Бизнес моделирането ми е слабост. Всеки който е виждал на живо бюджет на Орбител, бие глава в земята пред сложния модел. Десетки шийтове, още повече мегабайти, формули, макроси, всички екстри.
Трябва да призная, че в началото изпитвах някаква особена гордост. Колко съм бил застрелян.
Сложният модел на планиране възпрепятства детайлното отчитане. И ако планирането е веднъж годишно (е, добре де, има и тримесечни ъпдейти), то отчитането върви всеки месец. Следенето на фактическите стойности на всяко допускане се оказа твърде трудно, а в случаи практически невъзможно. В резултат финансистите просто пействаха в отчетите готови стойности, е*авайки майката на всички формули.
На всичко отгоре от много работа по бизнес плана не оставаше време за оперативен план. Много учен отговор на въпроса „Какво?“ и никаква идея „Как?„.
Такива сме ние българите – мислим някакви сложни схеми, но в реализацията по-скоро издишаме.
Виж, американците са на другия бряг. Там KISS rulez.
Доказателство затова е детайлното представяне на финансовия модел на Redfin в блога на Гай Кавазаки. Всичко е по-наедро, с фокус върху продуктивността, не към самото себе си. Гледам екселския модел и не виждам никакви cutting edge изпълнения. Обаче работи, защото отчиташ точно това, което си планирал. И можеш от самолет да видиш къде са проблемите.
Апропо, един от най-ценните съвети към планиращите идва от Джош Копелман от First Round Ventures. Неговият Waterfall Forecast ми отвори очите как трябва да се действа при ежемесечно (в моя случай тримесечно) изменение в плана. Типично по американски – просто, но ефектно следиш, както фактическите стойности, така и промяната в прогнозите. Номера в стил „Посмали, Манго“ не минават. Много яко.
Някой да сподели други пинизи?
Струва си!
Виж още:
Tags: business, business model, first round ventures, guy kawasaki, josh kopelman, orbitel, redfin
Най-много ми харесва в американските компании е, че се стремят към максимална простота и рационалност при работата с цифрите (за разлика от малоумните французи или надутите германци).
Виждал съм даже и подобни неща (стъпили на това) в една малка българска компания.
Общо взето при следенето на цифрите се следят две неща
- месечното отклонение
- отклонението кумулативно през изминалия период
така ако оставащите месеци се запълнят с прогнози или заместват с бюджет (пак прогнози) се прогнозира годишния резултат
Сори ама съм супер отнесен. Пропуснах най-важното:
За да работи ефективно и да има контрол в един бизнес, трябва да се възпитава разбиране и отношение към цифрите. Независимо в какъв вид се представят. И то да започва от горе на долу.
Нормално е, колкото и просто да са представени числата, повечето хора да не разбират за какво става въпрос. Затова е нужна комуникация, а за да им пука на служители за цифрите, те трябва да имат „смисъл“ за тях.
„Най-много ми харесва в американските компании е, че се стремят към максимална простота и рационалност при работата с цифрите (за разлика от малоумните французи или надутите германци).“
Това е болест на цяла европа, не само на Германия и Франция. Аз работя не с компании, а с правителства и финансиращи програми – от САЩ и Европа. Разликата в начина им на работа с цифри, думи и документи е фрапираща.
Докато американците се стараят да псотигнат яснота чрез простота и пргледност, европейците като че ли смятат, че колкото по-дълъг и увъртян е един документ, писмо, бюджет или каквото и да е, колкото е по-сложен и с по-дълги думи, толкова е по-стойностен. Когато подавам проектно предложение пред американски институции, то не е по-дебело от тетрадка. Когато подавам същото пред европейски, то е няколко пъти по-дебело заради безбройните бланки, документи, документчета, копия и други безсмислени неща за абсолютно всичко, които трябва да приложа.
Отделно, за американците имейлът е легитимен начин за официална комуникация и пращане на документи. В ЕС тази година за пръв път тестват система за кандидатстване за финансиране по интернет… И след като изпратиш прикачените файлове ти излиза надпис, че сега трябва да ги принтираш и пратиш И по пощата, заедно с…. (един куп други документи). Ебаси!
Дали това не е една от причините Европа да изостава в икономическото си развитие от САЩ с 22 години, според анализатори?
Показателен факт е, че Loic Le Meur, един от водещите интернет предприемачи във Франция и Европа, създава новата си компания в Сан Франциско, САЩ!
Известни блогъри: Loïc Le Meur
http://bg.mykinda.com/tech/05/10/2007/izvestni-blogri-loic-le-meur/