Тъкмо си деинсталирах повечето Facebook Apps, присъединих се към каузата “WE HATE APPLICATIONS” и в този момент намерих едно наистина смислено приложение - social.im:
Your friends are spread across a bunch of IM networks:
Yahoo, MSN, AOL, Google, etc.
but they are all on Facebook!
Определено!
Нещото използва Jabber протокол, така че можеш да го ползваш под всякаква ОС. Екстрата на собствения им уиндоуски клиент е интеграцията с FB - уведомяват те за писма, рикуести, покани и пр.
Този път оставих впечатленията поредната конференция да слегнат и да си намерят верните мозъчни гънки.
Продуктите
Microsoft Surface не е новина, но е много як. Новостта е, че са успели да го докарат в плосък form factor. За разлика от алтернативните технологии, които реагират на допир, това нещо работи с инфраред “очи”. От тук нататък следват и съществените разлики. На теория може да разбере какво поставяш върху работната площ - фотоапарат, мобилен телефон, mp3 плейър. Сега си представи, че познае и марката… Сещаш се това каква революция в ползваемостта ще доведе. ‘Фърли едно око на официалното демо:
Ovi на Nokia също е рециклирана новина, но си заслужава отбелязване. Въпреки, че напоследък Symbian загребва пясък, Nokia явно няма да се даде без бой. Ovi е уеб услуга, с която синхронизираш своята Nokia - контакти, снимки, карти, музика (2+ милиона парчета) и пр. Много добре. Ако бях шеф на Nokia щях да се кача на Android. Вярно, независимата софтуерна платформа ще комодитизира хардуера и от него ще се печели много по-малко. Но това е момента, в който Nokia могат да капитализират Ovi, докато другите вендори ще бъдат изкупени за жълти стотинки от китайски производители.
Визията
Единствената ясна визия предложи Jason Calacanis. Той говори за замърсяването на уеба - как анонимността и потребителски генерираното съдържание водят до спам. Естествено спорният Jason предложи спорно решение на проблема - да забраним анонимността. Факт, че на теория свободата на словото няма нищо общо с анонимността, но на практика в много ситуации само анонимността гарантира свобода на словото.
Тъй де, както обикновено се случва при този човек хем е прав, хем - не.
Инвестициите
Martin Varsavsky (fon) аналзира причините, заради които Европа изостава толкова от САЩ в хай-тек. В резюме:
Най-богатите европейци, вместо да създават инвестиционни фондове си купуват недвижими имоти;
В Европа “бизнес” все още е мръсна дума, въпреки че напоследък не чак толкова;
Entrepreneurship образованието все още изостава;
Трудовото законодателство лишава фирмите от гъвкавост.
В резюме Европа е соц, докато Щатите са кап. Не мога да не се съглася.
Организацията
Нетипично за френската артистичност, конференцията беше много добре организирана. Имаше безжичен нет. През ред бяха напускали разклонители, така че на максимум 2 метра от всяко място има ток. Спазваха си (почти) разписанието. Мултимедията беше на много високо ниво - професионален екип заснемаше участниците и на големи видео-стени се виждат те и техние презентации. Много удобно. Храната… нямай съмнение, че беше супер. Все пак бяхме във Франция.
Имам забележки само към качеството на безжичния интернет първия ден преди обяд, но предполагам, че осигуряването на стабилна връзка за няколко стотин потребителя в едно голямо помещение си е предизвикателство. bu така и не стигна до стабилна връзка, ама така му се пада, като не ползва вярната платформа.
Париж
Чудно хубав, като изключим наличието на твърде много франсета. Те могат (и го правят) да ти вгорчат прекараването с лекота. Особено ако не говориш френски… Нейсе.
Преложението ми в резюме е за създаване на блог агрегатор, условно кръстен Блогосфера 2.0, в който блогърите решават дали и в коя категория да се включи всеки техен постинг, а алгоритми и читатели ги класифицират и избутват на по-предни позиции.
Какви са в момента алтернативите?
Най-работещото за момента решение в България са агрегатори като Блогосферата на Дневник. Ползите от тях са безспорни - промотират блоговете и техните автори; осигуряват централизиран достъп за незапознати с понятието RSS емисия. Основните недостатъци на този модел вече започват да личат и занапред ще се задълбочават. Свързани са с long tail характера на новата медия от една страна и информационното претоварване на читателите от друга. Повечето блогове са и ще си останат (за радост) турлю-гювеч от лични мисли, хобита и професионални интереси. Няма категоризация. Колкото повече блогове се агрегират, толкова по-голям ще е шума. На практика вече трудно може да се включват нови блогве, без да се махат стари. Откриването на новите таланти ще става все по-трудно.
Другата алтернатива, която отскоро се появи и в България са digg-о подобните социални сайтове за споделяне като svejo.net. Те са полезни, с това че редят новините според интересите на читателите. Но пък имат проблем да отлепят. Особено в България. Първо, защото вече са десетки, второ защото българската аудитория е в порядък по-малобройна от англоезичната. Така родните клонинги много трудно ще натрупат критичната маса, необходима на модела им да припали.
Моят любим модел са автоматизираните агрегатори като Google News, TechMeme, FeedHub. Но смятам че за България на този етап са неприложими. Няма достатъчно съдържание, пък и не ги виждам екпсертите по information retrieval и semantic analysis у нас. Поправи ме ако греша.
Затова предлагам Блогосфера 2.0 - просто за реализация хибридно решение с възможности за развитие. Не съм виждал подобно по света, но мога и да греша.
Публикуването на новините се извършва от самите блогъри. За целта първо си регистрират блоговете (разбирай емисиите). Когато решат, че някой техен постинг трябва да влезе в определена категория на агрегатора го указват чрез trackback или специфичен етикет (a.k.a. таг). Машинката на Блогосфера 2.0 се усеща и го публикува. Така аз мога да си пиша врели-некипиели по всякакви теми и само конкретни постинги да излязат, при това класифицирани в новия агрегатор.
Групирането и ранкига на публикациите се извървшва от алгоритъм, който се захранва от три посоки:
автори - чрез избора им на категория и етикети на публикацията
читатели - гласуване (thumbs up/thumbs down), предложения за добавяне и махане на етикети и местене по категории
съдържание - хипервръзките между самите публикации като начало ала TechMeme. Автоматична класификация ала Google News, когато се натрупа достатъчно количество категоризирани публикации, от които може да се извлече term vector.
Основният проблем, който виждам е борбата със спама. Мисля, че комбинацията от алгоритмите за ранкиране, негативните вотове на публиката и възможността да напуснеш агрегатора завинаги ще свършат работа. Ако имаш други идеи, сподели.
Бизнес моделът (уви) е рекламен. Засега. Сигурен съм, че ще се родят и други идеи.
Предлагам Блогосфера 2.0 публично, защото не мога/не искам сам да я реализирам. Мога да я финансирам, ако се намерят съмишленици. Както каза и Майк Рам, нямам против да видя идеята си реализирана без мое участие. Ще бъда прост (и щастлив) юзер.
Въпросите, които искам да повдигна за дискусия:
Оригинална ли е идеята?
Защо би сработила в български условия? А защо не?
Ще се преборим ли със спама?
Поделяне на приходите от реклама с авторите - дали и на какъв принцип?
Случайно попаднах на etarget.bg - българския сайт на източноевропейската рекламна мрежа ETARGET. От птичи поглед личи, че ще се борят с AdSense/AdWords на пазара на CPC реклама. Бързата справка показа, че освен в родната си Словакия фирмата оперира още в Чехия, Унгария, Сърбия, Румъния.
Българските операции явно току-що стартират, защото освен WMG нямат други онлайн партньори и въпреки примамливата цена от 5 ст./клик трудно ще привлекат много рекламодатели. За да отлепят трябва да натрупат критична маса рекламоносители. Подадох си “молбата” (тия хора в кой век живеят? напоследък подаваме “заявления”…) да стана партньор, пък да видим какво ще излезе.
Най-веселата част на сайта е страницата с често задавани въпроси. Просто не мога да се стърпя да не цирирам:
Разбира се, тази служба е и за физически лица…
…можете да платите с банкова карта (т.нар. релефна карта) чрез Интернет
…в данните за фактурация не попълвате рубриката БУЛСТАТ…
Изкликването е процес от безсмислени кликвания върху линка с цел повишаване на цената за кликване и причиняване на загуби…
Честно казано първото ми впечатление е доста колебливо. Направо се чудя дали наистина са способни да преборят проблема с “изкликванията”?
Търсачките са голяма работа. Блоговете също. Според Google Analytics през последния месец едва 18% от посетителите на този блог са дошли директно (разбирай са изписали www.struvasi.com в address bar на браузера си). 4/5 от хората идват препратени от Google, друг блог или агрегатор.
В резултат само 32% са “кацнали” на главната ми страница.
Ако всеки двама от трима посетители заобикалят главната ти страница трябва ли още да й отделяш особеното внимание, на което е свикнала?
Или статистиките ми са изкривени поради характера на сайта? Как стои въпроса с корпоративните сайтове?
Flowplay - виртуален свят, в който играеш casual games, а ти и приятелите ти сте аватари, свързани по познатия от социалните мрежи начин. Не е за мен.
Metaplace - виртуален свят за виртуални светове. Предлагат отворена платформа, в която юзерите създават своите виртуални светове. Влязъл в един свят можеш да се телепортираш във всеки друг. Който иска - играе създава игри, който иска - занимава се с по-сериозни неща.
WooMe - speed dating е американска истерия открита преди 9 години. 15 момчета се събират в една зала с 15 момичета. Всяко момче се среща за 3 минути с всяко момиче. Накрая всяко момиче посочва своя фаворит и обратното. Ако се окаже че има съвпадение - бам - получава се двойка. Е, тази концепция вече е в уеба под формата на WooMe. Щуротия.
Zivity - профилите на хубавите девойчета привличат много трафик на сайтове като MySpace, от което последните правят пари от реклама. Zivity обръщат палачинката - девойчетата вече ще получават пари под формата на revenue sharing рекламните приходи. Опитват се да вземат хляба от ръцета на Play Boy мен ако питаш.
Kaltura - избрани с жетони от изложените в DemoPit от посетителите на конференцията. Още един стартъп, който се определя като мултимедия уики (където wikipedia се среща с youtube). Решението им много напомня на представения вчера Story Blender.
Експертен панел без промени:
Caterina Fake - се радва на WooMe. Вярва в комбинацията virtual worlds + casual games (Flowplay).
Sarah Lacy - не се съгласява с Caterina и счита, че дейтинг сайтовете нямат смисъл при наличието на социалните мрежи. Като представител на медийния бизнес, хаерсва подхода на Zivity.
Loic LeMeur - подкрепя Caterina за WooMe, защото участва в борда на европейски дейтинг сайт и знае, че пазарът е огромен. Харесва Metaplace.
MC Hammer - харесва Zivity, но без циците.
Brad Garlinghouse - не смята, че Flickr трябва да поделя приходите с потребителите си, защото нямат нищо общо с потребителите на Zivity. Тук Loic му репликира, че има сайт (изпуснах името), който раздава по 60,000 евро на ден на фотографите, които си публикуват снимките на него.
Моята класация:
Kaltura
Metaplace
Zivity - не заради актовите фотографии, а заради иновативния бизнес модел.
xtr3D - иновативен метод за взаимодействие между човек и машина чрез 3D движения. Демонстрират, как размахвайки ръце пред обикновена уеб камера управляват най-стандартен софтуер. Два вдигнати пръста и PowerPoint превключва на втори слайд. Трети пръст - следващия слайд. Правят демонстрация за навигация в Google Earth, сякаш въртиш истински глобус. Демо на бокс - почти като в Wii, но без да държиш контролерите. Въпреки грешките, които софтуерът им допуска, решението наистина е впечатляващо и обещава вълнуващо бъдеще.
Broadclip - система за търсене и rip-ване на безплатна музика от живи излъчвания. Нещо като TiVo за интернет радио. В аудиторията се оказа един от бившите шефове на Napster, който им обеща големи проблеми с притежателите на правата.
mEgo - омръзна ли да въвеждаш една и съща информация сайт след сайт? С mEgo създаваш един аватар, който можеш да имплантираш в социални мрежи, блогове, IM и пр. Шарено като младите си създателки. Някак си трудно го приемам.
Wixi - нещо като уеб базирана файлова система - държиш си всички файлове онлайн, влачиш и пускаш, разглеждаш с вградения player. Социалният компонент ти дава възможност да споделяш файловете си с приятели и познати, да търсиш сходно съдържание и подобни. Поредната стъпка в откачането ти от конкретно PC.
BeFunky - турска система за създаване на cartoons. Техният cartoonizer прави чудеса с произволна снимка, която качиш. Оправя се и с видео клипове. Можеш да си сглобиш и uvatar - разбирането на BFunky за аватар.
Експертен панел:
MC Hammer (Ем си хамър, ем не си) - избира mEgo, BeFunky
Brad Garlinghouse (SVP Communications & Communities Yahoo!) - и той хареса mEgo + BeFunky.
Sarah Lacy (известна в стартъп средите журналистка) - поставя под съмнение бъдещето на начинание като Wixi при наличие на толкова много алтернативи.
Caterina Fake (Mrs. Flickr) - трудно приема avatar манията (и widget бизнес модела като цяло) и не счита, че mEgo и BeFunky ще успеят да си монетизират аватарите. Истинския дзен в BeFunky са клиповете според нея.
Loic LeMeur (организатор на LeWeb3) - xtr3D, BeFunky, Wixi (но с уговорката, че много други компании правят подобни неща).
Моят избор:
xtr3D
BeFunky
Wixi (заради безлимитния сторидж, който ми обещават като участник в конференцията
Просто не разбирам ползата от другите две.
Рапорт даден.
