Казвам се Ники Горчилов и започвам да водя този блог, защото ми писна от безсмислието, което ме заобикаля.
Тук ще пиша всеки път, когато забележа нещо, което е изключително смислено. Или изключително безсмислено.
Защото Човекът е истински щастлив само тогава, когато е полезен. Защото сме създадени да служим. А да служиш, означава да бъдеш полезен.
За жалост днешното общество ни учи точно на обратното – как да експлоатираме. А това ни прави безполезни… И безсмислени… 
Надявам се с Твоя помощ да открием и подкрепим всички смислени неща и да сложим на място крещящото безсмислие.
Струва си!
Tags: blogs, miscellaneous, niki gorchilov, struvasi
Охлюв
Имало едно време един охлюв. Първото нещо, което се сещаме за един охлюв това е къщичката му. Не самия охлюв – не – неговата къщичка. Не ни интересува какъв е охлюва или поне не толкова, не сме любопитни за него самия, по-скоро ние интересно – „как се прибира в къщичката?”, „колко ли е тежка?”, „винаги ли е с него?”. Но не и „колко е дълъг?”, „колко е широк?”, „какво е ял днес?”. След тези размишления, мисля, че приказката трябва да започне по-иначе:
Имало едно време една къщичка. Но така ни се струва странно, нали? Каква къщичка ще се запитаме ние? Къща като къща ли? Блок? В града или извън него? И никога няма да се сетим, че говорим за къщичка на охлюв. Без него тя остава с неизяснен произход. Ами тогава защо се интересуваме от нея, защо тя заема вниманието ни? Защото е по-атрактивна. Защото е по-лесна за забелязване. Охлюва е друго – той е жив, кафяв и малък, и е такъв всеки ден – и затова неинтересен. Поне да беше неодушевен – неодушевен предмет с рога – колко интересно. Жив охлюв с рога – скучно. Хм, интересно.
Ако така гледаме на един охлюв, то как ли гледаме на близките си? На хората, които ни заобикалят? На какво ли обръщаме внимание в тях?
минавам да забърша прахта, искам ъпдейт ;;;
Очакваме завръщането на симпатичния младеж-идеалист от снимката… търсе си се Ники от 1-ви октомври 2004-та