Chris Anderson разкрива впечатляващия ход на Radiohead, които пускат новия си албум за download срещу… колкото сам прецениш. От 10ти октомври.

Струва си!

Сесия 2 е посветена на комуникациите. Петте представени стартъпа:

1. Cubic Telecom - проблемът с цената на роуминга е стар колкото мобилните оператори. От Cubic Telecom ти дават нов SIM и преди да посетиш дадена държава отиваш на MAXRoam за да получиш локален номер на който те търсят. Работи и през WiFi. Нещо като BGnomer, ама съчетано със SIM карта.
2. Yap - мразиш ли да тайпиш SMS-и. С Yap вместо да цъкаш като луд диктуваш съобщенията. Естествено на английски. J2ME приложението се инсталира на мобилния ти телефон и освен SMS позволява да ползваш и някои уеб услуги, за които са разработили специални модули. Yap анализира съобщенията и може да ти отправи контекстно предложение. Например ако предложиш на маце да се видите на кафе Yap ще ти прати съобщение в смисъл “искаш ли да ти намеря наблизо Starbucks?”.
3. Ceedo - носиш си виртуален Windows на мобилни телефон или произволен USB flash. Включваш си телефона в което си поискаш Windows PC и разполагаш със своите си данни и инсталирани приложения. Ако използваш софтуер от PC-то, настройките пак се четат и запазват на флаша. Нищо ново под слънцето.
4. trutap - нещо като fring, но по-слабо. Поддържа и блогване, но това без клавиатура не става.
5. LoudTalks - братята руснаци откриват Push-to-talk. Засега само за Windows, скоро и за мобилни телефони. Нищо особено впечатляващо.

Същия панел:

• Om Malik - Заяжда Cubic, че работят на конкурентен comodity пазар и ще се борят с Jajah. Отговорът е - пазарът е голям. Въпрос към Ceedo свързан с оригиналността на идеята. Ceedo се защитават, че за разлика от другите решения при тях инсталираш стандартни приложения, а не специално подготвени инсталации.
• Chris Anderson - смята че нямат шанс без участие на мобилните операторите.
• Marc Andreessen - задава въпрос за дистрибуцията на тези приложения. Yap ще го борят през мобилните оператори, Trutap - през уеба, а Ceedo основно през вендорите и след това през операторите.
• Ryan Block - как Yap ще се борят с вградения в телефоните voice recognition? Разчитат на вградени речници, които са малки. Докато решението на Yap използва онлайн сървъри. Как truetap ще се борят с вградените клиенти за IM, социални мрежи и блогинг в телефоните (например Нокия вече го предлага на новите си Symbian апарати). В резюме отговорът е че това е само Нокия, а има много производители. Един вид универсално решение, независимо от дръжката.
• Marissa Mayer - избягва умело въпрос на Jason Calcanis кога най-сетне някоя голяма, богата и участваща за 700 MHz лиценз компания ще направи отворена платформа за такива приложения.

Леко съм разочарован от липсата на свежи идеи.

Рапорт даден.

Струва си!

Първата сесия е посветена на проблема с търсенето в Интернет. Ето 5 компании с иновативни решения на този проблем:

1. Powerset - семантично търсене - задаваш въпроси на чист английси, те отговарят. все още няма работеща услуга но на онлайн лаба им има изнесени парчета от функционалността. Потенциална покупка за Google.
2. Cognitive Code - AI компания. Conversational Intelligence. Демонстрират платформата си SILVIA, с която разговарят войс пред цялата зала. Личи си, че софтуерът не чува всички думи и въпреки това се оправя да следва инструкциите и отговаря смислено на зададените въпроси. Да очакваме детски играчки, уеб сайтове и произволни джаджи с инсталирана SILVIA.
3. Cast.tv - видео търсачка. демонстрират колко са неадекватни видео търсачките днес - показват несвързани клипове или 5 копия на едно и също видео или просто стари клипове. При тях тези проблеми ги няма.
   
4. Faroo - немска P2P търсачка, при която кеша на потребителските браузери прераства в гигантски индекс на уеба, а ранкига се осъществява според популярността на дадена страница сред самите потребители. Юзера си сваля плъгин и го ползва аналогично на Google Desktop.
5. Viewdle - разпознават лица в онлайн видео материали. Има демо на сайта им. Впечатляващо.

Панелът от експерти:

• Chris Anderson (Mr. Longtail, гл. редактор на Wired) - попита Faroo защо ни е P2P и с какво ще мотивират потребителите при положение че клъстърите от сървъри са вече толкова евтини. Faroo отговориха, че ранкинга е най-голямата полза за потребителите. (Всъщност Alexa прави точно това, без да прави компютрите на хората сървър). Попита Viewdle как ще познаят някой негов приятел. Отговорът е че ако неговият приятел има 2-3 клипа в YouTube ще го научат.
• Marc Andreessen (Mr. Mozilla, Mr. Netscape, основател на Ning) - и той смята, че Powerset са таргет за изкупуване от Google. Счита същото и за Faroo. Въпрос за AI - от десетилетия има опити за решения, едно по-успешни, други пълен провал. С какво новите решения са по-добри. Powerset използват нови разработки на PARC и много по-мощни техника от тази преди 10 години.
• Ryan Block (главен редактор на Engadget) - изпуснах му дискусията с Cognitive Code. Сори.
• Om Malik (любим блогър, познат на всички, които ме четат редовно) - Как Faroo ще накара хората да не си спират сървъра и как ще ги привлекат въобще. Според Faroo revenue sharing ще ги задържи. Не виждат проблем с набирането защото вече имали един милион юзери. CastTV най-вероятно ще бъдат купени. CognitiveCode ще живеят дълго. Powerset - дали ще успеят да научат хората да си говорят със сърч речултатите. Viewdle са много интересни. Може някой като Ройтерс да ги купи.
• Marissa Mayer (желязната лейди на Google) - Как CastTV и Viewdle ще се оправят с long tail търсенето? CastTV не виждат проблем, защото събират метадата за видеоклиповете от по няколко сайта. Viewdle нямат проблем, защото не пазят видеото а само индекс на срещането на лица. Как ще им скалира системата с много лица и как ще я тренират? Системата сама си открива лица, чрез използване на метадата като програмата на телевизиите и вградените captions (в щатите всяка програма излъчва текст на звука за глухи хора). Според Мариса проблемът на малките специализирани търсачки е най-вече че дават само определен тип резултати (напр. само видео), докато хората ходят на топ търсачките заради многоканално търсене - текст, графика, видео и т.н.

Моите фаворити:

1. Powerset
2. Viewdle
3. Cognitive Code

Рапорт даден.

Струва си!

Офлайн коментарите относно дългата опашка ми напомнят, че все още най-слушаното радио е WII.FM. Дори Крис се затруднява, затова ще ми простите ако не успея и при втория си опит.

Според концепцията за дългата опашка търсенето и предлагането на стоки и услуги се измества от конфекция към бутик. Ширпотребата отстъпва на скроени по мярка продукти. Благодарение на Интернет, единният масов пазар се трансформира в милиони микро пазари. Силата преминава от ръцете на доставчика в ръцете на клиента.

Глобалната мрежа и високите технологии позволяват да се адресира и най-малката ниша. Все по-ниските разходи за производство и дистрибуция дават реална възможност на всеки от нас да задоволи рентабилно нуждите на микро пазари. Всеки юзер - доставчик.

Влиянието, което блоговете си извоюваха за броени месеци, успехът на сайтове като Amazon, Netflix, iTunes и eBay, са само част от доказателствата за масивното подместване на обществените ценности от хитове към ниши.

Със своята изследователска дейност по темата Крис Андерсън се опитва да оразмери дългата опашка чрез сравнение на офлайн и онлайн търговци на музика, филми и книги в три аспекта:

1. Какъв е размерът на дългата опашка (дефиниран като стоки, които обикновено не се продават офлайн)?
2. Как наличието на толкова много нишови продукти променят границите на търсенето? Отдалечава ли го от хитовете?
3. Кои средства и техники са двигатели на това изместване и кои са най-ефективни?

С нетърпение очаквам книгата в началото на 2006 год. Ще я прочета, независимо как се казва.

А посланието ми към теб е: Зарежи конфекцията! Открий красотата на бутиковото изпълнение! Както като клиент, така и като доставчик.

Струва си!

Всички сме чували за правилото на Парето, според което 80% от даден ефект се дължи на 20% от причините.

В търговията на дребно това правило звучи така: 80% от продажбите се падат на 20% от продуктите. В резултат се обособяват две категории – А-отбор на малко на брой мега хитове и Б-отбор, съставен от безгранично количество слабо продавани стоки и услуги. Отбележи, че Б-отборът не задължително е съставен от боклуци. Напротив. Там са всички високостойностни специализирани продукти за ограничен кръг потребители.

Всеки бизнес се стреми максимално ефективно да използва ограничените ресурси и при всяка възможност оптимизира. Ето защо верига книжарници не може да си позволи да държи на рафтовете книга, от която ще продаде 2-3-10 екземпляра. Може би за една книга не би било проблем. Но ако са 4 пъти повече от бестселърите, които вече са й напълнили рафтовете е невъзможно. Още повече, че много от бутиковите книги ще се продадат в по-малко екземпляри годишно от броя на книжарниците във веригата. Затварят се твърде много пари и се отнема от ограничената търговска площ. На всичко отгоре се намаляват продажбите на 20те процента хитове.

Ти също не искаш да влезеш в книжарница, която продава всички книги на света. Да си намериш интересна книга сред примерно 10 милиона заглавия е като да намериш игла в купа сено. Няма търговски консултант, който да ти даде смислена препоръка при такъв обем.

Негативният ефект върху обществото от този дефект е ясен - конфекция. Продават се само ширпотреба стоки и услуги. На практика няма ниши. Всичко е масов пазар.

Е, Амазон показаха на света друг бизнес модел. Там има мно-о-ого книги. Пред Амазон не стои проблема с търговската площ. В уеб мястото е безкрайно. Нямат проблем и със запасите - централизираните складове позволяват агрегация.

В същото време ти нямаш проблем да си намериш книга в Амазон. Там има търсене. Отзад цъка умна машинка, която ти препоръча релевантни на интересите ти книги. И можеш да откриеш шедьовър, на който се кефите само ти и група съветски учени.

Това е ефектът на дългата опашка.

Пръв го описа Крис Андерсън - главен редактор на култовия Wired в публикация от октомври 2004 г.

В The Long Tail Крис демонстрира икономическия ефект на опашката като отделен пазар. В голяма книжарница на Барнс енд Нобъл, най-големия офлайн търговец на книги, се продават около 130,000 заглавия. Според научните анализи 57% от продажбите на Амазон идват от книги извън топ 130,000. С други думи Амазон прави над половината от приходите си с продажба на книги, които Б&Н въобще не зареждат. Обемът на опашката в пари е изчислен на един милиард долара за 2000 година.

Впоследствие за тези 57% се разрази спор. Според едни учени реално са между 20 и 36%, според други - 35-40%. В крайна сметка Крис ревизира модела си и то по най-песимистичните прогнози. В резюме:

Продуктите, които представляват 80% от продажбите в традиционните bricks-and-mortar (б.пр. как се превежда това?) търговци съставляват само 50% от продажбите на Long Tail търговеца. Останалите 50% включват продукти, които традиционните търговци въобще не продават.

Смятам, че и така цифрите са достатъчно красноречиви. На всичко отгоре стоките в опашката са с по-големи проценти търговска отстъпка, което си чиста проба по-висок грос марджин - мечтата на всеки бизнес.

Крис Андерсън постулира три правила на бизнеса с дългата опашка:

1. Зареди от всички стоки.
2. Разцепи цената наполовина. Сега я намали още.
3. Помогни ми да се ориентирам.

А от мен получаваш три материала за домашно:

1. Оригиналната публикация в Wired
2. Блогът на Крис по повод подготвяната от него книга по темата
3. Обяснението на Уикипедия

Струва си!