Признавам, че заглавието е крадено, но предава точно моето разбиране по темата за връзката между мотивация и възнаграждение.

Отдавна искам да пиша по тази тема, така че публикацията на Антония за бонусите ми идва дюшеш.

Проблемът (както обикновено) е в двете страни - работодатели и служители.

Като представител на първата група мога най-отговорно да заявя, че издишаме в три основни направления:

1. Не сме способни да открием подходящите хора. Който ме чете редовно, знае какво мисля по въпроса. Вместо да търсим нови и нови методи за подбор се концентрираме в защитни механизми, с които да неутрализираме собствените си грешки при подбора.
2. Не умеем да се освобождаваме бързо от “грешките”. Отказваме да приемем, че по-добре позицията да остане свободна, отколкото да направим компромис. Оставяме ниското възнаграждение да свърши тази работа вместо нас. Уви, практиката ми показва, че неподходящите хора се задържат повече. В същото време истинските таланти се демотивират от посредствеността и напускат.
3. Често бъркаме мотивационни и хигиенни фактори (с благодарности към КонсулТим, които ми отвориха очите). Опитваме се с финансови локумчета да предизвикаме съпричастност. В резултат на “направи едикаквоси и ще получиш едищоси” хората се фокусират в едищоси, вместо в едикаквоси.

Служителите също бъркме генерално, когато:

1. Търсим пари (условно казано) пакет, вместо вдъхновение кауза. Уви!
2. Когато сме недоволни предпочитаме да си помрънкаме как всичко ни е криво (разбирай треските в окото на другия), вместо да опитаме с промяна в собственото си поведение да подобрим ситуацията. Или си част от решението, или си част от проблема.
3. Чакайки някой друг да ни реши проблема проспиваме месеци и години.

Естествено има и множество други фактори, но за мен тези са основните. А за теб?

Излизането от омагьосания кръг “те ме лъжат, че ми плащат; аз ги лъжа, че работя” може да се инициира от всяка от двете страни. Стига, разбира се да иска (тук е важно да правим разлика между “искам” и “иска ми се”).

Темата е много важна за всеки, независимо работодател или служител, така че ще се радвам за всяко споделено мнение.

Струва си!

Джои Ито вкара втори гол за аматьорите в мача им срещу “професионализма” на вчерашната лекция в СУ.

Представям ти само есенцията на неговата визия, защото детайлите са публикувани отдавна.

Според Джои (и не само) основната разлика между двете групи се крие в тяхната мотивация. Страстта движи аматьорите, докато за професионалиста парите са цел номер едно.

Японецът защити аматьорството по следния начин:

Малко са хората, които предпочитат професионалния пред аматьорския секс.

Този цитат направо ме уби. Не съм срещал по-добра илюстрация на ползите от аматьорството. Всеки може да се влезе в обувките на “клиент”.

Ти какъв секс предпочиташ?

Струва си!

Казано е: не можеш да изградиш велика компания без велики хора.

Но как да ги познаем? За разлика от професионалните умения, личните качества не са очевидни.

Southwest Airlines, една от най-успешните авиокомпании, е известна с принципа “Hire for Attitude, Train for Skill”.

Търсейки повече информация за този подход попаднах на една древна публикация за наемането на хора във FastCompany. Освен Southwest, в статията се привеждат примери от практиката на Silicon Graphics и Nucor Steel. В резултат авторът извежда четири основни принципа за смарт наемане на хора:

1. Какво знаеш се променя, какъв си - не
2. Не можеш да намериш онова, което не търсиш
3. Най-добрият начин да оцениш хората е да ги гледаш докато работят
4. Не можеш да наемеш хора, които не кандидатстват

Винаги наемай хората си смарт!

Струва си!

Преди година дадох най-провокативното си интервю. Две тези поляризираха вътрешната аудитория:

• Орбител е компания на аматьори
• Хора, “взели се от гората”, правят страхотна кариера в Орбител

Като цяло спорът се завъртя около положителния и отрицателния заряд на думите аматьор и професионалист.

В резултат сменихме аматьори с ентусиасти в заглавието и доразвих тезата си в нарочна публикация.

Нека днешното заключение на Сет Годин, че маркетингът е твърде важен, за да се оставя на професионалисти, да се брои като потвърждение на моята теза.

Едно на нула за аматьорите.

Струва си!

В последната си презентация моя колега Стефан каза нещо много умно. Не мога да цитирам дословно, затова ще предам по смисъл:

Всички доставчици ползваме еднакви рутери, купуваме Интернет от едно и също място, слагаме еднакви устройства при клиентите. Следователно технологията не е това, което ни отличава от другите фирми на пазара. Коя е причината Орбител да е в пъти по-голям от повечето си конкуренти?

Хората

Точно те са онзи магически сос, в който забърквайки дори най-стандартни продукти можеш да извадиш най-изисканото блюдо.

Затова е много важно първо да качиш верните хора на рейса, а после да мислиш накъде да го подкараш. Все повече бизнеси разбират смисъла на това правило. Трудностите идват при опита да дефинират понятието верните хора.

Почти всички фирми започват да търсят отговора в професионалните качества. За тях колкото повече експертни познания има човек, толкова по-подходящ е той. Голяма грешка!

Soft skills vs Hard skills

Всяка кандидатура може да бъде отнесена към една от следните четири групи (с благодарност към Консултим):

Очевидно, че кандидатурите от тип 1 и 2 са неподходящи. Идеологията на тези хора се различава от вътрешнофирмената култура. Тяхното присъствие се отразява на организацията подобно на раковите клетки при човека. Заразяват всичко, до което се докопат. С течение на времето организмът се изражда до неузнавамост.

Теоретичният материал на Консултим към обучението за успешно управление на хора твърди:

Интересна е третата категория - хора, които пасват на средата и на характера на работата (длъжността)… Колкото и парадоксално да звучи, обаче, те не винаги са добрия избор. Понякога напускат скоро след постъпване на работа, имат прекомерни претенции за възнаграждение, растеж в йерархията и т.н. За тях работата престава да бъде или изобщо не представлява предизвикателство.

Това вече го знам. Хората търсят предизвикателство, не пари.

Очевидно верните хора са само в група 4 - хората, които нямат достатъчно професионални умения, но имат страхотен мерак.

Наскоро моя приятел Виктор написа:

Ние сме аматьори и искаме винаги да гледаме света с широко отворени очи. Вярваме, че учещият е по-добър от знаещия.

Ти кого би предпочел - учещия или знаещия?

А аз искам да отправя три въпроса:

1. Защо всяка обява за работа акцентира върху професионални умения?
2. Защо никой не поставя на първо място психологическия профил на кандидатите?
3. Защо HR-ите се обучават по методите на Харвард, а не по програмата за профайлъри на ФБР?

Надявам се всички, които сме отговорни за наемане на хора да отговорим!

Струва си!

100% и ти си фен на Гугъл. Задавал ли си си въпроса защо? Ще кажеш - имат страхотна търсачка - намира каквото ми трябва, при това без много усилие. И ще си прав.

Но защо точно Гугъл? Къде са другите търсачки? Въобще, спомня ли си някой altavista?

Защото Гугъл е Велика компания. Виж само за какви ценности говорим. Някои от тези принципи са валидни за всяка една Велика компания:

Фокусирай се върху юзера и всичко друго ще последва

Дебелите книги ни проповядват, че основна цел на фирмата е да множи богатството на своите акционери. Кога за последен път си избра продукт или услуга на фирма, защото си силно загрижен за финансовото благополучие на нейните акционери? Никога! Ни-ко-га!

Всеки път избираш онзи продукт, който отговаря най-добре на твоите потребности. Само този, който се интересува от теб знае от какво се нуждаеш. Времето, което кешово-центрираните компании губят в броене на стотинки, Великите компании инвестират във все по-дълбоко разбиране и все по-голямо по-пълно задоволяване на твоите нужди. Точно на тях оставяш своите стотинки.

Това е то. Кешово-центрираните компании превръщат парите от средство в цел. Стават все по-печени в привличането на пари, респективно все по-неуспешни в отглеждането на доволни клиенти. В същото време Великите компании без да си поставят парите за цел, печелят все повече и повече… пари!

Да се върнем на Гугъл. Докато другите доткоми отново гледат с блеснал поглед в калклулатора Гугълци подреждат информацията терабайт по терабайт и ти я правят все достъпна и по-достъпна.

Основателите Лари и Серьожа притежават има-няма 30% от Гугъл. Излизайки на Nasdaq в края на август акциите на двамата се оценяваха на около 8 милиарда долара. Днес техните 30% се оценяват на около 12 милиарда. Ако фокусираха в кеша вече да са разкешили по 6 милиарда и да са бегали. Истински мерак, а не плакат се иска да останеш и да продължаваш да копаш.

Най-добре е да правиш едно нещо много, много добре

Диверсифицирай! Още една заблуждаваща команда от “учебниците” по бизнес мениджмънт! Яху диверсифицира със страшна сила - уеб указател, търсачка, поща, новини, игри, времето, квото-там-се-сетиш. И какво е общото между тях? Ала-бала! Budnle от типа соц. подарък за Коледа - портфейл с гребенче.

Не ме разбирай погрешно! Пощата си я бива. И някои други глезотии. Ама не искам смотано им гребенче към иначе хубавия кожен портфейл! Ако не бяха разхищавали ресурси в разни никому непотребни “сървиси”, пощата на Яху щеше да е напълно непобедима. А сега е изправена до стената от новобранеца Gmail.

Диверсификацията води единствено до загуба на фокус. Вместо да диверсифицират, великите компании избират само едно нещо, в което да бъдат най-добри. И след това влагат цялата си енергия да го развиват и усъвършенстват.

Ето ти Гугъл - занимават се по цял ден да подреждат терабайти… за теб. Като почнеш с Bringing Order to the Web (1998), минеш през Google Groups и Google Image Search (2001), не забравиш Google News и Froogle (2002) , та свършиш с Gmail, Google Print и Google Desktop (2004), всички тези проекти обслужват една и съща твоя нужда.

Или както е казал поетът “The main thing is to keep the main thing the main thing“.

Можеш да правиш пари и без да причиняваш злини

Рекламата дразни! Цялата плеяда медии и рекламодатели са фокусирани само в собствените си приходи и ти губят времето с глупости. К’во ти пука откъде господин Бобър се е сдобил с “тези чудесни бели зъби”. А какво ще кажеш за жалките дописки преписани с правописните грешки от нечий “прес рилийз”?

Това е то - кешово-центрираните компании са забравили, че рекламата трябва да е полезна. А тя е полезна само тогава, когато Те интересува.

Но Гугъл не забравя. Не забравя, че ти си номер едно. Не забравя, че мразиш да ти губят времето без да поискат твоето позволение. И съвсем благо, може би дори незабележимо получаваш своята доза реклама. Но това е рекламата, която искаш. Защото (примерно) търсиш за Орбифон и получаваш информация за точната уеб страница на сайта на Орбител и едновременно с това спонсориран линк към сайта на компания, която ти обещава “най-добри условия за … VoIP … карти”.

Това е то - AdWords - рекламите, които хората искат да получават.

Велико просто не е достатъчно

Трудно е да бъдеш най-добър. Още по-трудно е да останеш такъв. Това е поредната разлика между кешово-центрираните и великите компании.

Първите имат за цел да станат най-добри. Рядко, но се случва да го постигнат. В този миг те започват да си вЕрват. Лягат на лаврите и се изхлузват по наклонената.

За великите компании като Гугъл да си най-добър е не цел, а отправна точка. Те знаят - винаги може по-добре. Именно затова Гугъл търси най-добре вече 8 години.

Това е то! Все още ли се питаш защо си купих акции на Гугъл?

Аз дадох моите 2 цента (760 592 пъти).

Струва си!