С интерес изслушах откъса от интервюто с изпълнителния директор на Оргахим Иван Соколов, който разказва защо лично интервюира всички важни хора в компанията:

Мога да ти натъпча главата с познания за бои за един месец. Но не мога да те направя човек за един месец.

Приятно е да разбереш, че личните качества започват да отместват професионалните умения в топ компании като Оргахим.

Чудя се, защо толкова ключов пасаж е изпаднал от финалната публикация?! Ехо, екипчето на Капитал Кариери, чувате ли ме?

Както вече знаеш, съм изключително твърд привърженик на личните качества пред професионалните умения.

Има само две неща, които ме притесняват в публикувания запис.

Първото е, че г-н Соколов се грижи за филтриране само на “хората, които могат да влияят съществено”. Това неутрализира голяма част от положителния ефект. Все едно да предпазваш от рак на кожата лицето си, а да оставиш ръцете назащитени на слънце. Когато в един организъм има рак всички други органи страдат, без изключение. Да не говорим, че добра идея може да дойде и от работника на линията. И последно, наличието на разлика в маята неизбежно създава два лагера. Мога да се обзаложа, че производството и администрацията в Оргахим не се долюбват. Не искам да си мисля какво се случва, когато се обърка поръчката на голям клиент…

Второто ми притеснение е липсата на намек за изграждане на система, която ще помогне не само г-н Соколов да разпознава врените хора. Както пишеше в една книга (цитирам по памет) “Харизматичните лидери познават часа. Великите правят часовник”. В случая какво ще стане, когато дойде друг изпълнителен директор? Или г-н Соколов в един момент прозре истината за work-life ballance и реши да излезе в по-дълъг отпуск?

При всяко положение адмимирирам първите стъпки на крупния българския бизнес в алтернативните HR техники.

И за десерт една стара публикация от Сет Годин, която дава допълнителна светлина за вредите от “компетентността”.

Струва си!

Джои Ито вкара втори гол за аматьорите в мача им срещу “професионализма” на вчерашната лекция в СУ.

Представям ти само есенцията на неговата визия, защото детайлите са публикувани отдавна.

Според Джои (и не само) основната разлика между двете групи се крие в тяхната мотивация. Страстта движи аматьорите, докато за професионалиста парите са цел номер едно.

Японецът защити аматьорството по следния начин:

Малко са хората, които предпочитат професионалния пред аматьорския секс.

Този цитат направо ме уби. Не съм срещал по-добра илюстрация на ползите от аматьорството. Всеки може да се влезе в обувките на “клиент”.

Ти какъв секс предпочиташ?

Струва си!

Казано е: не можеш да изградиш велика компания без велики хора.

Но как да ги познаем? За разлика от професионалните умения, личните качества не са очевидни.

Southwest Airlines, една от най-успешните авиокомпании, е известна с принципа “Hire for Attitude, Train for Skill”.

Търсейки повече информация за този подход попаднах на една древна публикация за наемането на хора във FastCompany. Освен Southwest, в статията се привеждат примери от практиката на Silicon Graphics и Nucor Steel. В резултат авторът извежда четири основни принципа за смарт наемане на хора:

1. Какво знаеш се променя, какъв си - не
2. Не можеш да намериш онова, което не търсиш
3. Най-добрият начин да оцениш хората е да ги гледаш докато работят
4. Не можеш да наемеш хора, които не кандидатстват

Винаги наемай хората си смарт!

Струва си!

Преди година дадох най-провокативното си интервю. Две тези поляризираха вътрешната аудитория:

• Орбител е компания на аматьори
• Хора, “взели се от гората”, правят страхотна кариера в Орбител

Като цяло спорът се завъртя около положителния и отрицателния заряд на думите аматьор и професионалист.

В резултат сменихме аматьори с ентусиасти в заглавието и доразвих тезата си в нарочна публикация.

Нека днешното заключение на Сет Годин, че маркетингът е твърде важен, за да се оставя на професионалисти, да се брои като потвърждение на моята теза.

Едно на нула за аматьорите.

Струва си!

В последната си презентация моя колега Стефан каза нещо много умно. Не мога да цитирам дословно, затова ще предам по смисъл:

Всички доставчици ползваме еднакви рутери, купуваме Интернет от едно и също място, слагаме еднакви устройства при клиентите. Следователно технологията не е това, което ни отличава от другите фирми на пазара. Коя е причината Орбител да е в пъти по-голям от повечето си конкуренти?

Хората

Точно те са онзи магически сос, в който забърквайки дори най-стандартни продукти можеш да извадиш най-изисканото блюдо.

Затова е много важно първо да качиш верните хора на рейса, а после да мислиш накъде да го подкараш. Все повече бизнеси разбират смисъла на това правило. Трудностите идват при опита да дефинират понятието верните хора.

Почти всички фирми започват да търсят отговора в професионалните качества. За тях колкото повече експертни познания има човек, толкова по-подходящ е той. Голяма грешка!

Soft skills vs Hard skills

Всяка кандидатура може да бъде отнесена към една от следните четири групи (с благодарност към Консултим):

Очевидно, че кандидатурите от тип 1 и 2 са неподходящи. Идеологията на тези хора се различава от вътрешнофирмената култура. Тяхното присъствие се отразява на организацията подобно на раковите клетки при човека. Заразяват всичко, до което се докопат. С течение на времето организмът се изражда до неузнавамост.

Теоретичният материал на Консултим към обучението за успешно управление на хора твърди:

Интересна е третата категория - хора, които пасват на средата и на характера на работата (длъжността)… Колкото и парадоксално да звучи, обаче, те не винаги са добрия избор. Понякога напускат скоро след постъпване на работа, имат прекомерни претенции за възнаграждение, растеж в йерархията и т.н. За тях работата престава да бъде или изобщо не представлява предизвикателство.

Това вече го знам. Хората търсят предизвикателство, не пари.

Очевидно верните хора са само в група 4 - хората, които нямат достатъчно професионални умения, но имат страхотен мерак.

Наскоро моя приятел Виктор написа:

Ние сме аматьори и искаме винаги да гледаме света с широко отворени очи. Вярваме, че учещият е по-добър от знаещия.

Ти кого би предпочел - учещия или знаещия?

А аз искам да отправя три въпроса:

1. Защо всяка обява за работа акцентира върху професионални умения?
2. Защо никой не поставя на първо място психологическия профил на кандидатите?
3. Защо HR-ите се обучават по методите на Харвард, а не по програмата за профайлъри на ФБР?

Надявам се всички, които сме отговорни за наемане на хора да отговорим!

Струва си!

100% и ти си фен на Гугъл. Задавал ли си си въпроса защо? Ще кажеш - имат страхотна търсачка - намира каквото ми трябва, при това без много усилие. И ще си прав.

Но защо точно Гугъл? Къде са другите търсачки? Въобще, спомня ли си някой altavista?

Защото Гугъл е Велика компания. Виж само за какви ценности говорим. Някои от тези принципи са валидни за всяка една Велика компания:

Фокусирай се върху юзера и всичко друго ще последва

Дебелите книги ни проповядват, че основна цел на фирмата е да множи богатството на своите акционери. Кога за последен път си избра продукт или услуга на фирма, защото си силно загрижен за финансовото благополучие на нейните акционери? Никога! Ни-ко-га!

Всеки път избираш онзи продукт, който отговаря най-добре на твоите потребности. Само този, който се интересува от теб знае от какво се нуждаеш. Времето, което кешово-центрираните компании губят в броене на стотинки, Великите компании инвестират във все по-дълбоко разбиране и все по-голямо по-пълно задоволяване на твоите нужди. Точно на тях оставяш своите стотинки.

Това е то. Кешово-центрираните компании превръщат парите от средство в цел. Стават все по-печени в привличането на пари, респективно все по-неуспешни в отглеждането на доволни клиенти. В същото време Великите компании без да си поставят парите за цел, печелят все повече и повече… пари!

Да се върнем на Гугъл. Докато другите доткоми отново гледат с блеснал поглед в калклулатора Гугълци подреждат информацията терабайт по терабайт и ти я правят все достъпна и по-достъпна.

Основателите Лари и Серьожа притежават има-няма 30% от Гугъл. Излизайки на Nasdaq в края на август акциите на двамата се оценяваха на около 8 милиарда долара. Днес техните 30% се оценяват на около 12 милиарда. Ако фокусираха в кеша вече да са разкешили по 6 милиарда и да са бегали. Истински мерак, а не плакат се иска да останеш и да продължаваш да копаш.

Най-добре е да правиш едно нещо много, много добре

Диверсифицирай! Още една заблуждаваща команда от “учебниците” по бизнес мениджмънт! Яху диверсифицира със страшна сила - уеб указател, търсачка, поща, новини, игри, времето, квото-там-се-сетиш. И какво е общото между тях? Ала-бала! Budnle от типа соц. подарък за Коледа - портфейл с гребенче.

Не ме разбирай погрешно! Пощата си я бива. И някои други глезотии. Ама не искам смотано им гребенче към иначе хубавия кожен портфейл! Ако не бяха разхищавали ресурси в разни никому непотребни “сървиси”, пощата на Яху щеше да е напълно непобедима. А сега е изправена до стената от новобранеца Gmail.

Диверсификацията води единствено до загуба на фокус. Вместо да диверсифицират, великите компании избират само едно нещо, в което да бъдат най-добри. И след това влагат цялата си енергия да го развиват и усъвършенстват.

Ето ти Гугъл - занимават се по цял ден да подреждат терабайти… за теб. Като почнеш с Bringing Order to the Web (1998), минеш през Google Groups и Google Image Search (2001), не забравиш Google News и Froogle (2002) , та свършиш с Gmail, Google Print и Google Desktop (2004), всички тези проекти обслужват една и съща твоя нужда.

Или както е казал поетът “The main thing is to keep the main thing the main thing“.

Можеш да правиш пари и без да причиняваш злини

Рекламата дразни! Цялата плеяда медии и рекламодатели са фокусирани само в собствените си приходи и ти губят времето с глупости. К’во ти пука откъде господин Бобър се е сдобил с “тези чудесни бели зъби”. А какво ще кажеш за жалките дописки преписани с правописните грешки от нечий “прес рилийз”?

Това е то - кешово-центрираните компании са забравили, че рекламата трябва да е полезна. А тя е полезна само тогава, когато Те интересува.

Но Гугъл не забравя. Не забравя, че ти си номер едно. Не забравя, че мразиш да ти губят времето без да поискат твоето позволение. И съвсем благо, може би дори незабележимо получаваш своята доза реклама. Но това е рекламата, която искаш. Защото (примерно) търсиш за Орбифон и получаваш информация за точната уеб страница на сайта на Орбител и едновременно с това спонсориран линк към сайта на компания, която ти обещава “най-добри условия за … VoIP … карти”.

Това е то - AdWords - рекламите, които хората искат да получават.

Велико просто не е достатъчно

Трудно е да бъдеш най-добър. Още по-трудно е да останеш такъв. Това е поредната разлика между кешово-центрираните и великите компании.

Първите имат за цел да станат най-добри. Рядко, но се случва да го постигнат. В този миг те започват да си вЕрват. Лягат на лаврите и се изхлузват по наклонената.

За великите компании като Гугъл да си най-добър е не цел, а отправна точка. Те знаят - винаги може по-добре. Именно затова Гугъл търси най-добре вече 8 години.

Това е то! Все още ли се питаш защо си купих акции на Гугъл?

Аз дадох моите 2 цента (760 592 пъти).

Струва си!