Ако все още не те е настигнала новината за TEDxBG във Facebook, тичай да научиш подробности на официалния сайт.
В резюме, локално и независимо TED-like събитие, на което видео записи от голямата конференция се редуват с живи презентатори.
Датата е 9 януари 2010 г. Отбележи си я в календара непременно.
Струва си!
Тазседмичния брой на InfoWeek е с водеща статия за бизнес ангелите и стартиране по време на криза.
Хвърли й едно око.
Струва си!
Господарят Сет. Три часа на живо. Срещу сто кризисни паунда. На 17 февруари. В Лондон.
Бегай да си купиш билет.
Струва си!
Както обещах, публикувам моята презентация от конференцията Start UP 2008, която се проведе наскоро в ТУ.
Тъй като аудио-визуалният формат я прави трудно разбираема без моите размисли, съм се опитал да синтезирам основните тези на всеки слайд с по няколко изречения. Въпреки това се получи дълго четиво, така че се въоръжи с търпение…
Най-напред нека си дадем ясна сметка какво е да си предприемач, с помощта на следното видео:
Бъхташ се в студ и в пек. Нямаш пари за професионални инструменти и се налага да действаш с примитивни подръчни средства. Конкуренцията ти подлага динени кори. Падаш и пак ставаш. Продължаваш да се бориш. И в крайна сметка ползите се оказват за някой друг.
Все още ли искаш да правиш собствен бизнес?
Чудесно, тогава чети надолу…
1. Изчакваш подходящ момент
Няма „подходящ“ момент. Всъщност, някои от най-великите компании са стартирали в изключително „неподходящ“ според родителите на основателите си момент. Дали насред обучението в престижен колеж или университет, дали в началото на „обещаваща кариера“ или насред друго „перспективно“ начинание. Microsoft, Apple, да изброявам ли?
2. Целиш се в парите
Така или иначе ще вложиш нечовешки усилия да подкараш собствения си бизнес. Така или иначе, средностатистически, шансовете ти за успех са под 10%. Тогава защо не прицелиш върха? Хората с кауза са ни изкарали от пещерите. Другите просто живуркат.
3. Доброто е враг на великото
Спомни си старта на iPhone. Когато излезе, масата скептици се отдаде на feature by feature сравнение с конкурентни марки. Естествено, намериха колкото си искаш трески зa дялане -- нямало клавиатура и GPS, камерата му била слаба и пр. Разбирай, нямал бил шанс да изрулира света. Гледайки дърветата, не видяха гората. iPhone е изцяло ново преживяване. Първата платформа, която даде реален тласък на мобилните интернет приложения. Сега, година и половина по-късно, iPhone все още притежава много от треските, но Apple вече е производител на смартфони номер 2 в света. А цялата плеяда производители на дръжки и мобилни ОС се е втурнала да копира features от iPhone.
4. Състезаваш се със съседния гараж
Добре де, кога равняването с последните в редицата е извело някой начело на цялата колона? Никога. За да излезеш най-отпред, трябва да биеш най-силните. Затова, ако ще се състезаваш с някого, прави го с най-добрите в света. Използвай конкурентния анализ само като един от източниците за захранване на твоята машинка за генериране на мега полза, и си гони своите 3%, които ще те отличат от маймуните.
5. Играеш сам
За да създадеш семейство се нуждаеш от половинка. Майчината ласка просто не е достатъчна. Нужна е и твърдата, но подкрепяща бащина ръка. Защо тогава имат толкова много еднолични търговци, както по регистрация, така и по душа?
Маса презокеански VC-та, няма да финансират и най-великата ти идея, само защото нямаш партньор. Някой, с който да си помагате, да се палите, да се компенсирате и въобще -- да се предпазвате от инак неизбежното раздвоение на личността.
6. Обграждаш се с „професионалисти“
Какво обаче значи велики? Не познавам някой, който да предпочита професионалния секс пред аматьорския. Защото тогава в офиса се обграждаме с професионалисти?
Аматьори! Знаят, колко не знаят, но имат изпепеляващо желание и ще намерят начин.
По този повод съм писал толкова много пъти, че няма как да не се повторя. Затова ти препоръчвам да погледнеш няколко по-стари публикации:
7. Подмамваш с морков
Грешим, когато смятаме, че парите са мотиватор. Според дебелите книги говорим за хигиенен фактор, който ни задържа във фирмата (или по-скоро липсата им ще ни изпъди), но не ни кара да правим нещо специално.
ОК, ако парите не са мотиватор, защо ги размахваме като морковче за резултат? Защото се съмняваме в неговата постижимост. А какви могат да са причините за провал? Или са в човека, или в средата (естествено и комбинация). Ако причината е в неподходящия човек, има далеч по-ефикасен метод -- неговото отстраняване. Ако са в средата, какво е виновен човека?
В резюме, не използвай финансовите инструменти, за да коригираш некадърния си подбор и кривото си целеполагане. И без това не можеш да измериш прецизно приноса на всеки човек. Осигурявай му максимално възможното възнаграждение и го остави да се отдаде на кауза.
В крайна сметка, ако чак толкова държиш да обвържеш хората си с резултата, винаги можеш да ги направиш акционери.
Още по темата в дискусията към публикацията „За най-добър резултат забрави за бонуса„.
8. Губиш гъвкавост
Много е просто. В началото нямаш какво да губиш и се хвърляш с всички сили в нещо ново и недоказано. Ако случайно уцелиш нещото, в течение на времето натрупваш кеш и тлъстини. Точно тогава се появява страха да не ги загубиш.
Обаче, както историята нееднократно е доказала, колкото и да пречиш на прогреса, не можеш го спря. Затова, първият въпрос, който трябва да си задава един предприемач всяка сутрин след ставане е:
Има ли нещо, което да обезсмисли целия ми настоящ бизнес?
В момента, в който се сетиш за нещо такова сядай и го прави. Защото ако се помайваш, друг ще го направи, така или иначе.
9. Познаваш часа
Най-важното творение на един предприемач е неговата фирма. Не продуктите, не услугите. Те са часа. Фирмата -- тя е часовник. Утре ако ти падне саксия на главата, кел файда че си познавал часа. В момента, в който изчезнеш и ползата от бизнеса ти изчезва заедно с теб. А с това и каузата умира.
Помниш ли Apple без Steve Jobs в началото на 90те години?
10. Гледаш, но не виждаш
Много често „гениалните“ хрумвания са плод на непланиран „дефект“ в значително по-посредствена идея.
YouTube стартира като видео версия на HOT or NOT. Докато някой не забелязва, че хората го използват, за да си обменят клипчета снимани с телефона. По-лесно е да изпратиш по имейл линк, отколкото да атачваш голям файл, който я мине, я -- не. А дали отсреща ще има нужния плейър/кодек, за да го плейнат е Божа работа.
Wrigley’s преди десетилетия са били едно голямо нищо особено в бизнеса със сода за хляб. За да стимулират продажбите, започнали да подаряват пакетче дъвки към всяка доза сода. В един момент забелязали, че някои семейства купуват твърде много сода, без да са хлебари. При по-задълбочено ровичкане се оказало, че я купуват заради дъвките. Така Wrigley’s просто премахва содата и оставя дъвките на същата цена. Другото, както казват, е история.
Името Minnesota Mining and Manufacturing сигурно никому нищо не говори. За разлика от 3М. Само дето говорим за едно и също нещо…
Повечето фирми броят пасовете. Само някои от тях ще забележат танцуващата мечка.
Гледай със широко отворени очи, инак може да изпуснеш нещо важно!
Туй-то.
Имаш какво да долълниш? Имаш какво да опонираш? Направи го!
Струва си!
За втори път в София се организира конференция, посветена на стартиращите фирми и собствения бизнес.
Start UP 2008 ще се проведе между 1 и 9 ноември. На 1, 2, 7 и 8 програмата е целодневна, а през работните дни между уикендите – след 18:30.
Организатори са група студенти от българските университети, с художествен ръководител Вальо Алексиев. Шапка им свалям за ентусиазма.
В програмата забелязвам имената на:
Някъде там ще забележиш и моето скромно име. Смятам да се орезиля на 1 ноември от 10:00 ч. 
Ако не ми мине котка път, предвиждам да подложа презентацията си на обществено обсъждане в този блог, по някое време следващите дни. Ако ли пък не, ще я публикувам пост фактум.
С най-голямо нетърпение очаквам да се запозная с ентусиазираната младеж, тръгнала да налива основите на модерния капитализъм в БГ. Ще има представяния на проекти, нетуъркинг ивенти и безброй почивки между отделните сесии.
Да се видим там?
Струва си!
Дискусията за възможностите по време на криза се завъртя около нуждата от пари за стартиране на бизнес.
Дали трябват или не пари, зависи от проекта, но темата ме подсети за Гай Кавазаки с неговия План Б за финансиране.
Моята интерпретация:
Ако трябва да съм честен, смятам че този План Б трябва завинаги да остане План А, тъй като другото е разхищение.
Струва си!
Поне така съветват разни умни глави:
Естествено има известни различия, но червената нишка е една и съща – когато ситуацията се влошава – инвестираш, когато дойде бума – продаваш.
Струва си!
Последната седмица е белязана от лавината писма на малки, големи и още по-големи инвеститори към компаниите от тяхното порфолио за задаващия се икономически мрак. Спрете маркетинга, режете разходите за персонал издълбоко и консервирайте кеш за колкото се може по-дълго време, защото хич не е ясно дали ще успеете да привлечете нов. Въобще намерете начин да се самоиздържате. RIP Web 2.0.
Няма съмнение, че колапсът на световната икономическа система няма да подмине нито една държава, нито един сегмент. Къде повече, къде по-малко, рецесията ще катурне всяко по-паянтово и не толкова бизнес начинание.
Едва ли научаваш нещо ново. Пък и в този блог съзнателно избягвам негативните емоции. Защо ли тогава пиша всичко това?
Защото вярвам, че точно сега е момента за пробив, за раждането на ново явление. Точно както Google изгря сред развалините на предишния гърмеж.
Има едно единствено условие – обратно към корените на успешния бизнес. Само фирмите, които решават реален проблем на клиентите си, при това по един изключителен начин имат шанс. Доброто е враг на великото, за пореден път.
Стига да отговориш на горното условие, може да се радваш като хлебарка на атомна гъба:
Като бонус за заетите в уеб бизнеса, freemium моделът ще продължи да си работи и няма нужда да се бориш за все по-мизерните маркетингови левчета, които издържат интернета към днешна дата. За справкa – 37 Signals.
Рецесията иде със страшна сила. Напъни си мозъка и запретвай ръкави!
Струва си!
От собствената си практика съм установил две големи мъглявини в сферата на бизнеса. Едната е маркетинг, другата – човешки ресурси. Ако имаме бизнес проблем, който не можем да дефинираме или не знаем как да решим, задължително изхвърляме горещия картоф към един от двата отдела.
Една от причините е, че всички „разбираме“ по нещо. Особено в маркетинга. Другата е, че по-скоро си нямаме понятие за какво иде реч.
Аз поне съм скаран с маркетинговата наука. Разполагам с документи (студентска книжка), които го доказват.
Ето защо онези четири P-та винаги са ми седяли много изкуствено и леко повърхностно. По-голямата част от бизнеса просто не можеш да го вкараш в този калъп. Точно онези малки, дребни детайли, които правят разликата между добрите и великите продукти и компании.
Сет Годин отново управлява с неговия прочит на есенцията на маркетинга. Само след три минути мъглата по въпроса се разсейва.
Всеки трябва да го прочете. Всеки.
Струва си!
©© 2010 Струва си! Theme based on design by WPShoppe.