Тъй като темите за науката и образованието явно са на мода, пък тъкмо попаднах на един стар, култов постинг от Сет Годин, та реших да го споделя с теб.
В тази връзка искам да те попитам:
- доволен ли си от качеството на българското висше образование?
- какво би направил за някой български университет, ако ти поискат помощ?
- какво би променил, ако станеш ректор на български университет?
Струва си!
Tags: education, science, seth godin
1. По-скоро да. Аз вярвам, че в университета те научва главно… да учиш.
2.Мога да участвам в семинари.
3. Ще потърся начин за привличане на инвестиции.
1. не съм
2. бих участвал в работа по разрушаване на сградата на УНСС
3. не искам да ставам ректор
По горе е името на сериал, в който се откриват – синтезирано – разликите на американския модел колеж и всичко дето познаваш. Аз минах и по двата модела, но предпочитам не българския. Защо :
- започнах го на възраст, в която бг образование нямаше повече какво да ми предложи. годините наред тъпкане със знания, които не можех да сортирам, да избера, да предпочета и трябваше да повтарям като папагал след учителя, ме бяха отегчили до смърт. На 16 казах Стоп.
И продължих да уча
- новия модел бе укипни проекти. Представяне на заданието в пленум, конкурирайки се с всички останали.
Избирах какво да уча. Определях темпото. Вече не учех за бележки, а за знания. Имаше много проучване и нищо не бе сервирано за зазубряне
- базата бе модерно, учителите бяха достъпни по всяко време. Част от студентите управляваха колежанското барче с видеомашина (тогава)
- ако бг университет ме помоли да преподавам, може би ще откажа. Няма нужното разбиране за необходимостта от промени. На законодателно ниво, няма нужната база да създам новото бг училище. Политиката е твърде объркана и ще ми отнеме от енергията, която ми трябва за друго.
Това не значи че не подарявах компютри на основното си училище. но, файда голяма, когато след три месеца се върнах за да ги видя още в кашоните. Директорката не разбираше от техника и бе решила да не действа.
В едно скорошно интервю, Гейтст напомни че 100 долара РС става 240 заради включените пари за обучение на даскалята. Тъжно. срамно.
За ректор – не ставам. Но за МО – въвеждам веднага финландския модел.
Този пич, който си представя бизнес училището от статията – като фирма за наемане на специалисти – не е чувал колко важно за Нокия бе, че именно образованието в страната позволяваше челно място сред иноваторите.
Мисля че сегашните напъни на Даниел да симулира дейност унищожават малкото останала инициатива у учителското ядро.
Мисля че диференцираните стандарти за заплащане са мъгла, мисля че реформата е импотентна в белтъка си и няма да върне 20 000 отпаднали деца на скамейката.
Образованието не е забавно.
И децата напускат. кво толкова има да се мисли ?!
ъъ.. само шепа хора ли сме, дето смятаме, че рибата „образование“ е вмирисана откъм главата?
аз например познавам някой, който се е опитал да прокара светла идея под формата на обновена (разбирай съвременна) програма по цял предмет. успех нулев, поради щото светлите идеи се контролират (отказват) „отгоре“.
да живее нихилизма:
№1: не. на изпит по английски в СУ пишеш есе, сетне някой ти брои изтърваните запетаи. (?)
№2: ще откажа. (виж по-горе: ще ли отворя консерва с червеи?)
№3: нищо. (дали бих се обзавел, например, или дали ще играя охлюва по стръмното ли е въпросът?)
ж
Като гледам как и с колко грешки съм се изразил, явно има още какво да уча… ,-)
1. Не съм доволен от висшето образование, средното ми беше приемливо – при все доста безполезно.
2. Бих подпомогнал приватизацията на университетите и средните училища.
3. Бих се опитал да адаптирам учебната програма така, че студентите да излязат с професии, знания и да могат да ползват главите си.
2. бих се опитала да прокарам идеята за пре-подредба на предметите в една програма/специалност.
(т.е. ако искам да уча психонализа, да не ми се налага да държа изпит по висша математика или ядрена физика)
3. много е идеалистично, но вероятно щях да искам (и щях да правя каквото мога) хората, които идват в този университет да се гордеят, че го правят, и да го правят с желание. не просто да гледат на университета като каса за плащане на такса.
Не съм учил в БГ – само се дипломирах тук
семестриално бях завършил в чужбина. Все пак дипломирането ми даде възможност да сравня две различни системи. Немската система не е либералната англиканска, при немците авторитета и „следването“ на професора е доста съществено. Което значи, че повтаряйки нещата чути от професора ти гарантира прогрес в ученето. Българската система извежда това явление до екстрема. Авторитета на преподавателя е въздесъщ – професорът очертава рамките на знанието в дадена сфера. извън тези рамки няма знание или поне не такова, което води до прогрес за студента. В УНСС се натъкнах на преподаватели, които само до преди няколко години (към онзи момент) бяха отричали, икономическите теории, които в момента преподаваха. Няма начин върху тази шизофренична база да се е пръкнало нещо свясно….
1. С една дума – не, но, ако трябва да обясня, бих добавил някои „за“ и обяснил „против“, което би направило „не“-то по-малко категорично. Не съм доволен, заради затлачената административна и образователна система в университетите в момента. Административно – много ненужни подробности като подписи и печати, а образователно – остарели знания, които ти се тъпчат в главата, заради липса на нови и желанието на старите преподаватели да запазят местата си, както и опити за обяснение на нови идеи със стари методи, които често водят до гротескни резултати. И все пак има преподаватели, които успяват с изненадващо желание и мотивация да докарат смислени знания и практики в учебната програма. Те, заедно с необходимите начални знания за съответните области, ако случиш на съвестен преподавател и ги разбереш, дават смисъл на образованието ти, както и ти дават шанс да опиташ да работиш това, което си учил. Но повечето го научих по време на работата, а можеше да не е така. Затова „не“. (Това всичкото е впечатление от преди 4 години. Може да се е променило, даже в административен план мисля, че нещата се оправят – вече може да плащаш такстата си прези ипей в ТУ)
2. Ако бъда помолен за помощ и имам възможност да помогна, бих съдействал за снабдяване със средства за обучение – софтуерни програми, хардуерни постановки, книги и т.н. Даже съм проучвал въпроса за моята специалност и имам идеи, но все още нямам средства, да не говорим за самия университет.
3. При положение, че ще имам власта на ректор, бих намалил приема на студенти, защото има(ше) много случайно попаднали хора, които даже не иска(ха)т да са там, където са – в съответната специалност. Това ще доведе до намаляване на преподавателите – така и така има много фигуранти. Следва намаляване на огормните сгради, които консумират много, но дават малко, а в повечето случаи се ползват от частни фирми или преподаватели за собствен бизнес, което малко допринася за самия университет. Затова – или под наем, или за продажба. Със спестените пари от икономиите ще модернизирам учебната база, за да учат студентите нещо смислено, ще увелича стипендиите, ако още ги има. Дано остане и за подобряване на условията в самите сгради
Забравих – ако съм ректор, а и ако не съм, но се опитвам да помогна – да се опитам да намеря стаж/работа на студентите, които проявяват интерес към дадена област, в която имам възможности, а и не само.
Отвориха се интересни теми за образованието, университетите, научното и технологичното развитие – все неща, които ме вълнуват. Завърших Телекомуникации в Технически Университет София и все още ми е висящ въпроса дали образованието ми е лошо или добро. Очевидно този въпрос винаги ще стои пред всеки от нас, но точен отговор не може да се даде. Ясно е, че не измерваме правилно ефективността на нашето образование – дали трябва да се изразява в научни постижения или икономически напредък. Преди време попаднах на интересен сайт http://www.technology.gov/ , който не е цитиран досега в български сайтове и на който има интересни доклади http://www.technology.gov/Reports.htm
Накои от тях са на тема за връзката между IT образованието и бизнеса. Постепенно ми се формира мнение, че в България образованието не е в крак с нуждите на бизнеса, а пък бизнеса определя търсенето на IT, така че нещата се развиват по един естествен принцип. Според мен в областта на образованието и икономическото развитие изоставаме средно с около 5 години. Това, което ни липсва в случая е http://www.technology.gov или участиетието на държавата в този процес. Не си спомням да съм попаднал на смислен доклад от българско ведомство, което е показателно. Затова чета американските, смятам, че ще са Ви полезни.
Като човек, завършил паралелно две от „най-елитните“ специалности в УНСС преди година, а в момента придобиващ магистърска степен по друга такава „модерна“ специалност, спокойно, с чиста съвест, без да се замислям, казвам следното:
1. Не, категорично не. Не препоръчвам на никой да прави моята грешка, записвайки се в тази опорочена образователна институция, наречена У(тре) Н(осете) С(ъответната) С(ума), в която се отнасят с теб като с животно. За справка – тези дни ходих на изпит, не се бях явявал преди това. Един асистент излезе с купчина книжки, хвърли ги на една пейка в коридора и каза „аре кълвете бе“.
2. По възможност, бих участвал в разрушаването на сградата на УНСС. Считам, че би било добре, после всички дружно да се изпикаем на останките и.
3. Нямам амбиции да ставам ректор на подобна структура.
1. Като цяло е на много ниско и жалко ниво.
2,3. Преструктуриране, промяна на управлението, систематана обучение и кадрите.