Най-сетне Мобиком получи CDMA лиценз. За незапознатите, CDMA е алтернативен (разбирай несъвместим) на GSM стандарт за изграждане на цифрова мобилна мрежа.

3 мобилни оператора, 5 WiMax лиценза, за какво ни е още един стандарт ще се запиташ. И с право.

От БТКРС се опитват да ни внушат, как новия лиценз ще подпомогне социалните задължения за телефонизиране на бабите в слабонаселените райони. Дрън-дрън. Не че бабите не го заслужават, икономическата логика не го позволява. За БеТаКа ще е от порядък по-евтино да им връчи по един GSM, вместо да гради нова мрежа. Вивателска оферта тип HomeZone/OfficeZone ще реши веднъж за винаги проблемите с рентабилността на съответните фрагменти от фиксираната мрежа.

Ако Мобиком се законкурира с GSM мрежите на общо основание ще навреди най-вече на братята си от Вивател. Защото единствената възможност за позициониране е “най-ниски цени”, ниша доминирана за момента от БТК Мобайл. Явно лицензът и затова не става.

За мен убийственото приложение на този лиценз е в мобилните данни. Пред тях тепърва предстоят големите ръстове на гласовите комуникации от близкото минало. Инициативата “Всеки уред - в интернет” ще продължи угояването на мобилните оператори през следващото десетилетие.

Една data only EV-DO мрежа на 450 MHz може за кратко време да предложи дълбоко (в сградите) национално покритие със скорост от порядъка на 1 мегабит/сек. С такава мрежа Мобиком може да завладее над 50% от пазара на мобилни данни, благодарение на много по-ниската цена и кратки срокове за изграждане спрямо конкурентните технологии. Особено ако си отворят мрежата “на едро”, за компании с желание за разработка на специализирани решения. Например повечето ПОС терминали все още са закачени към стената, напълно ненужно. А какво ще кажеш за мобилно “радио”, с което слушаш всички интернет станции? А защо не VoIP на преждеспоменатите баби?

Аз лично си мечтая за мобилна връзка от лаптопа в рамките на 25-30 лева месечно. А ти?

Струва си!

Дойде времето да се информирам за развитието на орбителските дела от медиите. Най-сетне ВАС окончателно и безвъзвартно потвърди нашата теза от самото начало - Любо 2 не действа нелоялно спрямо Любо 1.

Както и колегите от Капитал отбелязват, това е повратна точка в историята на българската реклама. Прецедентът с нашата сравнителна реклама проправя пъртина пред нови, много по-дръзки реклами.

Влюбен съм в сравнителната реклама още от първата си среща с нея - програмата Escape AOL на Mindspring. Вярвам, че пряката съпоставка на факти е много по-полезна за информирания избор на потребителите от разните му там мъгливи обещания.

Директното сравнение е идеален инструмент за партизански маркетинг. Особено подходящ, когато се бориш с бранд, в който ежемесечно се наливат повече пари отколкото ти някога ще изкараш. В този случай чрез сравнителната реклама ще “оседлаеш” врага и се възползваш от всеки негов рекламен лев.

Струва си!

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби за пореден (девети?) път БеТаКа за злоупотреба с господстващо положение. Този път, че се е забавила с повече от година да започне преговори за взаимно свързване с конкурентен оператор. Мога да потвърдя, че Орбител поиска свързване юли 2003, а го получи януари-февруари 2005 (при законов срок от 3 месеца). Прелест.

Че БеТаКа са рецидивисти, вече (май) на всички е ясно. Че закъснелите глоби на КЗК не вършат работа - също - при 1 милиард приходи бюджет от 1 милион за глоби годишно е като да те глобят 1 лв. при доход от 1,000 лв.

Най-разумното решение на големия проблем “частен монопол” е т.нар. функционално разделяне - разцепване на БеТаКа на две отделни компании - една, която изгражда и поддържа инфраструктурата и друга, която оперира с услугите и клиентите. По този начин новото дружество с услугите ще трябва да си купува инфраструктура при равни условия с останалите оператори.

Това е и един от приоритетите на еврокомсар Вивиан Рединг, която от една година се е захванала с проблема:

I believe that the policy option of structural separation could answer many competition problems that Europe’s telecom markets are still facing today. Perhaps we have to be as radical as regulators were in the US in the 1980s to make real progress? Of course, we will have to find our own European solutions, adapted to the needs of our continent. But “a European way of structural separation” is certainly a policy option that needs to be discussed intensively in the forthcoming months.

Телекомуникациите са единствения ютилити сектор, в който такова структурно разделяне не е осъществено (благодарение на любезното съдействие на мощно лоби и дълбоки джобове). Едни компании държат летищата, a други - самолетите. Един прави тока, друг го транспортира, трети го продава. Един държи пътищата, друг - автомобилите. Дори железниците са разделени на релси и влакове. Само в телекомуникациите ако искаш да стигнеш до Варна със своя кола първо си строиш път.

Добрата за нас като потребители вест е, че според вчерашната публикация в Wall Street Journal Europe г-жа Рединг е вдигнала мерника изрично на БеТаКа:

Her aides say she would like to see breakups in the French, Polish, Slovak, Romanian, Greek, Bulgarian and Irish markets, where competition in broadband Internet service is too weak for her liking.

Ако съдим по енергичните действия на Вивиан Рединг срещу високите тарифи за международен роуминг нашият проблем може да се окаже на дневен ред много по-рано, отколкото би се искало на някои компании.

Частният фактически монополист ще приглася на хора от исторически оператори, как разделянето ще се отрази пагубно на развитието “силноконкурентния” сектор, как ще секнат инвестициите и иновациите. Ако аз бях отговорно лице, щях да стрелям от упор по БеТаКа:

1. Каква част от тези многомилионни инвестиции са в мобилната мрежа и каква - във фиксираната?
2. Какви инвестиции са направени в ново поколение фиксирани комуникации?
3. Какво е проникването на шириколентов (броудбанд) Интернет и каква е ролята на БТК в него?
4. Колко отвързани чифта (т.нар. последна миля) има в България?

Г-жа Рединг обаче е много по-печена от мен:

I understand of course that some incumbent operators are under a lot of pressure because of economic challenges and technological developments such as Voice over IP. However, I firmly believe that the response to these challenges must be new and more successful business models, and certainly not protection, by regulators, from competition. I simply do not buy the argument that investment will only happen if we stop regulating monopolies. In particular in network-based economies, effective competition does not prevent, but drives investment. The EU rules do not permit “regulatory holidays” precisely to prevent the re-monopolisation of markets. Any move in that direction would be a step backwards. It would open the door to higher prices and less choice for consumers.

Това определено е игра за политици. За мен остава само да гледам сеир и да скандирам:

БеТаКа на пар-че-та!

Струва си!

Оле! Сравнителната реклама е на път да се легализира, след като Комисията за защита ОТ конкуренцията се опита я блокира.

На 1 юни тричленен състав на ВАС постанови, че рекламата с Любо 2 на Орбител не е нелоялна. Ето аргументацията на самото решение (с извинение за обема):

При така изложеното настоящият съдебен състав стигна до следните изводи:

Жалбата е основателна.

Атакуваното решение на КЗК е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 30 от ЗЗК. Съгласно посочената норма - нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Следователно за да е налице нелоялна конкуренция в случая следва да се установи, че сравнителната реклама, използвана от жалбоподателя е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурента в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Съобразно & 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗЗК - “Добросъвестна търговска практика” са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Сравнителната реклама е дефинирана в чл. 40 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съобразно който сравнителна реклама е всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги. В настоящия случай несъмнено е налице сравнителна реклама, тъй като във всички реклами – телевизионни, в пресата, в интернет сайта на „Орбител” ЕАД, в писмата до потенциалните клиенти, пряко или косвено се идентифицира конкурента „БТК” АД. Разпоредбата на чл. 41 от ЗЗП регламентира случаите, в които сравнителната реклама е разрешена, а именно:

1. не подвежда лицата, до които е адресирана или достига;
2. сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;
3. сравнява обективно съществените, сравнимите и характерните черти на сравняваните стоки и услуги, включително техните цени;
4. не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти или на търговски марки, търговски имена, други отличителни белези, стоки или услуги на рекламодателя с тези на неговите конкуренти;
5. не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурентите;
6. сравнява стоки с едно и също наименование за произход;
7. не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурентите или от наименованието за произход на конкуриращи се стоки;
8. не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.

Несъмнено сравнителната реклама на услугата “Бизнес Орбифон” отговаря на изискванията на чл. 41 от ЗПП, като в случая следва да се разгледа хипотезата на т. 5 и се анализира дали сравнителната реклама води до дискредитиране или опетняване на търговското име или положението на конкурента.

Видно от представения договор от 28.07.2004 г. сключен между жалбоподателя и „БТК” АД и анекс от 17.05.2005 г., е че БТК предоставя на „Орбител” ЕАД услугите избор на оператор на преносна среда на междуселищни и международни разговори, предвидени в Приложение 3 (списък на услугите) и описани в приложение 4 (описание на услугите). По силата на договора и анекса БТК пренася до съответната точка за свързване, получените повиквания от абонати на БТК, използващи код за избор на оператор и предава тези повиквания към мрежата на “Орбител” ЕАД. Следователно потребителите на услугата „Бизнес Орбифон” ЕАД са абонати на „БТК” АД. Последната притежава над 90% от пазарния дял на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги. Следователно единствения начин за всеки оператор на преносна среда да навлезе на пазара е да предлага по-изгодни цени от тези на „БТК” АД и да ги рекламира като ги срявнява с цените на исторически наложилия се на пазара оператор, от което обаче не може да се направи извод, че се омаловажат услугите, предлагани от „БТК” АД.

Неправилен е изводът на КЗК, че с рекламните послания се цели да се омаловажат услугите на „БТК” АД и се внуши на потребителите, че заплащат повече от реалната стойност на услугата. По несъмнен начин по делото е установено, че посочените в рекламите цени съответстват на действителните, както и че същите са значително по-ниски от тези на „БТК” АД. Следователно в случая не става въпрос за внушение, а за сравнение между предлагани услуги и техните цени.

Безспорно установено, е също, че потребителите, използващи услугата „Бизнес Орбифон” са абонати на БТК. Ето защо изводът на КЗК, че с използваната в рекламата сравнителна таблица с ясно посочване на „БТК” АД се внушава на потребителя, че заплаща твърде много за ползване на предлаганата фиксирана гласова услуга, както и че плаща повече от реалната й стойност е неправилен.

КЗК е изложила мотиви, че е налице некоректно сравняване с услугите, предлагани от „БТК” АД и се прави внушение, че потребителите й заплащат завишена стойност на услугите, което не било така, защото цените на „БТК” АД са утвърдени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В случая от обстоятелството, че цените на услугите, предлагани от „БТК” АД се одобряват от КРС не може да се направи извод за недобросъвестност от страна на „Орбител” ЕАД и за нарушаване на правилата на добросъвестната търговска практика, тъй като цените на „БТК” АД подлежат на одобрение поради обстоятелството, че е оператор със значително въздействие на пазара в резултат, на което цената на предоставяната от БТК фиксирана гласова телефонна услуга попада в обхвата на регулираните от КРС цени.

Неправилен е изводът на КЗК за уронване на доброто име на „БТК” АД и за внушаване на потребителите на неверни твърдения и отрицателни асоциации за компанията чрез идентифицирането на „БТК” АД в телевизионния клип чрез използване на рекламния герой „Любо” и посочването на цените в таблицата чрез използване на текста „Така беше до сега”. С препращането към героите от рекламите на БТК в телевизионния клип, рекламиращ услугите на „Орбител” ЕАД не се омаловажават услугите, предлагани от „БТК” АД, нито е налице недобросъвестна идентификация на последното, тъй като жалбоподателят не се идентифицира, а се разграничава от конкурента си и от цените, които последния предлага, за да може потребителя да направи разлика между цените на услугите и определи избора си. Крайната цел на рекламния клип е сравнение между цените на идентични услуги, което е законосъобразно съгласно чл. 41, т. 3 от ЗЗП, както и потребителите да се ориентират лесно и да направят своя избор между „БТК”АД и „Орбител” ЕАД за своите национални и международни разговори.

Заключението на КЗК, че рекламата създава отрицателни нагласи към „БТК” АД с използване на изразите „Спестете! Защо да плащате повече?, „Без допълнителни плащания”, „Спестете от сметките на БТК!” също е неправилно.

По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че рекламираните и сравнявани цени за едни и същи услуги са действителни, при което посочените изрази не са подвеждащи и не биха могли да заблудят потребителите. При значително по – ниски цени на услугите на „Орбител” ЕАД потребителят ще плати по малка сметка и ще спести средства. Следователно с рекламните си послания “Орбител” ЕАД не е дискредитирал, нито опетнил търговското име и положението на конкурента си “БТК” АД.

С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че оспорваният административен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЗК и като такъв същият следва да бъде отменен.

По несъмнен начин по делото е установено, че „Орбител” ЕАД не е нарушило разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК, не е извършило действия, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика, което да е увредило или може да увреди интересите на конкурентите помежду им или в отношенията им с потребителите.

Следователно не са налице основания за ангажиране отговорността на „Орбител” ЕАД, гр. София по реда на чл. 30 от ЗЗК, решението на КЗК в обратния смисъл, с което на дружеството е наложена имуществена санкция и е постановено прекратяване на нарушението, е незаконосъобразно.

Всичко изложено налага извода, че административният акт в обжалваните части е постановен в нарушение на закона, поради което и на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменен.

Нямам съмнения, че КЗК ще обжалва. Нека стискаме палци петчленния състав да потвърди решението на тричленния.

Струва си!