Вулканизаторите на гуми в София са буквално на всяко кьоше. Мърляви гаражчета, с натрупани отпред стари гуми и джанти. Чалгата е на особена почит - ако има телевизор ще е Планета, ако е радио - Веселина. От време на време срещаш някоя по-голяма гумаджийница, сгушена уютно в клоаката под някой мост или до китна автоморга. Там всичко е просто по-голямо - камарите с гуми и джанти, волумето на мах и миризмата на монтьорчетата. Прелест.

Kакво да очакваш от гумаджии. Бизнесът изглежда много подходящ за представители на по-ниските обществени прослойки. Ни акъл, ни образование ти трябва. И инвестицията явно не е недостижима. Затова изглежда невероятно, че един от първите кандидати за приза purple cow на България е именно от този сектор.

Открих Друмник по препоръка на приятел. Представяш ли си? Колко пъти са ти препоръчвали вулканизатор?

Преди десетина години любимият на най-откачената ми марсианска приятелка (ей, много е щура, да знеш) ми каза нещо от сорта на: “Върви на вулканизатора под бл. 128 в Хиподрума. Всичките ми приятели с по-хубави коли ходим там от години” (не съм сигурен за номера на блока на 100%, но така или иначе това вече няма значение). Друго не ми каза, а само рече: “Иди и виж”.

Направо ме смазаха:

• първата работа след сваляне на колелото е старателно измиване с четка и сапун;
• после с пинсета се вадят всички камъчета, забити между грайферите, за да не пречат на баланса;
• след като извършат съответния ремонт идва ред на баланса. Но не какъв да е, а с оптимизация. Завъртат колелото на машината. Вместо да коват веднага тежести приплъзват гумата около джантата и пак опитват. Операцията се повтаря, докато намерят такова положение на гума и джанта, при което се налагат най-малко тежести. Обикновено грамажа пада наполовина от първата препоръка на компютъра.
• и за десерт - затягат ти гайките с динамометричен ключ точно колкото трябва - нито много хлабаво (че да ти падне колелото в движение), нито твърде силно (че да търсиш телефона на Херкулес, когато ти се наложи да ги отвиеш отново).

Всичко това съчетано с:

• чистота, от която могат да се изчервят повечето родни болници;
• (тогава все още) безплатно кафенце;
• момчета с чисти фирмени облекла и интелигентна приказка (апропо, сигурно някои от тях все още работят в Друмник);
• приказен чат с чорбаджията - Тодор Николчовски.

Инженерът Николчовски е обикновен маниак. Попитай го само какви гуми са най-подходящи за твоята кола и ще паднеш от коня, когато разбереш колко много фактори играят. Може да ти говори увлекателно един час.

10 години по-късно Друмник вече не е просто вулканизатор, а истински сервиз, разположен в собствена сграда на бул. България. Кафенцето вече е с парички, а цените са доста над средните. Което очевидно не е проблем, защото буквално половин София вече там да си прави гумите.

Най-много се радвам, че продължават да иновират. Откриха може би първия “хотел за гуми“. В софийския офис на Орбител има(х)ме повече от 15 автомобила. Можеш ли да си представиш как се съхраняват 60+ гуми и каква логистика настава пролет и есен при смяната на зимни с летни и обратно? Сега само се обаждаме, записваме час, колата отива и без да чака се качва на крика. От “хотела” се вади другия комплект гуми (естествено надписани коя от кое колело е свалена), монтират се, а старите се мият, надписват и хоп - в склада.

А чичо ти Николчовски продължава да си живее в скромното си ЕПК жилище в Лагера и да прекарва по цял ден на първа линия в сервиза. Ето ти една снимка от в-к Новинар (дано не ми се карат), за да го познаеш когато отидеш да му стиснеш ръката:

След като прочете всичко това (благодаря за което), учудваш ли се, че дори един вулканизатор може да накара хората да говорят за него? Учудва ли те, че дори е включен в белия списък на сервизите? Същите гуми, същите машини и едни 3%, които го отличават останалата фауна…

Три пъти ура за Друмник и инж. Николчовски… УРА! УРА! УРА!

Струва си!