Update: явно дискусията ще върви паралелно и в този форум.
ДО ДВИЖЕНИЕ НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ В БАН И УНИВЕРСИТЕТИТЕ “2Х&3Х”
О Т В О Р Е Н О П И С М О
ОТ НИКОЛАЙ ГОРЧИЛОВ, ОБИКНОВЕН ДАНЪКОПЛАТЕЦ И ПРЕДПРИЕМАЧ
УВАЖАЕМИ МЛАДИ УЧЕНИ,
Благодарение на колега-блогър научих за вашето отворено писмо. Устнових, че реалния адресат на това писмо съм аз, тъй като по същество искате драстично увеличение на парите за наука в България. Предлагате 2% да дойдат от бизнеса на хора като мен и 1% индиректно чрез бюджета пак от нас под формата на данъци. Именно затова приемам ролята да представлявам вашите инвеститори.
Сред вас със сигурност има млади учени-икономисти, които знаят защо се налага да направиш отчет и да докажеш допълнителната изгода пред своя инвеститор, когато искаш увеличение на средствата. Затова много държа да получа навременен и изчерпателен отговор на следните 10 въпроса:
- Как понастящем се разпределят средствата за наука в България в следните две области?
- да създава реално измерими блага за обществото;
- алтернативна форма на социално подпомагане за хора, които трудно намират друга реализация.
- Как измерваме ползата за обществото от науката като цяло?
- чрез икономически показатели като съотношението на приходите спрямо направените разходи, например;
- чрез прослуженото време и количестовото титли на млади (и стари) учени.
- Как се разпределят в проценти вложените човекочасове на българските млади (и стари) учени в следните дейности:
- работа по научни открития;
- подготовка и защита на проекти за финансиране;
- пиене на кафе, клюкарстване, дискусии на тема “колко е зле положението” и писане на отворени писма в стил “дайте ни, защото така трябва.”?
- Моля приложете пълен списък с новите достижения (открития?) на българската наука за последните 3 години:
- какво е съотношението откритие:брой учени?
- какво е съотношението инвестиции:брой открития?
- какво сте направили до момента и планирате за подобрение на горните показатели?
- как се класира България по тези показатели в световен мащаб? Защо?
- Каква част от откритията по предходната точка са на топ 20% научни звена (институти, катедри, лаборатории, колективи и пр.)? С какво се занимават останалите 80%?
- Колко от постиженията по т.4 точка са фундаментални (basic / fundamental / pure) и колко приложни (applied)? Как си поделят изразходваните средства?
- Какъв процент от приложните открития са намерили практическа реализация в България? А в чужбина?
- Какви са постъпленията от тях и как се отнасят към направените разходи?
- Колко български научни разработки са използвали изброените по-долу източници за финансиране и какво е съотношението им спрямо общия брой на учените в България? Къде се нарежда България по тези показатели в световен мащаб?
- Българско държавно (напр. бюджетни средства);
- Българско частно;
- Международно държавно (вкл. международни фондове);
- Международно частно.
- Последният въпрос е в ролята ви преки и косвени участници в приходната част на бюджета (същия, от който искате средства). Можете ли да твърдите, че вие и вашите близки нямате участие в редуциране на бюджетните постъпленията чрез:
- деклариране на нереално ниска заплата с цел избягване на ДОД и осигуровки;
- продажби на имоти, автомобили и пр. на данъчна/занижена цена с цел избягване на данъци и такси;
- черни приходи от наеми;
- черни покупки без ДДС;
- а на цигари без бандерол;
- рушвети, с цел избягване на санкция от различни служби;
- увеличение на загубите на топлофикация (49% държавна собственост, поне тази в София) чрез кражба на отопление;
- намаление на данъците на електроразпределителните дружества чрез кражба на електричество;
- други проявления и форми на сиво-черната икономика?
Надявам се да получа вашите отговори преди да излезете на улицата.
Струва си!
Виж още:
23 comments ↓
Вие, г-н Горчилов, когато сключвате изгодна за вас сделка с друг предприемач, преди да си стиснете ръцете, задавате ли му въпросите относно данъците, които плаща?
Не, г-н Тодоров, но проверявам, дали си е платил всички сметки към мен, когато трябва да му дам пари.
Г-н Горчилов!
И на мен също ми е приятно да се запознаем. Евгени Попов (3х).
Г-н Горчилов! Реалният адресант на това отворено писмо не сте Вие. Съжелявам, че сте разбрали погрешно, но реалният адресант на това писмо е пагубната политика която се води от управлението на Република България спрямо науката и образованието, като цяло.
Г-н Горчилов! Ако не поливате едно дърво то ще даде ли плод според Вас! И ще има ли сили неговият корен да изхрани вашите деца, които ще израснат след двайсет години, например!
По въпросите:
Средствата не ги разпределяме ние. Този който разпределя средствата е направил така, че учените и учителите да се чудят как да оцелеят.
`На България наука не й трябва` - това сте го чували предполагам! Въпросите които задавате потвърждават, че Вие ползвате тази теза!
Евгени, много благодаря за умесното включване.
Ако проследите дискусията в онзи форум ще видите защо смятам, че цялата тази акция по-скоро няма смисъл. Т.е. правенето на други неща в този момент ще помогнат повече на науката от протести.
Аз много обичам аналогиите, затова ще приема хвърлената ръкавица, като допълня липсващите елементи:
1. дървото е обвито в лишеи и плевели, които изсмукват 80% от водата.
2. гъсенци са прояли почти всички останали по короната му плодове.
3. действието се развива в пустинята и водата е най-ценния ресурс - с нея трябва да утолят жаждата си и потенциалните консуматори на плодовете.
Дали поливането в този случай ще помогне? Не вярвам. Първо трябва да се махнат паразитите, след това да се полива. Иначе ще си отгледаме добре охранени паразити, а хората, за които са плодовете и самото дърво само ще се влошат.
Що се отнася до разпределението на средствата:
а/ в БАН в крайна сметка стигат някакви средства. Предполагам е вътрешно-банско решение как да се разпределят по институти?
б/ Университетите имат ли някаква регулация на таксите?
90 милиона на година отиват в БАН, доколкото си спомням като гледах държавния бюджет. 90 милиона.
Моето мнение е, че би трябвало да се приватизира на публичен търг. Не че вътре има нещо ценно, но имотите ще направят сделката.
Никъде по сверта няма подобна институция. Имам приятели, които са стипендианти в БАН и им е трудно да обяснят на запад/изток къде точно работят.
От пряк досег при кандидатстване за един проект преди известно време мога да кажа, че парите, влизащи в БАН, не са само от държавата, а поне още толкова влизат от проекти по всякакви линии. Като гледам нивото на нещата там и заплатите на сътрудниците, почвам да се чудя де отиват тия пари и колко точно наука се прави там…
Интересно ще е да се изнесе някъде целия бюджет на БАН и бюджета на отделните части там, с всичките им приходи. Да видим наистина колко пари влизат и къде отиват.
Щом става дума за анагалогии ето следната: Без поливане ще загинат и бурените, но и дървото. В случая проблем са не плевелите, а това, че мястото е неокопано. Това първо трябва да се направи, за да стигне повече вода до корените.
И още нещо - под реформи недейте разбира само съкращения. Необходимо е наличното да се използва пълноценно, нищо повече. И без това безделниците отдавна се пренасочиха към армията и държавната администрация - заради по-големите заплати. А след като човек успява да оцелее в наша научна институция, определено е способен.
Към Васил Колев: Свидетел бях на отчета на ИЯИЯЕ - там влзиат по договори три пъти повече пари от държавната субсидия. Която от своя страна едва покрива заплатите и режийните. Истината е, че експерименталните научни излседвания поглъщат много средства. Друга истина е, че немалко средства отиват в незнайни места. Освен това от всеки договор, сключен в БАН 10% отиват за института, към който се числи съответната група. Специално колко наука се прави може да се отчете по публиакционната активност - справки в дискусионната група bulgarianscienceproblems в Yahoo! Макар че лично аз имам известни съмения, че данните са манипулативно представени.
Към eenk : Подобни институации като БАН има и на други места. Освен в бившите соц. държави, като Русия, Полша и Унгария, такива има и в Швеция, Испания, Франция и Германия /Макс-Планк институтите/. Става дума за държавно поддържани изследователски комплекси, като разбира се по-голяма част от приходите им идват от други източници.
И освен това приватцизацията на БАН ще е лудост. Държава, която не развива наука не просперира, освен ако няма природни богатства /България няма/. Както писах, необходимо е рационално използване на наличните ресурси. Освен това от икономическа гледна точка последващото изграждане на научно-излседователски комплекси ще е много по-скъпо отколкото запзването и преструктурирането на наличните. И ще отнеме твърде много време. Ето два примера - Ирландия инвестира в наука /да не се бърка с безразборно наливане на пари/ и се превръща в най-проспериращата страна в ЕС. Гърция инвестира в туризъм и строителство /като България сега/ и беше най-бедната страна в ЕС /сега е България/.
Странно е да се обвиняват учени, които апелират науката да стане национален приоритет в това, че сигурно си купуват цигари без бандерол.
Не съм чувал за бананова република с развита наука. В банановите републики може да се види безкомпромисния капиталистически модел, който авторът е взел за аршин: Ако няма директна файда, няма да платим (инвестираме).
Няй-голяма файда има от наркотици, оръжие и проститутки. Може би ще е добре държавата направо там да инвестира?!
Eдва ли някой ще иска пари от бизнеса - той сам ще потърси научните институти когато закъса - за сега се инвестира в строителство, туризъм и чалга. Някои мислят, че си струва.
Това скоро ще гръмне - ще питаме учените как да спрем пожарите и взривовете на сметищата и то фирмите, които събират боклука, как да оправим и предотвратим пораженията от пороите и лавините и то фирмите, занимаващи се със зимен туризъм как да си пречистим фекалиите от плажовете, за фирмите с участие в морския туризъм, как да върнем фауната в планините, как да правим мониторинг на замърсяванията в атмосферата, за да се идентифицират санкционират нарушителите , как се спират трансгранични епидемии в животновъдството и прочее.
За това всеки ще иска да плаща държавата. Само че тя ще глоби фирмите за боклук, ще затвори плажовете, ще избие заразените животни. При наличие на проблеми буфосинхронизмът във финансирането на науката не върви.
Вие господин Горчилов очевидно имате професионални интереси в предприемачеството. Помислете и ще видите, че и вие ще плащата някой да решава глобални проблеми. Разбира се не на калпак, а на идея, решение, откритие.
Дано да има на кого, защото на хора, които трудно четат тези задачи не могат да се възложат.
Да сме живи и здрави - за няколко години ще има примери за това.
Г-н Горчилов!
Кой направи тази пустиня?!
Борбата е срещу вятърът, който разпръсква облаците и не носи влага?!
Позволете ми напълно да се съглася с Ники, и да го подкрепя. Напълно абсурдно за мен изглежда твърдението, на младите учени, че държавата трябва да дава пари за наука. Още пък по малко бизнеса трябва да плаща, когато не получава никакви ползи от това. И за коя наука да плаща? Имам познати в БАН, хора които работят за 250 лв, и кофичка кисело мляко, и които вървят с вдигнати глави само защото са там. И каква е моята полза от тях? Обикновенно самите те не знаят върху какво работят, или повтарят експерименти направени преди 10 години от Япони, Американци илии който се сетите друг. Защо изобщо го правят. И още един друг факт който ми направи впечатление.
Преди около 3 години бях на Пловдивският панаир, на щандат на БАН беше изложен един “кютюк” може би кутия с размери 1,20 Х 60 Х 60 см. Буквално огромна кутия, която представляваще лазер който рисуваше някакви форми. Беше предствен едва ли не като гордостта на института по физика на БАН. Само че аз понеже съм лайки не можах да разбера за какво служи.
За разлика обаче от ерозионните фрези, плазмените резачки и други подобни съоражения изложени по другите етажи.
А за да покажем, че науката може да се самофинансира, ще дам пример с някой от най-богатите университети в света. Оксфорд и МИТ се издържат благодарение на проектите в които участват. Защо вие да не можете да получавате пари от външни поръчки и също да се самофинансирате, а правите безсмислени експерименти с нулева полза?
Моля да ми простие ако съм ви засегнал по някакъв начин, но аз съм прост чоевчец, на които му удържат данаци колкото една ваша заплата, и заради това че не е спирал да работи, и да се развива чрез практика не е успял да вникне в дълбокофундаменталните проблеми на чистата наука.
Ами нали и аз това казвам – нека се махне БАН, нека се махнат университетите, нека се махнат училищата, нека се закрие образованието и науката - `На България наука не й е необходима`
П.П.: Що се отнася до лазера, за който ти каза, че е кютюк – не го зная какво и що е. Аз обаче съм работил на гравирни лазери – високотехнологични - `Лазербърг`. Мога да те убедя, че размерите им никак не са по-малки – напротив!
Здравко, очевидно не знаете, че развитите държави дават пари за наука. И то много! Като подходящ пример мога да ви дам Ирландия - най-динамично развилата се държава в ЕС. Това, че вие с автора на тази тема не виждате смисъл във финансирането на наука не означава, че няма такъв. Вие, Здравко, се квалифицирате като “прост чоевчец, на които му удържат данаци колкото една ваша заплата, и заради това че не е спирал да работи, и да се развива чрез практика не е успял да вникне в дълбокофундаменталните проблеми на чистата наука” и за вас това е простено, но за автора на темата това е по-малко валидно, бидейки син на ст.н.с. II ст. от БАН. На Запад има немалко високотехнологични фирми, чиито собственици са бивши и настоящи научни работници, двама от тях познавам лично и с единия от тях работя в момента. Те са достатъчно наясно за какво служи науката и какво може да им даде, отиват, плащат си и си го получават. И печелят много точно от това. Затова ще ви посъветвам да помислите по този въпрос. Какво може да направи науката за вас. Прехвърлям топката във вашето поле сега, като ви спомена, че започанх докторантура с обещание за финасиране от частна фирма, която обаче в последния момент се оттегли. Впоследствие за проекта ми се намериха пари от ЕС чрез кандидатстване за тях. Междувременно друг проект пропадна по абсолютно същия начин. Сега работя в сътрудничество със западна фирма. От цялата тази ситуация мога да заключа, че бизнесът тук е или недалновиден, или стиснат.
Не си мислете че БАН се занимава с безсмислени експерименти само. Тези, които си клатят краката по принцип не правят нищо. Тези, които работят са успяли да получат финасиране по определени договори. Публикациите в престижни научни списания с висок импакт фактор показват, че експериментите им определено не са демоде. БАН, както и другите изследователски иституции могат много да дадат на бизнеса, стига той да знае какво иска от тях и да си плати за това. Както има една арабска поговорка - който иска нещо да направи намира начини; който не иска - оправдания.
И още нещо. Не знам защо вие, Здравко, заедно с автора си мислите, че трябва задължително да осигурите вие и хората като вас 2% от БВП за наука. Ще ви напомня, че годината е 2007, България е демократична страна с пазарна икономика, макар и с някои уговорки. Държавата няма да ви въведе данък “наука”. Учени няма да ви тропат на вратите, с искане да им дадете пари, че им трябват. Вие не сте задължени да дадете пари за наука и няма да има санкции за вас, ако не го правите. Ще си живеете живота и ще си правите бизнеса. А как науката ще си набави тези 2% от БВП от частния сектор? Ето как - държавата ще въведе подходящи правила, които да стимулират бизнеса да го стори. Ще се намерят достатъчно умни хора, които да го направят и ще спечелят от това, в резултат на което икономиката ни ще просперира и ще стане по-високотехнологична. Тук топката е изцяло в ръцете на държавата.
Моля да бъда извинен за правописните грешки в предния ми постинг. Прочетох внимателно написаното и трябва да кажа следното: Г-н Горчилов, ние не предлагаме 1% от средствата за наука да дойдат от държавата и 2% от бизнеса. Просто повтаряме ангажимента на държавата от членството й в ЕС според Лисабонската стратегия. И както бе писано в предния постинг, осигуряването на това съотношение е работа на държавата. Сега отговорите на въпросите:
1. Понастящем се разпределят средствата за наука в България (които са по-малко от средствата, отпуснати за затворите) се разпределят за осигуряване на част от режийните разходи на институтите и на мизерните заплати на тези, които работят в тях. Една част пропадат безследно. Парите, необходими за научна дейност идват от договори, но са крайно недостатъчни на този етап. И не можеха да бъдат разпределяни за заплати, поради което не могат да бъдат привлечени млади научни работници, заради което работата не може да бъде свършена, вследствие на което няма нови договори и няма пари. Извод - необходими са инвестиции /т.е. повече пари/ в работещите звена.
2. Ползата за обществото от науката като цяло понастоящем не се измерва, понеже резултатите от научните ряазработки отиват в полза на тези, които дават средствата, т.е. предимно в чужбина. Предвид нискотехнологичния характер на бизнеса ни, който е на последно място в ЕС по иновации той не може или не желае засега да се възползва от науката. За дейността по вържавно спонсорираните проекти нямам данни, но предполагам, че не се изпозлват достаъчно ефективно.
3. Разпределението в проценти на вложените човекочасове на българските млади учени може да бъде проверено като се проследи тяхната публикационна и проектна активност. Това само по себе си е прекалено времеемка задача. Трябва да отбележа в случая че хората, които познавам от авторите на отвореното писмо са имали специализации в чужбина, а някои от тях са получили и докторска степен там. Мързеливците отдавна са се изнесли от БАН, защотот има и далеч по-доходни дейности. Със старите учени не съм запознат в детайли, но има хора, които са ръководители на проекти, както и такива, които кротко чакат пенсиониране и философстват на политически теми. Кои са те пак може да се провери чрез отчитане на активността им.
4. Пълен списък с новите достижения (открития?) на българската наука за последните 3 години пак може да бъде направен чрез справка с публиакционната активност, част от която е направена в групата bulgarianscienceproblems в Yahoo! За съжаление не е достаъчно пълне предвид факта, че има и много български учени, работещи в чужбина от името на чужди институции. Това е и отговор на въпроси 5,6,7,8.
9. За съжаление въпросът на разходването на средствата може да бъде проследен само чрез отчетите на съответните звена. Може да си помислите, че прекалено общо съм ви отговорил, но това е твърде много работа за свършване, която не е мое задължение. На въпрос за конкретно звено се отговаря по-лесно. Аз знам само, че сега 0.4% от БВП е финансираноето на държавата, а 0.1% от БВП - от частния сектор. За ЕС средно знам, че е около 2% от БВП, за САЩ е 2.7%, за Япония над 3%. А съотношението между държавни и частни разходи е около 1:2. От финасовия отчет на ИЯИЯЕ знам, че приходите от договори са три пъти повече от държавната субсидия. А 10% от сумата на всеки договор отива в бюджета на института.
10. За моите колеги и приятели не знам, за семейството си и себе си съм сигурен, че не съм участвал в никакви проявления на сивата икономика. Всичките ми доходи са отчетени и за тях си е платен надлежния данък, макар и в някои от случаите това да ми струваше много от времето.
Ние вече излязохме на улицата и пак ще го направим. Надявам се тези отговори да са ви удовлетворили и имайте впредвид, че желанието ни за протест не се е зародило преди няколко дни, а от дълго време тлее.
Сега, г-н Горчилов и аз като учен имам следните въпроси към вас:
1. Има ли полза и каква е тя за обществото от вашия бизнес?
2. Има ли полза и каква е тя за държавата от вашия бизнес?
3. Инвестирате ли в повишаване на квалификацията на вашите служители?
4. Инвестирали ли сте в предварителното обучение на вашите служители?
5. Вашата фирма нуждае ли се от научни разработки?
6. Ако на предния въпрос отговорът е “да”, имате ли желание да инвестирате в научни разработки за вашата фирма?
7. Ако на предния въпрос отговорът е “да”, то инвестирали ли сте в научни разработки за вашата фирма?
8. И не на последно място - ако сте имали желание за инвестиция в научни разработки за вашата фирма, какво ви е порпечило да го направите или какво ви е принудило да се откажете?
Смяатм, че е необходим диалог между бизнеса и науката за да има взаимна полза и тези въпроси са част от него.
Позволете ми и аз да взема отношение:
Това е статистика от Европейското патентно ведомство за брой на издадени Европейски патенти за 2006 год:
1. ГЕРМАНИЯ 14274
2. ФРАНЦИЯ 4498
3. ИТАЛИЯ 2317
4.ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 2254
5. ШВЕЙЦАРИЯ 2205
6. ХОЛАНДИЯ 1919
7. ШВЕЦИЯ 1501
8. ФИНЛАНДИЯ 885
9. АВСТРИЯ 656
10. БЕЛГИЯ 561
11. ИСПАНИЯ 361
11. ЛИХТЕНЩАЙН 134
12. ИРЛАНДИЯ 121
13. ЛЮКСЕМБУРГ 67
14. УНГАРИЯ 35
15. ГЪРЦИЯ 30
16. ЧЕХИЯ 21
17. СЛОВЕНИЯ 21
18. ПОРТУГАЛИЯ 19
19. ПОЛША 17
20. КИПЪР 15
21. МОНАКО 11
22. СЛОВАКИЯ 8
23. ИСЛАНДИЯ 7
24. БЪЛГАРИЯ 4
САЩ 14834
ЯПОНИЯ 12044
???!!!???!!!???!!!
Регистрирани през 2006 год. университетски патенти в САЩ:
UNIVERSITY OF CALIFORNIA – 410
MASSACHUSETTS INSTITUTE OF TECHNOLOGY – 139
STANFORD UNIVERSITY – 98
JOHNS HOPKINS UNIVERSITY – 91
UNIVERSITY OF MICHIGAN – 69
UNIVERSITY OF PENNSYLVANIA – 47
UNIVERSITY OF MARYLAND - 40
В България нито един университет няма издаден патент за изобретение. Учените не са само в БАН, но и в университетите. Време е обществото да се замисли защо имаме такъв смразявящ външнотърговски дефицит. Ние не изнасяме стоки и услуги с добавена стйност. Горната статистика не се знае от управляващите. Там няма професионалисти за управление на стратегическа информация.
Време е младите учени да посочат пътя, който да извърви обществото за да стигнем поне там, където е Ирландия. Това е задачата на науката – да посочи пътя и да оглави промените в обществото. А не да броим колко публикации има на глава от населението и да чакаме поредния месия свише…
Винаги ми става мноого забавно , когато се говори за преразрпределение на средства. Защото преди него е необходимо начално получаване на средства. Ще дам прост пример: трябва да си купите хляб и мляко. те струват общо 1.50 по минимални разценки. Бюджетът Ви е 1.20. Откъдето и да го сучете, все не можете да си купите двата продукта. Затова си купувате хляб и кътате останалите 40 ст. За какво да ги употребим, все пак?В тъпите случаи си купувате дъвка, а в по-умните минерална вода. Такава е горе долу ситуацията в университетите и БАН. Пред това да финансира научни конференции университетът избира да плати парното в Студентски град и пр. Проектите са някакво решение, но тук идва неудобния въпрос-ако унитата ще се самоиздържат, защо министерството и парламентът не пуснат желязната хватка около тях и не ги освободят от безмислените изисквания за брой перподаватели студенти в специалност, разпределение на места в държавната поръчка и пр.
С други думи, работата е проста . ние не сме Русия и Бразилия, които освен картофи, респективно банани имат и ценни природни ресурси-желязо, иамамнти. българия няма друг ресурс освен човешкия си капитал. Въпрсотъ е -държавата иска ли да го развива или не?
Защото има и друга алтернатива-всеки от участниците в този блог е прибававал някаъде в рамките на ЕС и знае че там места за чистачи на кенефи, миячи на чинии и пр. Ентелектуални дейности работни честа има и ще има. това ли е целта на нашата велика страна?
Г-н Митев,
Искам да ви кажа, че публикациите са първото ниво на патента. И са защитени от авторското право. Но трябва да знаете, че работата, необходима за въвеждане в експлоатация на направеното откритие е не по-малка от тази, извършена при самото научно изследване. Тя има минимална научна стойност и заради това не може да бъде финансирана като научно изследване. Гореспоменатите хора, които са направили патент и са спечелили от него, са го направили в среда, където има тесни връзки с индустрията, както и отлично финансиране. Те са се възползвали отлично от условията. А в България съвсем не е така. За наука от държавата идват 0.4% от БВП, а от частния сектор - 0.1% от БВП. Фирмите са или бедни, или стиснати, даже в някои случаи предпочитат скъпо да платят за вносна технология, вместо да използват аналогична българска такава, неотстъпваща по качество на чуждата. Затова учените създават патентите си извън България, а дори и тук да намерят по някакъв начин средства на практика не се проявява интерес към продукта им. Реално ще има патенти и изобретения тогава, когато у нас икономиката от преразпределителна стане предимно прозивеждаща.
И по въпроса за преразпределението на средствата от държавата. Интересно ми е някой от бизнесмените четящи написаното тук дали си е направил сметка колко ще му струва плоския данък? Защото ако осигурява работниците си на суми под 400 лева месечно през 2008 ще плаща повече, особено ако осигурява и на минимална заплата. Така че в държавата ще има повече пари.
И сега за една очевидна полза от увеличеното финансиране на образованието. Както се каза в по-предния постинг България има човешки капитал (засега, но бъдещето е под въпрос). Подобряването на качеството му става чрез качествено образование. А за да има такова трябват инвестиции в него (забележете, не писах наливане на пари). Ефектите няма да се усетят веднага, но става дума за бъдещи служители и предприемачи, които ще знаят и могат повече. За справка - Финландия и Ирландия.
Инсинуации и факти за науката и образованието в България:
Инсинуация: Не може да се дават непропорционално увеличения в едни сектори за сметка на други.
Факти:
1. Точно това се обещаваше от БСП преди изборите и то именно на учители и учени.
2. Точно това бе направено през пролетта, но за шофьорите и ватманите. (Сега социалните работници също веднага получиха обещание, че още на следващия ден ще се издаде постановление, отразяващо техните искания.)
3. Точно това бе направено в Румъния – 3,5 пъти бяха увеличени заплатите на учените и 2 пъти заплатите на учителите. Резултатът – никакви ужаси, а страната ускори още повече икономическия си ръст, изпреварва ни все повече и виждаме как чуждестранни компании започват да се изтеглят от България към Румъния.
Инсинуация: Не можем да даваме Европейски заплати.
Факт: Исканите заплати са под средните Балкански.
Инсинуация: В БАН се наливат непропорционално количество средства спрямо това, което се получава като научна продукция.
Факти:
1. Бюджетът на БАН стига само за заплати; ток, вода и парно; елементарни ремонти и т.н.. Слабо известен е факта, че в бюджета на БАН няма перо за научни изследвания. Пари собствено за наука идват само по линия на Фонда за научни изследвания, а той в последните 2 години не приема проекти от академията (с обяснението, че точно така трябва да се подкрепя Университетската наука).
2. Ако се сравни Бюджетът на БАН с броя на публикуваните научни статии в реферирани западни се оказва, че БАН не само дава 64% от научната продукция на България, но и „платената цена за една статия” е изключително ниска по западни, а и по всякакви други стандарти.
3. През 50-те години е възникнала идеята за огромен „мелиоративен ” проект рискуващ да увреди селскостопаските земи в Дунавската равнина. За щастие проектът е спрян след доклад от БАН и предотвратените загуби вследствие само на този доклад са по-големи от всички бюджетни пари дадени за Академията оттогава досега!
Инсинуация: Образователната система не дава качествен резултат и затова учителите нямат право да искат по-високи заплати.
Факти:
1. Ако премиерът ни показва, че човек, който не знае правописа може безпроблемно да стане министър (и то на културата), то учителите ли са виновни, че учениците не залягат над правописа?
2. Ако партията на премиера избира Азис за свое рекламно лице преди Евроизборите, то учителите ли са виновни, че повече ученици знаят за кого се е омъжил/оженил Азис, отколкото за числото „π”?
3. Учителите преподават по програми спуснати от МОН, по учебници написани по изискванията на МОН, утвърдени от МОН (и нерядко избора между утвърдените учебници е направен под натиска на Районните инспекторати, назначени също от МОН). Впрочем, чували ли сте някога г-н министъра да се оплаква, че учителите не спазват учебните програми?
Инсинуация: Образователната система не е реформирана и затова няма смисъл да се наливат пари в нея като се увеличават заплатите на учителите.
Факти:
1. За непроведените реформи учителите са най-малко виновни, а точно те изпитват на гърба си недомислията.
2. Увеличаването на заплатите им е вече въпрос на физическо оцеляване, а и освен това възможност да поддържат квалификацията си, да не бъдат гледани от учениците се като абсолютни неудачници, а и за да има кой да иска да учи децата през следващите десетилетия.
3. А самото Министерство, което трябваше да направи реформата може ли да се похвали с успехи? Какви успехи например има МОН в реформирането на професионалното образование, което както Световната банка, така и нашите работодатели критикуват като абсолютно неадекватно на съвременните нужди и условия? За успех ли да считаме също прекъсването на обучението по природонаучни дисциплини през 8 клас; несъгласуването на учебния материал в различните дисциплини; обявяване на образователни изисквания без да има система за оценяване на постигането им; ограничаването на броя ползвани учебници по всеки предмет до броя на големите издателства (дори и когато има повече учебници удовлетворяващи изискванията на МОН)?
Инсинуация: Следващата година искаме да удвоим парите за Фонда за научни изследвания, какво повече искате?
Факти:В момента парите за Фонда са 2.5% от парите давани за наука – това е процента, който типично се дава в големите западни научни институции за популяризиране на дейността им, посещения на ученици, фестивали на науката и т.н. У нас това е единственото държавно финансиране на конкурсен принцип (макар и без външно рецензиране); което дава възможност за командировки, купуване на апаратура, абонаменти и т.н., но то не позволява увеличаване на заплатите на спечелилия конкурса колектив. Повишаването от 2.5% на 5% на конкурсно разпределяните пари за българската наука при толкова ниското общо ниво ще е незабележимо за системата. Стъпката е в правилната посока, но е отчайващо миниатюрна!
Инсинуация: Не можем да даваме повече пари за наука и образование въпреки, че искаме.
Факти: Става дума за принципно отрицателно отношение към учените и учителите!
1. България можеше да ползва Европейски пари от предприсъединителните фондове за наука и образование, но не поиска да го направи!
2. България доброволно подписа Лисабонската стратегия изискваща 3% от БВП да се отделя за наука и развойна дейност, но не я спазва! В момента за това се дават 0.3 – 0.4%!
3. Впрочем, когато се пита откъде да дойдат парите отговорът е пред очите на всички: ако ДДС за хазарта се изравни с ДДС за учебниците, то ще има пари за увеличаването на заплатите. (Нали толкова много се говори, колко е полезно данъчните ставки да са еднакви за всички.) Но, очевидно, у нас именно хазартът се нуждае от държавна закрила и насърчаване, а образованието – не!
Г-н Владислав Антонов,
Всичко, което пишете е вярно. Все пак е нужно да направим някои уточнения:
1. Научното откритие е знание за нещо, което е съществувало и преди, но ние сега го откриваме. В България (в БАН) са регистрирани около 20 научни открития и всяко от тях заслужава Нобелова награда. Например “Електролитното състояние на веществата” с автор акад. Георги Наджаков. Никой не се сеща да го предложи за Нобелова награда, никой, дори ръководството на БАН. Американците патентоваха после фотоклетката въз основа на това откритие, направиха и продължават да правят много пари от това. Ксерокс, Канон и пр. Научното откритие не се продава, то не е защитено като индустриална собственост и носи само репутация. Ето тази репутация никой у нас не иска да използва, или не знае как, или всички чакаме държавата и правителството да се заемат и с това.
2. Научните публикации са защитени само по закона за авторското право. Това означава защита от разпространение на текста, но не и от използване на същността на публикацията. Ако вашата научна публикация се отнася до метод за производство на известен или нов продукт, то не е необходимо която и да е фирма от Китай или Нова Зеландия да ви информира, че безплатно (и напълно законно) е приела и прилага вашия метод, без да ви заплаща нито цент за това. Ето защо патентната защита е изключително важна преди да се извърши публикацията (научната публикация). В България преобладаващата част от учените не се интересуват от патентната защита и преследват само и единствено БРОЙ научни публикации. Кому е нужно това? Възможно е по брой на научните публикации да сме на едно от челните места по света на глава от населението. И какво от това?
В пазарната среда и особено сега след членството ни в ЕС не може да се иска българската наука да прави публикации, които са предназначени единствено за българската икономика. Продавайте научните си разработки (публикации) навсякъде по света! Но преди да се продаде такъв интелектуален продукт е нужно той да стане индустриална собственост-да бъде заявен за патентоване. Тогава правете научната си публикация, с което информирайте и за регистрационния номер на завката за патент (Patent Issue No…..). Иначе системата “БРОЙ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО” е напълно безполезна и тя само обслужва чужди стопански субекти, които си спестяват разходи за изследователска дейност. Това означава, че Българската наука фактически е ДОНОР на световната икиномика?!
3. Системата за акредитация на българските университети и научните звена в БАН не предвижда усвояване на знания за интелектуалната собственост. В българското образование с много малко изключения не се учи що е патент, марка, индустриален дизайн, авторско право, топология на интегрални схеми, ноу-хау, лицензиране, международна патентна защита и пр. и пр. Как тогава искате българските стопански субекти и техния мениджмънт да се интересуват от вашите научни разработки. Вие (учените) не ги превръщате в стока, не ги завявате за патентоване, хвърляте ги в общественото пространство, за да прибавите още един брой (научна публикация) към своето CV и когато броят им стане 25-30 можете да кандидатствате за следващата научна степен. Пазарът обаче не се интересува от вашите научни степени а от продуктите, които продавате като научен резултат. Тук не става въпрос за фундаменталните научни изследвания, а за приложните такива.
4. Законодателството у нас предлага възможност да се тегли кредит срещу патент или друга индустриална собственост и да се развива производството на съответния продукт.
5. Мисля, че у нас няма реален пазар на индустриална собственост поради неграмотност на цялото ни общество - държавно управление, управление на МОН, бизнеса, БАН, унивеситетите и пр.
6 В заключение - българската икономика ще може да си позволи толкова средства за наука, колкото е заработила чрез данъци. Борбата за повече пари в науката трябва да бъде борба за конкретни проекти, които са подложени на международна експертиза за патентоване. Критериите са много прости и са само три: Световна новост, крачка напред в развитието на техниката, промишлена приложимост. Ако публикациите на нашите учени не преминават през ситото на тази международна експертиза (през патентното ведомство), няма да има реални продукти на пазара на технологии, следователно няма да има и пари за наука.
Ако има нужда от нещо - то оцелява и просперира.
Държавните апарати са брутално тромави и най-вече малоумни, за да определят кое е нужно.
Лично аз не бих дал 1 лв за БГ университетите в това им състояние. Учил съм в два.
Моето обучение, през последните 10 години, е плод на личната ми инициатива и НЕ е обвързано с общественото такова. Простата причина е, че невежите не могат да ме научат на полезни неща.
Да! “Интелектуалците” са импотентни и заслужават съдбата си. Бродят по коридорите и улиците.
Знаещите и можещите, имащите мерак, те намират реализация и средства за действията и развитието си.
А задавали ли сте си въпроса колко пари отиват в Мафията?
Пускали ли сте отворено писмо до някое от българските правителства за мръсотиите и грабежите дето ни ги сервират всеки ден?
Колко загуби обществото от спирането на АЕЦ, многобройните източвания на предприятия като Кремиковци, приватизацията на НЕК и т.н.? То край няма!
Иначе нека се карат социалните групи, кой колко трябва да получава и да се “зъбят” едина на друга.
Leave a Comment