С интерес изслушах откъса от интервюто с изпълнителния директор на Оргахим Иван Соколов, който разказва защо лично интервюира всички важни хора в компанията:
Мога да ти натъпча главата с познания за бои за един месец. Но не мога да те направя човек за един месец.
Приятно е да разбереш, че личните качества започват да отместват професионалните умения в топ компании като Оргахим.
Чудя се, защо толкова ключов пасаж е изпаднал от финалната публикация?! Ехо, екипчето на Капитал Кариери, чувате ли ме?
Както вече знаеш, съм изключително твърд привърженик на личните качества пред професионалните умения.
Има само две неща, които ме притесняват в публикувания запис.
Първото е, че г-н Соколов се грижи за филтриране само на „хората, които могат да влияят съществено“. Това неутрализира голяма част от положителния ефект. Все едно да предпазваш от рак на кожата лицето си, а да оставиш ръцете назащитени на слънце. Когато в един организъм има рак всички други органи страдат, без изключение. Да не говорим, че добра идея може да дойде и от работника на линията. И последно, наличието на разлика в маята неизбежно създава два лагера. Мога да се обзаложа, че производството и администрацията в Оргахим не се долюбват. Не искам да си мисля какво се случва, когато се обърка поръчката на голям клиент…
Второто ми притеснение е липсата на намек за изграждане на система, която ще помогне не само г-н Соколов да разпознава врените хора. Както пишеше в една книга (цитирам по памет) „Харизматичните лидери познават часа. Великите правят часовник“. В случая какво ще стане, когато дойде друг изпълнителен директор? Или г-н Соколов в един момент прозре истината за work-life ballance и реши да излезе в по-дълъг отпуск?
При всяко положение адмимирирам първите стъпки на крупния българския бизнес в алтернативните HR техники.
И за десерт една стара публикация от Сет Годин, която дава допълнителна светлина за вредите от „компетентността“.
Струва си!
Виж още:
Tags: amateurs, business, entrepreneurship, hiring, hr, orgachim
обеди ли се какви простаци управляват фабриките, а „интелигентните“ ни медии ни ги представят в цялото им величие
Много интересен блог и хубави линкове. Браво, пич!
Ники,
Благодаря за коментара, наистина го оценявам, обратната връзка за всяка една публикация е важна. Прав си, че цитираният от теб пасаж е ключов, както може да бъде и примерът на Соколов. Всеки един текст вКапитал обаче има ограничен обем и преценката кое да „влезе“ в него и кое не, остава за автора, в случая на мен. Няма да те занимавам защо съм преценил да не включа цитата в текста, но той и така стои добре като допълнителен аудио елемент. Надявам се това да те задоволява като отговор.
Що се отнася до забележката ти за Оргахим и селекцията – лично според мен Соколов няма как да избира и хората на поточната линия, там работят 1200 души, а той трябва да се занимава и със стратегически задачи.
Иначе се радвам, че споделяш мнението на Соколов за човешките качества. И още веднъж благодаря за коментара.
Веско
p.s. nname.org, не разбирам иронията… Кой представя кого в цялото му величие?
Този изпуснат пасаж, по-скоро ми подсказва, че г-н Соколов избира хората на ключови позиции по свой образ и подобие. За него това е типът хора с правилната „мая“. Така във фирмата ще се напълни с множество Соколовци, които ще взимат соколовски решения и ще действат по соколовски. Това може да е добре в краткросрочен план, но когато обстоятелствата се променят, дали всичките тези Соколовци ще се променят достатъчно бързо за да вземат адекватни решения? Аз съм за оценката на личните качества, но не през филтъра на личността но шефа.
От http://www.karieri.bg/show/index.php?storyid=372840 :
„Баща му, ръководител в редица външнотърговски фирми, пренася търговските навици и вкъщи.“
„Следва висше образование в Москва и първи допир до външната търговия в „Техностройекспорт“, където Соколов заема позиции в търговския отдел на фирмата, а по-късно преминава в офиса в Либия. В средата на 80-те той сменя профила и преминава в БГА „Балкан“.
„И въобще изпълнителният директор на „Оргахим“ обича да говори за минали събития, при това често с нотка сантимент.“
Какви са тия малокалибрени мениджъри бе Ники, я покани и ТИМ да споделят тайните на успешното управление, мотивация и подбор на персонала
)))