Fire people who are not workaholics…. come on folks, this is startup life, it’s not a game. go work at the post office or stabucks if you want balance in your life. For realz.
В отговор на което David Hansson от култовите 37signals и създател на Ruby on Rails излезе с контрапредложение - fire the workaholics.
В резултат на разразилата се буря съветът придоби следната редакция:
Fire people who don’t love their work… come on folks, this is startup life. don’t work at a startup if you’re not into it–go work at the post office or stabucks if you’re not into it.
Тази версия поуспокои духовете, но раздразни мен.
Известен съм с понякога крайните си позиции. И в този случай заставам твърдо зад оригиналния текст. Защо трябва да крием обективната действителност зад красиво звучащи фрази?
Без големи, ОГРОМНИ усилия в ранна фаза, компанията няма шанс да отлепи. Да, това има своята цена - хората се изтощават и износват. Знам го от собствен опит. Но това е жертва в името на определена кауза.
Едно време за кауза хората са давали живота си. И както тогава, така и сега, жертвата не е за всеки. Едва 1-2% ще го направят. И точно с тях трябва да се обграждат основателите на компании. Това е посланието на Jason.
Предвид дейността на Powerset (natural language search), моделът кръжи около най-съществената група от сървъри в дейта центъра им - идексиращите машини. Въпреки това си струва вниманието, защото предлага средства за анализ на следните фактори:
производителност и цени на хардуера (Moore’s Law);
наем или покупка на сървъри;
собствени срещу виртуални съвръри.
Дали българските уеб стартъпи си задават подобни въпроси? И дали ползват услуги като Amazon S3 и EC2?
Бизнес моделирането ми е слабост. Всеки който е виждал на живо бюджет на Орбител, бие глава в земята пред сложния модел. Десетки шийтове, още повече мегабайти, формули, макроси, всички екстри.
Трябва да призная, че в началото изпитвах някаква особена гордост. Колко съм бил застрелян.
Сложният модел на планиране възпрепятства детайлното отчитане. И ако планирането е веднъж годишно (е, добре де, има и тримесечни ъпдейти), то отчитането върви всеки месец. Следенето на фактическите стойности на всяко допускане се оказа твърде трудно, а в случаи практически невъзможно. В резултат финансистите просто пействаха в отчетите готови стойности, е*авайки майката на всички формули.
На всичко отгоре от много работа по бизнес плана не оставаше време за оперативен план. Много учен отговор на въпроса “Какво?” и никаква идея “Как?“.
Такива сме ние българите - мислим някакви сложни схеми, но в реализацията по-скоро издишаме.
Виж, американците са на другия бряг. Там KISS rulez.
Доказателство затова е детайлното представяне на финансовия модел на Redfin в блога на Гай Кавазаки. Всичко е по-наедро, с фокус върху продуктивността, не към самото себе си. Гледам екселския модел и не виждам никакви cutting edge изпълнения. Обаче работи, защото отчиташ точно това, което си планирал. И можеш от самолет да видиш къде са проблемите.
Апропо, един от най-ценните съвети към планиращите идва от Джош Копелман от First Round Ventures. Неговият Waterfall Forecast ми отвори очите как трябва да се действа при ежемесечно (в моя случай тримесечно) изменение в плана. Типично по американски - просто, но ефектно следиш, както фактическите стойности, така и промяната в прогнозите. Номера в стил “Посмали, Манго” не минават. Много яко.
Хм, намерих този постинг в драфтовете. Отвисява там точно една година, без да знам защо. Изглежда все още актуален - не съм чел в българската блогосфера за този бизнес модел и бързам (явно не чак толкова) да го споделя…
Докато си браузвах попаднах на oDesk - онлайн пазар за аутсорсинг на софтуер. Както се оказва не съм открил топлата вода - Rent A Coder и Elance, предлагат общо-взето същите възможности.
Този вид системи значително подпомагат въвеждането на мрежовия бизнес модел, при който фирмите действат виртуално, сформирайки групири от специалисти според нуждите on-demand. Нещо като клетките на Ал Кайда.
Това филмче демонстрира възможностите на системата:
Netflix обърна модела на видеотеките с хастара навън. 9 години по-късно BookSwim въвежда същия модел в бизнеса с книги.
Срещу фиксиран месечен абонамент поръчваш онлайн книги, които държиш колкото поискаш. Връщаш ги по пощата за сметка на BookSwim. Абонаментът зависи от максималния брой книги, които държиш едновременно.
Ще се намери ли някой, който да развие този бизнес в България? Може да предлага както българска, така и чужда литература. Моделът обещава добър марджин. Обещавам да се абонирам.
Преди повече от месец обещах до няколко дни да пиша за друг любим модел за ценообразуване. Дойде му ред.
Макроикономиката твърди, че цените на продуктите (били те стоки или услуги) са функция от търсенето (и предлагането) - т.нар. demand based pricing. От известно време един стартъп се опитва да следва този прицип абсолютно буквално. Казва се Amie Street и продава инди музика. Цените на песните стартират от нула и нарастват с всяко следващо свалено копие докато стигнат тавана от 98 цента. Доказателство за ключовата роля на този иновативен бизнес модел в long tail икономиката е скорошната инвестиция на Amazon.com в Amie St.
В интерес на истината виждам тази концепция за втори път, но не мога да се сетя за името на е-книгата, която преди 5-6-7 години продаваше в предварително ограничен “тираж” всяко следващо копие по-скъпо от предходното. Още тогава се изкефих и си обещах един ден да приложа такова ценообразуване.
Demand based ценообразуването гарантира възможно най-честна за двете страни цена. Докато офертата няма ясна полза за потребителите трябват смелчаци, които да я потърсят. Продавачът им се отплаща с нулева/занижана цена. Ако продуктът се окаже готин, послдващите клиенти заплащат за доказаната стойност и чак тогава продавача започва да печели.
Вече виждам как ще се нароят и-тейлъри със сходен бизнес модел за всички продукти, чиято себестойност не зависи от обема на продажбите - е-книги, филми, фотографии и пр.
Ако откриеш други последователи на модела, свиркай.
VoIP индурстрията отново завря - докато звездната ракета отпраши към небитието, на небосклона изгря свръхновата ooma - безплатни телефонни разговори за всеки, който си купи тази красива джаджа срещу $399.
Услугата стартира invitation only beta на 19 юли и засега адресира само американци (разбирай, безплатните разговори касаят САЩ). Въпреки това офертата си струва отбелязване, защото опитва да наложи нов, разрушителен за традиционните играчи бизнес модел.
На пазара в САЩ и Западна Европа от доста време има оферти с безлимитни национални разговори, но всички те са с висок месечен абонамент (в резултат от статистическа игра). ooma за първи път предлагат модел с еднократно плащане - купуваш устройство и ползваш безплатно доживот.
Въпреки шегите, че доживот трябва да се чете “доживот - твоя или на компанията, което настъпи първо”, аз вярвам в жизнеспособността на този модел:
заради силната конкуренция цените на трафика между операторите са нищожни. В САЩ сигурно вече са под 1 цент.
статистически погледнато националният трафик в Щатите е симетричен. ooma ще плаща по 1 цент всяка изходяща минута и ще получава по цент за всяка входяща. Резултатът клони към нула - нито печелят нито губят. Международният трафик се неутрализира при цените на Скайп.
фиксираните разходи по поддръжка на мрежата са: а/ пренебрежимо малки, заради употребата на публичен интернет; и б/ платими от добрия грос марджин на продукта (бързата сметка показва, че при 30% търговска отстъпка и $50 производствена цена за покриване на разходите остават едни съвсем прилични $230).
Естествено при пазарно насищане на теория модела се чупи (няма нови приходи), но на практика няма опасност за ooma. В идеалния случай всички потребители вече имат ooma и тогава изчезват разходите за трафик. В реалния живот стабилизацията ще дойде от продажба на допълнителни устройсва - второ, трето и т.н. на същестуващи клиенти. Ако са хитри и започнат да добавят глезотии (видео-телефония например) могат да ни дресират като Нокия да си ъпгрейдваме желязото на всеки 2 до 3 години. Възможностите пред услугите с добавена стойност са безгранични. А, и изкупуване от някой юнак също помага.
Някой ще се престраши ли с този модел по нашите ширини?
Преди почти две години, когато се появиха първите слухове за настълпение на Гугъл в офлай рекламта се опитах да предскажа как би трябвало да работи модела с печатните медии.
Е, не познах. Ако съдим по днешния анонс на Google Print Ads решението е доста по-традиционно - клиентът посочва къде и как иска да рекламира, вместо алгоритмите на Гугъл да таргетират рекламата според съдържанието на медията.
Все пак има едно качествено нововъведение - моделът на ценообразуване познат като “name your own price”. Както може би се досещаш в този случай клиентът декларира на каква цена е готов да рекламира, пък медията ако има незаето място го приема. Ако не - отказва, с което подтиква рекламодателите да предложат по-висока цена.
Това е един от любимите ми модели за ценообразуване (за другия ще пиша до няколко дни), който беше открит преди 9 години от priceline.com. Хитрото при него е, че постига оптимален пласмент в сферата на услугите. Например в авиацията - ако имаш празни места в самолета и за 5 долара да качиш човек печелиш чисто 5 долара в повече (защото нямаш допълнителни разходи), а ако му откажеш пропускаш ползи. Клиентът пък трябва да е готов да се повози ако трябва до тоалетната и с три прекачвания, но такива са правилата на играта.
Още преди 3-4 години се опитах да убедя Николай Янчовичин от БГ радио, че този модел е много подходящ при продажбата на реклама. Дали си запълнил рекламния блок или не - разходите си текат, така че ако имаш празно време дай възможност на клиентите да ти оферират цена. Няма опасност да си подбиеш пазара, защото сериозните рекламодатели няма да престанат с планираните кампании - все пак те държат да си излъчат клиповете по точно разчетен план. В същото време много фирми с малки бюджети, които не биха посмяли да влязат в радио могат да се включат. Друга потенциална възможност е агенциите да докупуват на своите клиенти допълнителна реклама от излишъците в бюджета в последния момент. При всяко положение медията получава едни пари, които иначе пропуска без да прави допълнителни разходи.
Нейсе, БГ радио по една или друга причина не са възприели моята хрумка. Сега обаче идва време всички медии да се замислят сериозно. Още повече, че има сериозна компания, която да се погрижи за цялата ИТ инфраструктура + облъчването на милиони дребни (и не толкова) рекламодатели.
Не случайно, този човек е сред 50те най-влиятелни личности на Business 2.0.
