Entries Tagged 'business' ↓

… Инак може да пропуснеш нещо важно.

С благодарности към учителя Сет.

Струва си!

Не случайно, този човек е сред 50те най-влиятелни личности на Business 2.0.

Почти всеки месец успява да забърка някой скандал. Този път на тема как да подкараме стартъп максимално евтино.

Най-голяма патаклама предизвиква следният съвет:

Fire people who are not workaholics…. come on folks, this is startup life, it’s not a game. go work at the post office or stabucks if you want balance in your life. For realz.

В отговор на което David Hansson от култовите 37signals и създател на Ruby on Rails излезе с контрапредложение - fire the workaholics.

Интерпретацията на спорните съвети раздели дори екипа на TechCrunch - според Duncan Riley Calacanis уволнява хората с личен живот, докато Michael Arrington го чете като “Назначи верните хора и следи за всяка стотинка. Или се провали“.

В резултат на разразилата се буря съветът придоби следната редакция:

Fire people who don’t love their work… come on folks, this is startup life. don’t work at a startup if you’re not into it–go work at the post office or stabucks if you’re not into it.

Тази версия поуспокои духовете, но раздразни мен.

Известен съм с понякога крайните си позиции. И в този случай заставам твърдо зад оригиналния текст. Защо трябва да крием обективната действителност зад красиво звучащи фрази?

Без големи, ОГРОМНИ усилия в ранна фаза, компанията няма шанс да отлепи. Да, това има своята цена - хората се изтощават и износват. Знам го от собствен опит. Но това е жертва в името на определена кауза.

Едно време за кауза хората са давали живота си. И както тогава, така и сега, жертвата не е за всеки. Едва 1-2% ще го направят. И точно с тях трябва да се обграждат основателите на компании. Това е посланието на Jason.

Струва си!

Снимката на Jason е (cc) Doc Searls.

Явно съм оплескал вчерашната обява за работа. Съдя го по високия брой неквалифицирани кандидатури.

Другарки и другари,

Шефът на проекта трябва да бъде квалифициран в областта на строителство и архитектура, защото ламерите с мен и Еми ставаме трима.

Ще си открадна цитат от една свежарска кандидатура - “тази мазилка действително ли се прави с 5 торби цимент или с 4?”. Такива казуси при изпълнението на инвеститорския контрол са милион. Кандидатът трябва да знае поне въпросите.

За съжаление не мога да публикувам някое от техническите задания за проектиране, до които съм се добрал, защото не са мои. Но един ден, когато видите заданието на Пишман строй ще се уверите, че е невъзможно да се напише на базата на обща култура….

Моля, инак продължавайте да изпращате кандидати с това темпо.

Струва си!

Ще ги получи онзи, който ме свърже с подходящия човек. Плащам 2,000 при назначаване и 1,000 три месеца по-късно, стига с човека още да се харесваме. Може и допълнителен бонус, ама нека оставим и момент на изненада.

Търся си дясна ръка за моите инвестиционни начинания в строителството.

Идеалният кандидат отговаря на следните условия:

• е (не)завършил нещо в сферата на архитектура и строителство. За предпочитане в чужбина;
• с малък трудов опит - 1-2 години е играл трета тръстика в строителна компания или ахритектурно бюро и е отчаян от родната действителност;
• с жив интерес към новостите в бранша - технологии, материали, концепции. Следи световните блогове по темата. Никой не се е родил научен, наличието на основа и голямо желание са достатъчни;
• педантичен като немец;
• предприемчив като американец;
• естет като италиански дизайнер;
• настойчив, като питбул;
• вярва, че и от него зависи, света в който живеем да стане по-добър и красив;
• присъединява се към моето мото - доброто е враг на великото.

Човекът ще работи като project manager и инвеститорски контрол. От него се очаква да води хорото с всички подизпълнители по трасето - архитекти, инженери, конструктори, строители и пр. Да им прави задания, да ги контролира, да ги анализира, да ги коригира и въобще да управлява целия процес от мое име и за моя сметка. Така че в резултат да се получи най-маниашката сграда, строена в 1000 мили околовръст.От мен ще получи:

• възможност за развитие;
• свобода да реализира познанията и мечтите си;
• подкрепа в тежките моменти;
• гъвкаво работно време - понякога 24 часа няма да му стигат, друг път може и една седмица да не се появява;
• необходимото комуникационно-информационно осигуряване. Работим само с Apple;
• човешко възнаграждение и дял от резултата;
• всичките му там законово-установени подробности като трудов договор, бяла заплата, осигуровки и пр.

Въобще работа-мечта за всеки завършил наскоро и с огромно желание за развитие.

Трябва ми възможно най-скоро (направо за вчера), така че що се отнася до мен съм готов да почва веднага.

Крайният срок е докато намеря подходящ човек. Може да е утре, може да е след месец. Знам ли. Трябва да сте бързи.

Нека вашите хора ми пратят директно имейл на niki@gorchilov.com. Съдържанието го оставям на тяхната собствена преценка.

Благодаря предварително за помощта!

Струва си!

Днес Дневник рапортува, че специален закон в Румъния освобождава ИТ специалистите от данък върху доходите.

Нито едно правителство не взема такова решение по самоинициатива. Единственият начин да се пробута подобен закон е много силен и ефективен лобистки натиск от браншовите асоциации.

Въпросът който си задавам е с какво се занимават БАИТ, БАСКОМ и подобни? И доколко произвеждат смисъл в правния мир?

Или да се готовим на втора емигрантска вълна, но този път на север?

Не си струва!

Получих имейл от Tope Folarin, говорител на Google за EMEA в Лондон.

Официалната позиция на Google относно нашите въпроси и предложения гласи:

We’re sorry that not everyone who registered is able to come to the events on March 12th and 13th. Unfortunately more people wanted to come than we could accommodate. We apologise for any inconvenience we have caused and we’ll make sure we learn from this for next time.

Остави ме безмълвен. Направо се чудя какво да му отговоря. Вече съм написал всичко, което мисля.

Изглежда бюрокрацията ни пое…

Някакви предложения?

Актуализация (22/02 @ 23:50): виж какво ни отговориха.

ДО
Константина Стоянова,
AdWords акаунт мениджър
Google, European HQ, Dublin

Константина,

Твърде много обичам Google, за да остана безразличен към поредицата гафове, която съпътства организацията на първите ви семинари в България.

Първи гаф: поканите

Предполагам, че във вашите очи поканите са изглеждали лични. Вълната от препратки към сайта за регистрации между колеги и приятели доказва, че вашите Клиенти не са го разбрали.

Един от основните принципи в маркетинговите комуникации гласи - ако аудиторията не те разбира, търси проблема в себе си.

Следователно вината за мискомуникацията не е в:

• поканените, от които изтече информацията;
• блогърите, които разтръбиха новината;
• ентусиастите, които се регистрираха.

Всички те са невинни и безкрайно добронамерени.

Вината си е ваша и само ваша.

Ако искахте събитието да остане затворено само за “подбрани” клиенти и проспекти трябваше да използвате утвърдена технология като тази с индивидуален регистрационен код за всеки участник.

Втори гаф: замазване на положението

Google е един от основние стожери на мрежовата неутралност. Тя (неутралността) не започва и не свършва с интернет инфраструктурата. Неутралността в медиите просто е известна под друго название - независимост.

Абсолютно недоумявам как може да искате от Економедия да изтрият притесняващите ви публикации от Блогосферата на Дневник.

Блогърите може да не сме истински журналисти, но на тема “свобода на словото” сме докачливи дори повече от тях.

Вместо да си губите времето с безполезни опити за цензура трябваше да помислите как да излезете с чест от ситуацията. Най-малкото можеше да се възползвате от генерирания buzz.

Трети гаф: еднопосочна комуникация

След писмото ви с искане за премахване на линковете към сайта за регистрация последва мой отговор. Въпросът който ви зададох преди повече от 24 часа отиде в /dev/null.

Вие разбирате ли, че аз не съм длъжен да махна въпросните линкове? Осъзнавате ли, че ви правя колегиална услуга?

И какво се казва когато някой ти е услужил?

Четвърти гаф: “разрешението” на проблема

Решението да откажете вече потвърдените регистрации на всички непоканени направо ме изуми! Това е най-големият от всички гафове.

Мога да си представя в колко неудобна ситуация сте изпаднали като резултат от изтеклата информация и последвалото цунами от регистрации. Имате лимитиран бюджет, ангажирали сте зала с ограничен капацитет, подаръците за гостите са под брой, а форматът на събитието е отработен според планирания брой гости.

Обаче…

“Непоканените” ще се почувстват излъгани - обещано им е нещо, което им се отнема. Не им е обещано? Виж отново точка 1.

Аз лично си помислих “аз за тези съм натрапник”.

Освен това…

В дългосрочен аспект точно тези навлеци са ключови за успеха на Google в България:

• Онлайн рекламният пазар у нас е още в пелени. За да го развиете ще ви трябват иноватори и ърли адоптери. Тях не можете да ги откриете. Те ще ви намерят сами. Честито, претръскайте си базата за навлеци.
• Чиновникът от голямата корпорация, когото сте поканили може и да дойде. Един - от интерес, друг - за да скатае от работа, трети - да се почерпи, пък може и с подаръче да си тръгне. Дали обаче въпросният чиновник ще може да се пребори с консервативния си началник? Някои - да. Повечето - не.
• В общия случай може да очаквате много по-голяма привързаност от ентусиазираните натраници, отколкото от любезно приелите поканата. Точно както книгата избрана от теб в книжарницата е по-интересна и по-влиятелна от задължителната литература в училище.
• Безплатно получавате най-ценния ресурс в днешно време - нашето внимание.

Така че…

Не правете грешката да обиждате собствените си евангелисти. Не ви се вярва? Четете тук и тук. Изпускате питомното, за да гоните дивото!

Google успешно се бори с редица световни проблеми. Не искам да чувам, че не може да решите толкова нищожен проблем, като мащаба на собственото ви събитие. От 20 февруари до 12 март имате цели 22 дни и 22 нощи. Използвайте ги! Ако трябва си понесете вътрешната отговорност, но защитете честта на компанията.

Пети гаф: формулиране на отказ

ОК, избрали сте собствения си комфорт пред удовлетворение на големите очакванията сред вашите фенове. Защо обаче изпращате толкова жалко писмо?

• Къде ми е името? Или не си струваше усилието да се персонализира комуникацията?
• Къде отиде подписа на Константина? Или груповата безотговорност на “Google AdWords екип” е по-удобна/по-безопасна?
• Къде ми е извинението за допуснатата грешка? Или съм толкова тъп, че няма да се усетя?
• Къде ми е локумчето? Или нямате практика да се реванширате на (морално) ощетените (кандидат-)клиенти? Или и рекламните тениски са под брой?
• А, и за кое от двете събития ме дерегистрирахте?

Заключение

Константина,

Не разбирам грам от кризисен ПР, но цялата ситуация ми изглежда като публично самоубийство.

Начините за излизане с достойнство от това положение със сигурност са повече от един. Приемете най-добронамереното ми и аматьорско предложение. То се състои само от две стъпки:

1. Променете бюджета, мястото, формата, каквото-там-е-необходимо за да скалирате събитията. Няма невъзможни неща, има само недостатъчни усилия!
2. Изпратете най-откровеното извинително писмо на всички регистрирано-дерегистрирани и ги уверете, че са добре дошли. Тези които са ви клиенти - на 12ти. Другите - на 13ти. Може да гарнирате извинението с някоя тениска.

Това няма да премахне изцяло горчивия вкус в устата, но със сигурност ще го смекчи. Смелостта да излезеш и да кажеш “сбърках, ще си понеса отговорността” няма как да не размекне и най-закоравелия натрапник.

Струва си!

Ники Горчилов,
Google евангелист от 1998 г.

П.П. Предпочитам да водим дискусията в този блог. Ако за вас е по-удобно по имейл, няма проблем, аз ще поема ангажимент да публикувам вашите отговори.

Когато Сет Годин блогва за permission marketing трябва да се чете. Задължително и под строй.

Струва си!

В коментар относно сравнителната реклама Коста ни напомня за любимата кампания “I’m a Mac, I’m a PC” на Apple.

Наслади й се неделно.

Струва си!

Признавам, че заглавието е крадено, но предава точно моето разбиране по темата за връзката между мотивация и възнаграждение.

Отдавна искам да пиша по тази тема, така че публикацията на Антония за бонусите ми идва дюшеш.

Проблемът (както обикновено) е в двете страни - работодатели и служители.

Като представител на първата група мога най-отговорно да заявя, че издишаме в три основни направления:

1. Не сме способни да открием подходящите хора. Който ме чете редовно, знае какво мисля по въпроса. Вместо да търсим нови и нови методи за подбор се концентрираме в защитни механизми, с които да неутрализираме собствените си грешки при подбора.
2. Не умеем да се освобождаваме бързо от “грешките”. Отказваме да приемем, че по-добре позицията да остане свободна, отколкото да направим компромис. Оставяме ниското възнаграждение да свърши тази работа вместо нас. Уви, практиката ми показва, че неподходящите хора се задържат повече. В същото време истинските таланти се демотивират от посредствеността и напускат.
3. Често бъркаме мотивационни и хигиенни фактори (с благодарности към КонсулТим, които ми отвориха очите). Опитваме се с финансови локумчета да предизвикаме съпричастност. В резултат на “направи едикаквоси и ще получиш едищоси” хората се фокусират в едищоси, вместо в едикаквоси.

Служителите също бъркме генерално, когато:

1. Търсим пари (условно казано) пакет, вместо вдъхновение кауза. Уви!
2. Когато сме недоволни предпочитаме да си помрънкаме как всичко ни е криво (разбирай треските в окото на другия), вместо да опитаме с промяна в собственото си поведение да подобрим ситуацията. Или си част от решението, или си част от проблема.
3. Чакайки някой друг да ни реши проблема проспиваме месеци и години.

Естествено има и множество други фактори, но за мен тези са основните. А за теб?

Излизането от омагьосания кръг “те ме лъжат, че ми плащат; аз ги лъжа, че работя” може да се инициира от всяка от двете страни. Стига, разбира се да иска (тук е важно да правим разлика между “искам” и “иска ми се”).

Темата е много важна за всеки, независимо работодател или служител, така че ще се радвам за всяко споделено мнение.

Струва си!