Entries Tagged 'business' ↓

Като я приберем в малкия си джоб… опс… в ремаркето:

Достига до нас с любезното съдействие на Agency Tart.

Струва си!

В продължение на темата за бизнес-моделирането ти предлагам един интерактивен модел за оразмеряване на дейта център. Автор е Steve Newcomb, съосновател на Powerset - един от най-актуалните и горещи стартъпи напоследък.

Предвид дейността на Powerset (natural language search), моделът кръжи около най-съществената група от сървъри в дейта центъра им - идексиращите машини. Въпреки това си струва вниманието, защото предлага средства за анализ на следните фактори:

• производителност и цени на хардуера (Moore’s Law);
• наем или покупка на сървъри;
• собствени срещу виртуални съвръри.

Дали българските уеб стартъпи си задават подобни въпроси? И дали ползват услуги като Amazon S3 и EC2?

Струва си!

Бизнес моделирането ми е слабост. Всеки който е виждал на живо бюджет на Орбител, бие глава в земята пред сложния модел. Десетки шийтове, още повече мегабайти, формули, макроси, всички екстри.

Трябва да призная, че в началото изпитвах някаква особена гордост. Колко съм бил застрелян.

Сложният модел на планиране възпрепятства детайлното отчитане. И ако планирането е веднъж годишно (е, добре де, има и тримесечни ъпдейти), то отчитането върви всеки месец. Следенето на фактическите стойности на всяко допускане се оказа твърде трудно, а в случаи практически невъзможно. В резултат финансистите просто пействаха в отчетите готови стойности, е*авайки майката на всички формули.

На всичко отгоре от много работа по бизнес плана не оставаше време за оперативен план. Много учен отговор на въпроса “Какво?” и никаква идея “Как?“.

Такива сме ние българите - мислим някакви сложни схеми, но в реализацията по-скоро издишаме.

Виж, американците са на другия бряг. Там KISS rulez.

Доказателство затова е детайлното представяне на финансовия модел на Redfin в блога на Гай Кавазаки. Всичко е по-наедро, с фокус върху продуктивността, не към самото себе си. Гледам екселския модел и не виждам никакви cutting edge изпълнения. Обаче работи, защото отчиташ точно това, което си планирал. И можеш от самолет да видиш къде са проблемите.

Апропо, един от най-ценните съвети към планиращите идва от Джош Копелман от First Round Ventures. Неговият Waterfall Forecast ми отвори очите как трябва да се действа при ежемесечно (в моя случай тримесечно) изменение в плана. Типично по американски - просто, но ефектно следиш, както фактическите стойности, така и промяната в прогнозите. Номера в стил “Посмали, Манго” не минават. Много яко.

Някой да сподели други пинизи?

Струва си!

Хм, намерих този постинг в драфтовете. Отвисява там точно една година, без да знам защо. Изглежда все още актуален - не съм чел в българската блогосфера за този бизнес модел и бързам (явно не чак толкова) да го споделя…

Докато си браузвах попаднах на oDesk - онлайн пазар за аутсорсинг на софтуер. Както се оказва не съм открил топлата вода - Rent A Coder и Elance, предлагат общо-взето същите възможности.

Този вид системи значително подпомагат въвеждането на мрежовия бизнес модел, при който фирмите действат виртуално, сформирайки групири от специалисти според нуждите on-demand. Нещо като клетките на Ал Кайда.

Това филмче демонстрира възможностите на системата:

Има ли опитали някоя от споменатите системи или техни аналози? Да сподели опит.

Щото мисля да го пробвам.

Струва си!

Според анализ на Daily Swarm, ефектът от изненадващия ход на Radiohead се изразява в 1.2 милиона продадени копия и  $9.3 милиона в касичката. За три дни!

Чудя се има ли от какво да се притеснява Митко Пайнера?

Струва си!

В блога на Кристина Влахова (a.k.a Intellecta Srl.) стартира поредица от  Лари Хокман. В три публикации през тази седмица Лари ще развие в дълбочина тезите, които чухме на форума за иновативен маркетинг през май.

‘фърли им едно око.

Струва си!

Chris Anderson разкрива впечатляващия ход на Radiohead, които пускат новия си албум за download срещу… колкото сам прецениш. От 10ти октомври.

Струва си!

Ако имаш кола, не може да не си се сблъсквал с “любезността” на българските застрахователи. Особено, когато трябва да докладваш щета, половин ден не ти мърда. Първо отиването и връщането до мястото за огледи. Обикновено е на някаква майна с големи задръствания и много дупки. След това изписваш три кофи с мастило, като личните си данни и тези на автомобила попълваш поне на пет места. Не че застрахователят ги няма, просто формулярите и процедурите за обслужване са мислени с гръбначния мозък. Ходиш от гише на гише (поне в ДЗИ София е така) и като капак служителите са безкрайно нелюбезни. Все пак им нарушаваш спокойствието, ще трябва да се охарчат, пък няма начин да не си застрахователен измамник.

Точно това е моментът, в който твоя застрахователен брокер може да помогне. Моите наблюдения обаче показват, че ролята която те приемат в общия случай е на каса - да ти приберат парите и да гушнат “комисионното”.

Случайно научих за Евро Брокер, покрай партньорството на брат ми с момчетата в тази фирма. Не съм им ползвал лично услугите, но по разкази на очевидци за мен заслужават приза purple cow. Когато настъпи застрахователно събитие само им звъниш по телефона. Те идват, оставят ти тяхна кола, взимат твоята и отиват те да се разправят със застрахоателя. Можеш да се досетиш, че знаят и кътните зъби на всеки застраховател в България, по добре и от самия него, в резултат на което получаваш максималния възможен ефект.

Затова не е чудно, че тази иначе малка фирма от двама човека и половина е в топ 10 на застрахователните брокери по премиен приход. За справка SDI, които рекламират като луди и имат пунктове на всяко кьоше още не могат да се класират.

Нека някой с личен опит разкаже повече.

Струва си!

С интерес изслушах откъса от интервюто с изпълнителния директор на Оргахим Иван Соколов, който разказва защо лично интервюира всички важни хора в компанията:

Мога да ти натъпча главата с познания за бои за един месец. Но не мога да те направя човек за един месец.

Приятно е да разбереш, че личните качества започват да отместват професионалните умения в топ компании като Оргахим.

Чудя се, защо толкова ключов пасаж е изпаднал от финалната публикация?! Ехо, екипчето на Капитал Кариери, чувате ли ме?

Както вече знаеш, съм изключително твърд привърженик на личните качества пред професионалните умения.

Има само две неща, които ме притесняват в публикувания запис.

Първото е, че г-н Соколов се грижи за филтриране само на “хората, които могат да влияят съществено”. Това неутрализира голяма част от положителния ефект. Все едно да предпазваш от рак на кожата лицето си, а да оставиш ръцете назащитени на слънце. Когато в един организъм има рак всички други органи страдат, без изключение. Да не говорим, че добра идея може да дойде и от работника на линията. И последно, наличието на разлика в маята неизбежно създава два лагера. Мога да се обзаложа, че производството и администрацията в Оргахим не се долюбват. Не искам да си мисля какво се случва, когато се обърка поръчката на голям клиент…

Второто ми притеснение е липсата на намек за изграждане на система, която ще помогне не само г-н Соколов да разпознава врените хора. Както пишеше в една книга (цитирам по памет) “Харизматичните лидери познават часа. Великите правят часовник”. В случая какво ще стане, когато дойде друг изпълнителен директор? Или г-н Соколов в един момент прозре истината за work-life ballance и реши да излезе в по-дълъг отпуск?

При всяко положение адмимирирам първите стъпки на крупния българския бизнес в алтернативните HR техники.

И за десерт една стара публикация от Сет Годин, която дава допълнителна светлина за вредите от “компетентността”.

Струва си!

Netflix обърна модела на видеотеките с хастара навън. 9 години по-късно BookSwim въвежда същия модел в бизнеса с книги.

Срещу фиксиран месечен абонамент поръчваш онлайн книги, които държиш колкото поискаш. Връщаш ги по пощата за сметка на BookSwim. Абонаментът зависи от максималния брой книги, които държиш едновременно.

Ще се намери ли някой, който да развие този бизнес в България? Може да предлага както българска, така и чужда литература. Моделът обещава добър марджин. Обещавам да се абонирам.

Струва си!