Отне ми някакви си четиринайсет години. Това май само в УНСС може да стане.

Със съжалене установих, че въпреки безкрайните реформи от 93 година качеството не е мръднало. Не знам дали защото моята специалност не е от “престижните” или българското “образование” просто си е такова, но повечето ми преподаватели са пълна трагедия:

• Често говорят абсолютни глупости. Твърде често.
• Разбирането им за това как работи икономиката по принцип (и телекомуникациите в частност) са направо примитивни.
• Задават гордо въпроси от типа “познай какво има в главата ми” по проблеми с множество валидни отговори.
• Не изслушват студентите, дори на изпит говорят повече от тях.
• Държат се агресивно само щом усетят колебание от другата страна.
• Изглежда е абсурно да научат нещо от студент.

Не съм срещал по-лоша комбинация от некомпетентност и високо самочувствие.

УНСС ли?

Не си струва!

Тъй като темите за науката и образованието явно са на мода, пък тъкмо попаднах на един стар, култов постинг от Сет Годин, та реших да го споделя с теб.

В тази връзка искам да те попитам:

1. доволен ли си от качеството на българското висше образование?
2. какво би направил за някой български университет, ако ти поискат помощ?
3. какво би променил, ако станеш ректор на български университет?

Струва си!