beyond the few examples and rants.
Here it is:
People are turned into a tribe by „a shared interest“ and „a way to communicate“ („leader to tribe, tribe to leader, tribe member to tribe member, and tribe member to outsider“). A leader increases effectiveness for the people by“
„transforming the shared interest into a passionate goal and desire for change;
„providing tools to allow members to tighten their communications; and
„leveraging the tribe to allow it to grow and gain new members.“
As you can see, he’s describing the way causes, nonprofits, political pressure groups, and save the world organizations operate.
Some will be offended by the rants. For example, he takes off rather hard on all religions while being all in favor of faith that you can accomplish whatever you want. There’s no real basis for his position other than generalities about how no religions ever favor any changes. Well, if that were the case, there would still be rampant slavery in many nations. It was religious organizations that led the antislavery movement from the beginning.
Mr. Godin is very well informed about things that happened recently on the Internet (or in his own life), but he doesn’t seem to have a broader understanding of leadership or change leadership. If either subject interests you, I suggest that you read better informed authors like John Kotter (Leading Change, The Heart of Change: Real-Life Stories of How People Change Their Organizations, and A Sense of Urgency), John Maxwell (The 21 Irrefutable Laws of Leadership: Follow Them and People Will Follow You, and Developing the Leader Within You), and Peter Drucker (Innovation and Entrepreneurship).
I found his commentary that getting ideas is unimportant to be particularly unhelpful. He feels that leadership is all about passion and communication. But with the wrong ideas, you can be passionate about communicating harmful changes.
Ultimately, this is a book that will be enjoyed by those who cannot stop admiring themselves enough. Mr. Godin will encourage them to take actions so they can admire themselves even more. Whatever happened to servant leadership?
Seth Godin fans can’t seem to get enough exhortations and rants directing them to be bigger, bolder, and more assertive than ever before about anything that occurs to them. I suppose I should review these books by comparing them to what New Age gurus suggest rather than serious books about accomplishing useful things.
I was intrigued to see that Mr. Godin addressed those who give his books critical reviews by noting that he’s pleased that anyone takes the books seriously. Perhaps they aren’t meant to be taken seriously. My mistake.
A Brief Essay Stretched into a Short Book, January 14, 2004
Purple Cow is probably the most overrated business book published in 2003.
Let me save you money and time. Read the summary below rather than buying and reading this book:
Marketing should begin with a differentiated product or service that gets attention (like a purple cow does among a field of brown ones). Be sure that those who care deeply about that differentiation learn about your product or service (as Krispy Kreme does by providing free donuts when it opens a new store). Those who care will e-mail and tell everyone they know (the ideavirus concept Mr. Godin has written about before). Keep adding new differentiated enhancements to your product or service (pretty soon you don’t find a purple cow so interesting). Start looking for totally new business models that provide a breakthrough like your first purple cow did. Don’t waste your time and money on advertising. Alternatively, it’s dangerous not to do this because your product or service will be lost among all of the other brown cows (undifferentiated offerings).
I congratulate Mr. Godin on his marketing skill. Turning these few old saws with a few new examples into a best seller is outstanding marketing. Otherwise, I would grade this book as a one star effort. It will only be of value to those who have never read anything about the power of business model innovation. To learn how to do successful business model innovation, you will have to look elsewhere. I was particularly disappointed that he relied on examples that are so old. Starbucks, HBO and Krispy Kreme, for instance, haven’t done a business model innovation in years. Only the JetBlue example is recent. Yet the world is full of new examples he could have talked about.
Actually, the book’s key metaphor is flawed. While a purple cow (like the title and cover of this book) will certainly get your attention (and may get you to spend a few dollars to investigate it), is there really anyone out there who wants an actual purple cow because it provides any value other than uniqueness? The example reminds me of the old-time professional wrestler, Gorgeous George, who always wore purple and used that color in everything he owned (including his car and turkeys on his ranch near Yucaipa, California). Yes, the purple attracted your attention . . . but unless you liked his wrestling, that one glance was the end of it. I remember driving to his ranch to see a purple turkey, but never went back. Actually, the charity cows that are painted and decorated by different artists and then auctioned off in different cities would have made a better metaphor for this book.
Like much of what pretends to be new and different in business books today, this book is simply dressed up on modern clothes and new terms. I suggest you read Strategy Maps, the Innovator’s Solution and Corporate Creativity if you want to learn how create these changes successfully in a company.
As I finished the book, I began to realize that much of what is wrong with business gurus today is that they love to tell their own ideas . . . but are seldom willing to do the hard work necessary to locate and measure how to do what they espouse. It made me realize that I should always „walk my talk to teaching people how to do what I encourage them to do.“
и още един коментор(от многото)
Pretentious in Purple, September 30, 2003
By A Customer
This book is as vacuous and superificial as its cutesey title. With much swagger and self promotion, but scant substance and a dirth of new ideas. Be different, stand out, the author admonishes, without ever saying how. There is simply no there there. Its about as meaningful, helpful and deep as a thin coat of purple paint. A poor show!
Хехе, Явор, те мъдростите са обречени да са банални.
Аз и не мисля, че той претендира за новаторски идеи. По-скоро за баналните идеи, но в новите условия и след като маркетинга вече е изкристализирал като направление.
Иначе мен Сет Годин (всъщност и доста други блогъри попадат в тази категория) леко ме дразни заради насилването си да блогва прекалено често, което е примесено и с опитите да се оправдава или селф-промоутва заволаирано – например втората част на „Looking for yes“ – http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2009/03/looking-for-yes.html (поста е добър, само да не беше втората част)
Но пък има и стойностни неща. Аз лично си имам правило – вземам от всеки автор това което ми е полезно, без да му лепвам етикети. А от бай Сет има какво да се вземе.
П.С.: Ти от Икономедия ли си
Съгласен съм с теб,и все пак Господаря Сет ми идва в повече.Например мисля,че Ники е постигнал успех с Орбител и не е необходимо да издига Сет в култ,(в нашите условия се съмнявам Сет да постигне повече от Ники)хубаво е да си знаем цената и да бъдем мъдри и критични когато трябва,а не да сме заслепени,защото опасноста да подведем аудиторията в неправилна посока е валидна.Сет Годен,Гау Кавазаки,Професор Стивън Кови,Депак Чопра , са все effort doctors или както ги нарича Forbs „амбулантни търговци на успеха“.Вземат очевидното и умишлено го усложняват с гръмки фрази и клишета за да си придадат идентичност.Считам,че младите и неориентирани предприемачи трябва да се насочват,към сериозните маркетинг специалисти и бизнес психолози.На всичко отгоре Сет направо си е откраднал идеите от истинските маркетинг специалисти .Jack Trout отдавна написа книгата“Бъди различен или умри“ и ето сега бъди „пупрурна крава“ или ще останеш незабележим.Любимият ми пример в „урпурна крава“ е с ресторантите в Ню Йорк,как повечето ресторантьори създават посредствени ресторанти само и само да не бъдат критикувани за слабости ако са първокласни и любими на елита.Уникална глупост!С две думи дай да си създадем едно посредствено ресторантче,пък който дойде само и само да сме надалеч от критиката.Уникално.Всъщност проблема си е негов (на Сет) ако може да си продава книжките на определена таргет група наивници това пак е успешен маркетинг.Както казват сериозните вестници в САЩ за този тип писатели There’s a sucker born every day and two to sell them!:)
Разбирам загрижеността ти, но мисля, че е малко преувеличена. Като стана дума за Кови и компания – ако го броим към „популярната психология“, аналогично брой и г-н Годин към „популярния маркетинг“. Книгите му са достъпни за широката аудитория, образни, използващи запощнящи се аналогии.
. Но негово си право, вероятно за артистичната му натура Сет е източник на вдъхновение, задочен соулмейт и т.н.
Честно казано не виждам какъв е проблемът. Има място под слънцето и за Годин и за Рийс и Траут. Покрай предприемаческите си мераци съм се докоснал и до него, и до тях, и до чичо Котлър. Бих казал, че се допълват и често подкрепят, поне в моето съзнание.
Иначе, че ГорчилКов му е сложил ореола и не го сваля си е вярно – ако някъде другаде нямаше ток и добро озвучаване щеше да има повече и то гневнни редове по темата
П.С.: Странно ми е, че все се позоваваш на някакви авторитети – Форбс, „сериозни вестници“, чужди анонимни ревюта в амазон?, … Ако нямаше такива селф-мейд ентусиасти като бат’ Сет нямаше да има кого да плюят и на кого да се присвмиват и така да изглеждат самите те по-елитни.
Та в заключение и Сет Годин е голям, и Джак Траут е голям, и Форбс е голям. Всеки по свое му. Иначе най-лесно е да завишаваш собствената си значимост като омаловажаваш другите
Ooops…Последно от мен по темата за да не досаждаме.
Не считам,че ако читател или специализирана преса са
искрено разочаровани от слабо изпълнение това е израз на собствена значимост.Свободното изказване
на мнение е фундаментална ценност в развитете страни и трябва да се приеме и факта,че Господаря Сет няма да е харесван и от много хора.Дори през ума
не ми беше минало,че подбудите на Форбс са от този тип:)Не мисля,че изказването на мнение и критика е плод на егоцентризъм.В моят случай изказването ми по въпроса беше подбудено от факта,че за начинаещи предприемачи листата на източници на познания трябва да започва със сериозни експерти.Аз просто го сравних с тях,чрез мойто мнение,освен ако не считаш ,че мнението Господаря Сет е единственото правилно.Мисля си,че завишаването на собствената значимост е най силно изразена,когато не приемаме и толерираме факта,че има и други мнения и критики по отношение на това което харесваме.А това,че си закупих книгата му от Амазон и останах с усещането,че съм похарчил пари напразно е естествено след като не получих нищо сериозно.По същия начин ще се почусвам,ако от супермаркета ми пробутат развалено кисело мляко.
Ако Сет е велик (но по своему) като,Джек,Ал,Филип и Форбс ,то и Миньор Перник и Манчестър Юнайтед са
велики(по своему:).За съжаление светът не е устроен така и това е добре иначе нямаше да сме мръднали и сантиметър.
Вярно досаждаме вече, но и аз не мога да се сдържа…
Ако не е станало ясно от първия ми коментар – въобще не съм заклет фен на Сет (или на когото и да било), т.е. не го приемам лично и по-тази причина да пиша. Предлагам ти алтернативна гледна точка:
За мен наивници са хората, които сляпо вярват в нещо, било то Сет, било то Траут или TWSJ.
Разочарованието зависи от очакванията. Ако си окачвал Сет да те направи още по-голям разбирач в маркетинг теорията – вероятно си останал разочаован. Ако си искал лесно за разбиране четиво без много формални дефиниции, в което някой е изразил собствените си прозрения, усещания за нещата и размисли – може да ти е харесало.
Лично мое мнение с плюсовете и минусите си – младият предприемач има нужда от нещо бързосмилаемо и сравнително вдъхновяващо. Прекомерната теоритчна подготовка, някой път бие здрави спирачки.
Уважавам възможността на хората да изкажат мнението си, а и все пак целия амазон на това се крепи. Но между мнение и заключение/присъда има разлика, макар и малка. За съжаление повечето раздават присъди, което според мен има връзка с егото.
Човешката мисъл лесно започва да се бетонира в избраната посока. Ето защо едните го смятат за господар, а другите за бездарен самозванец. Може би и на двете групи ще е полезно да погледнат другата страна на монетата.
, а всъщност и моята 
Което пък ме навежда на мисълта, че в голяма степен май това беше целта ти
Ники забрави да пише, за сметка на това доста интересни коментари се появиха. Явор и Георги – не досаждате изобщо, поне на мен, напротив.
Първо да кажа, че съм фен на Сет.
Второ да кажа, че един цитат от Георги много точно изразява моето мнение. Ето го:
Не съм съгласен с Явор, че за млади предприемачи трябват добри специалисти. По-скоро трябват добри съветници, и някой който да ги надъхва. Сет това прави, а не да образова хората по маркетинг. В крайна сметка предприемачеството днес е една много шарена сфера и няма правила по които да се успее. Как тогава може един теоретичен специалист да даде необходимите знания и съвети?
Не съм експерт, дори не съм достатъчно запознат нито с предприемачество, нито с маркетинг. Просто съм любител, жаден за знания и опит, интересуващ се от темата. Като такъв, Сет ме е надъхал и ме е накарал да запомня много повече от Котлър. Означава ли това, че Сет е велик, а котлър не? Абсолютно НЕ! Просто има различни видове мислене, моето е емоционално и startup-ориентирано, а не корпоративно и теоретично.
Или както казва самия Сет някъде – (няма да отделям време да търся къде) – не може да се угоди на всеки. За да те обича някой, друг може да те мрази. Или най-сигурното нещо е да поемеш риск, иначе оставаш невидим. Сет определено не е невидим. Наистина е интересно да видя различните мнения. Само бих се чувствал по-добре ако Явор не изказваше мнение за читателите на Сет, а само за личността му. Едва ли всички, които го четат са наивници.
Много сериозна дискусия се заформи.
Аз ще цитирам самият Сет, който точно по този повод казва:
Казано с други думи неговите книги те вдъхновяват да направиш нещо. Рецептите са в „учебниците“ на Котлър & Ко.
Славчо,
Моето включване,беше единствено да кажа,че за стартиращи предприемачи е важно да имат сериозни познания за да минимализират грешките си и загубите си.Такива от Сет не се получават.
Относно твоето виждане за съветниците:
В целият свят хората си наемат за съветници само и единствено специалисти:икономисти,адвокати,учени,медици.
Добър съветник може да е само специалист.
Каква ти е ползата да си само надъхан от някого,ако идеите са ти грешни.Ще копаеш в празна мина.Цялото усилие ще бъде за нищо.
Нямаш полза от послания от типа „Yes-you-can-do“.Най-вашно е да си стъпил на правилната писта,а това с умствени и емоционални послания не се постига,а само с познания.Истинката мотивация е да си наясно,че като предприемач отиваш на битка в реалния живот ,а не в
абстрактната планета „Почуствай се добре и постигни успехи чрез върховно самораздаване“
Абонирай се за AD AGE на сериозният маркетинг он- лайн източник.Виж им списъка с маркетинг специалистите.Всеки ден ще получаваш от ценни по- ценни новини и идеи.Чети Business week ,в.Капитал много е полезно.
Аз не съм Сет Годин,но моят отговор е
The fascinating thing is this:
ACTION ALONE IS NOT THE ANSWER!
YOU SHOULD SPEND 100 % OF YOUR TIME IDENTIFYING THE OPPORTUNITIES IN NEW CATEGORIES,DEVELOP PROPER PRODUCT OR CONCEPT,CREATE A STRONG NAME AND THEN ACT AND HUNT FOR MARKET SHARE!
Леле, Явка, много си набрал… Не искам да флеймя, ама StarBucks и Costa да не натискат нещо…
Иначе в сърцето ми Onda остава номер едно – там беше първата ми „бизнес среща“ преди време.
( Ако не си Явор за когото си мисля, моля пропусни горния параграф
)
Спорът става малко тип яйцето или кокошката и като такъв е непродуктивен. Все едно да спорим дали мъжете или жените са по-успешни. Гледна точка, методи, …, хиляди пътища, които водят към върха. Това, че за теб се е получило по един начин не значи, че за всеки друг ще е по същия начин.
Не знам дали не е ставало дума вече в блога, но за мен върховен пример точно за тази комбинация от умни съвети и поднасяне, което да те вдъхнови да ги следваш, е блогът „Creating Passionate Users“ (http://headrush.typepad.com).
Искам да ви благодаря на всички. Макар, че нямаше как да отида на срещата със Сет вие давате супер изчерпателна информация. Мноооого ви благодаря още веднъж.