Признавам, че заглавието е крадено, но предава точно моето разбиране по темата за връзката между мотивация и възнаграждение.
Отдавна искам да пиша по тази тема, така че публикацията на Антония за бонусите ми идва дюшеш.
Проблемът (както обикновено) е в двете страни - работодатели и служители.
Като представител на първата група мога най-отговорно да заявя, че издишаме в три основни направления:
Не сме способни да открием подходящите хора. Който ме чете редовно, знаекаквомисляповъпроса. Вместо да търсим нови и нови методи за подбор се концентрираме в защитни механизми, с които да неутрализираме собствените си грешки при подбора.
Не умеем да се освобождаваме бързо от “грешките”. Отказваме да приемем, че по-добре позицията да остане свободна, отколкото да направим компромис. Оставяме ниското възнаграждение да свърши тази работа вместо нас. Уви, практиката ми показва, че неподходящите хора се задържат повече. В същото време истинските таланти се демотивират от посредствеността и напускат.
Често бъркаме мотивационни и хигиенни фактори (с благодарности към КонсулТим, които ми отвориха очите). Опитваме се с финансови локумчета да предизвикаме съпричастност. В резултат на “направи едикаквоси и ще получиш едищоси” хората се фокусират в едищоси, вместо в едикаквоси.
Служителите също бъркме генерално, когато:
Търсим пари (условно казано) пакет, вместо вдъхновение кауза. Уви!
Когато сме недоволни предпочитаме да си помрънкаме как всичко ни е криво (разбирай треските в окото на другия), вместо да опитаме с промяна в собственото си поведение да подобрим ситуацията. Или си част от решението, или си част от проблема.
Чакайки някой друг да ни реши проблема проспиваме месеци и години.
Естествено има и множество други фактори, но за мен тези са основните. А за теб?
Излизането от омагьосания кръг “те ме лъжат, че ми плащат; аз ги лъжа, че работя” може да се инициира от всяка от двете страни. Стига, разбира се да иска (тук е важно да правим разлика между “искам” и “иска ми се”).
Темата е много важна за всеки, независимо работодател или служител, така че ще се радвам за всяко споделено мнение.
Дойде времето да се информирам за развитието на орбителските дела от медиите. Най-сетне ВАС окончателно и безвъзвартно потвърди нашата теза от самото начало - Любо 2 не действа нелоялно спрямо Любо 1.
Както и колегите от Капитал отбелязват, това е повратна точка в историята на българската реклама. Прецедентът с нашата сравнителна реклама проправя пъртина пред нови, много по-дръзки реклами.
Влюбен съм в сравнителната реклама още от първата си среща с нея - програмата Escape AOL на Mindspring. Вярвам, че пряката съпоставка на факти е много по-полезна за информирания избор на потребителите от разните му там мъгливи обещания.
Директното сравнение е идеален инструмент за партизански маркетинг. Особено подходящ, когато се бориш с бранд, в който ежемесечно се наливат повече пари отколкото ти някога ще изкараш. В този случай чрез сравнителната реклама ще “оседлаеш” врага и се възползваш от всеки негов рекламен лев.
Няма никакво значение дали клиентското недоволство е основателно или не. Ако си наистина велик доставчик ще му решиш проблема (дори когато нямаш вина). Ако си велик само в собствените си очи, ще му обясняваш, че проблема е в неговия телевизор. Но да го заплашваш със съд, това вече е недопустимо и само демонстрира безсилие.
Горд съм от факта, че блогосферата скочи задружно. Пейо, Йовко, Ясен, Богомил и Делян. Все представители на тежката артилерия. Кофти ми е за Селинет.
Остава само масовия отлив на клиенти по този повод и гражданското общество ни е в кърпа вързано.
Последният епизод на The GigaOm Show акцентира на възможностите за стартиране на хай-тек бизнес в Европа и разликите със силиконовата долина.
Препоръчвам ти горещо интервюто със Saul Klein, шеф на европейския хай-тек инкубатор Seedcamp (аналог на Y Combinator):
Seedcamp наскоро обявиха първите шест подкрепени проекта, сред които дори един от Словения. Апропо, в интервюто Saul споменава за кандидати от България. Някой, нещо?
Предвид дейността на Powerset (natural language search), моделът кръжи около най-съществената група от сървъри в дейта центъра им - идексиращите машини. Въпреки това си струва вниманието, защото предлага средства за анализ на следните фактори:
производителност и цени на хардуера (Moore’s Law);
наем или покупка на сървъри;
собствени срещу виртуални съвръри.
Дали българските уеб стартъпи си задават подобни въпроси? И дали ползват услуги като Amazon S3 и EC2?
Бизнес моделирането ми е слабост. Всеки който е виждал на живо бюджет на Орбител, бие глава в земята пред сложния модел. Десетки шийтове, още повече мегабайти, формули, макроси, всички екстри.
Трябва да призная, че в началото изпитвах някаква особена гордост. Колко съм бил застрелян.
Сложният модел на планиране възпрепятства детайлното отчитане. И ако планирането е веднъж годишно (е, добре де, има и тримесечни ъпдейти), то отчитането върви всеки месец. Следенето на фактическите стойности на всяко допускане се оказа твърде трудно, а в случаи практически невъзможно. В резултат финансистите просто пействаха в отчетите готови стойности, е*авайки майката на всички формули.
На всичко отгоре от много работа по бизнес плана не оставаше време за оперативен план. Много учен отговор на въпроса “Какво?” и никаква идея “Как?“.
Такива сме ние българите - мислим някакви сложни схеми, но в реализацията по-скоро издишаме.
Виж, американците са на другия бряг. Там KISS rulez.
Доказателство затова е детайлното представяне на финансовия модел на Redfin в блога на Гай Кавазаки. Всичко е по-наедро, с фокус върху продуктивността, не към самото себе си. Гледам екселския модел и не виждам никакви cutting edge изпълнения. Обаче работи, защото отчиташ точно това, което си планирал. И можеш от самолет да видиш къде са проблемите.
Апропо, един от най-ценните съвети към планиращите идва от Джош Копелман от First Round Ventures. Неговият Waterfall Forecast ми отвори очите как трябва да се действа при ежемесечно (в моя случай тримесечно) изменение в плана. Типично по американски - просто, но ефектно следиш, както фактическите стойности, така и промяната в прогнозите. Номера в стил “Посмали, Манго” не минават. Много яко.
Хм, намерих този постинг в драфтовете. Отвисява там точно една година, без да знам защо. Изглежда все още актуален - не съм чел в българската блогосфера за този бизнес модел и бързам (явно не чак толкова) да го споделя…
Докато си браузвах попаднах на oDesk - онлайн пазар за аутсорсинг на софтуер. Както се оказва не съм открил топлата вода - Rent A Coder и Elance, предлагат общо-взето същите възможности.
Този вид системи значително подпомагат въвеждането на мрежовия бизнес модел, при който фирмите действат виртуално, сформирайки групири от специалисти според нуждите on-demand. Нещо като клетките на Ал Кайда.
Това филмче демонстрира възможностите на системата:
Има ли опитали някоя от споменатите системи или техни аналози? Да сподели опит.
