Както обещах, публикувам моята презентация от конференцията Start UP 2008, която се проведе наскоро в ТУ.
Тъй като аудио-визуалният формат я прави трудно разбираема без моите размисли, съм се опитал да синтезирам основните тези на всеки слайд с по няколко изречения. Въпреки това се получи дълго четиво, така че се въоръжи с търпение…
Най-напред нека си дадем ясна сметка какво е да си предприемач, с помощта на следното видео:
Бъхташ се в студ и в пек. Нямаш пари за професионални инструменти и се налага да действаш с примитивни подръчни средства. Конкуренцията ти подлага динени кори. Падаш и пак ставаш. Продължаваш да се бориш. И в крайна сметка ползите се оказват за някой друг.
Все още ли искаш да правиш собствен бизнес?
Чудесно, тогава чети надолу…
1. Изчакваш подходящ момент
Най-честата причина да си провалиш бизнеса е… въобще да не го започнеш. Все изчакваш подходящ момент -- да си завършиш образованието, да натрупаш някакъв опит, да скъташ пари, да родиш идеи и пр. И така, когато се събудиш един ден се оказва, че си изпуснал влака.
Няма „подходящ“ момент. Всъщност, някои от най-великите компании са стартирали в изключително „неподходящ“ според родителите на основателите си момент. Дали насред обучението в престижен колеж или университет, дали в началото на „обещаваща кариера“ или насред друго „перспективно“ начинание. Microsoft, Apple, да изброявам ли?
2. Целиш се в парите
Има два вида фирми. За едните парите са цел, за другите -- средство. И двете имат място под слънцето. Върха обаче достигат вторите, за които каузата е по-важна.
Така или иначе ще вложиш нечовешки усилия да подкараш собствения си бизнес. Така или иначе, средностатистически, шансовете ти за успех са под 10%. Тогава защо не прицелиш върха? Хората с кауза са ни изкарали от пещерите. Другите просто живуркат.
3. Доброто е враг на великото
Редовните посетители тук са запознати с високата степен на генетични сходства между човека и шимпанзето. В резюме, много малки разлики в маята водят до огромни отклонения в ефекта. Добрите компании се опитват да постигнат индустриалните стандарти, великите -- създават нови.
Спомни си старта на iPhone. Когато излезе, масата скептици се отдаде на feature by feature сравнение с конкурентни марки. Естествено, намериха колкото си искаш трески зa дялане -- нямало клавиатура и GPS, камерата му била слаба и пр. Разбирай, нямал бил шанс да изрулира света. Гледайки дърветата, не видяха гората. iPhone е изцяло ново преживяване. Първата платформа, която даде реален тласък на мобилните интернет приложения. Сега, година и половина по-късно, iPhone все още притежава много от треските, но Apple вече е производител на смартфони номер 2 в света. А цялата плеяда производители на дръжки и мобилни ОС се е втурнала да копира features от iPhone.
4. Състезаваш се със съседния гараж
Гледането в чинията на другия се е превърнало в национален спорт. Затова, въобще не е чудно, че пренасяме този вреден навик в бизнес ежедневието си, където репликацията и на най-маловажната джвъчка в офертата на съседния гараж се превръща в основен приоритет.
Добре де, кога равняването с последните в редицата е извело някой начело на цялата колона? Никога. За да излезеш най-отпред, трябва да биеш най-силните. Затова, ако ще се състезаваш с някого, прави го с най-добрите в света. Използвай конкурентния анализ само като един от източниците за захранване на твоята машинка за генериране на мега полза, и си гони своите 3%, които ще те отличат от маймуните.
5. Играеш сам
Най-великата R&D лаборатория е природата. За 3.8 трилиона години тя е намерила (почти) перфектно решние за (почти) всеки проблем. Има ли причина да не я използваме като модел, измерител и ментор?
За да създадеш семейство се нуждаеш от половинка. Майчината ласка просто не е достатъчна. Нужна е и твърдата, но подкрепяща бащина ръка. Защо тогава имат толкова много еднолични търговци, както по регистрация, така и по душа?
Маса презокеански VC-та, няма да финансират и най-великата ти идея, само защото нямаш партньор. Някой, с който да си помагате, да се палите, да се компенсирате и въобще -- да се предпазвате от инак неизбежното раздвоение на личността.
6. Обграждаш се с „професионалисти“
Първокласните служители, наемат първокласни. Второкласните -- третокласни. А велика компания се прави само от велики хора.
Какво обаче значи велики? Не познавам някой, който да предпочита професионалния секс пред аматьорския. Защото тогава в офиса се обграждаме с професионалисти?
Аматьори! Знаят, колко не знаят, но имат изпепеляващо желание и ще намерят начин.
По този повод съм писал толкова много пъти, че няма как да не се повторя. Затова ти препоръчвам да погледнеш няколко по-стари публикации:
7. Подмамваш с морков
Направи еди-какво-си и ще получиш еди-що-си. Дългосрочният ефект на този шриокоразпространен подход корумпира хората и подменя техните ценности. В един момент се оказва, че еди-що-си е далеч по-важно от еди-какво-си. Ето така се стига до мега-пирамиди от ранга на Enron и MCI.
Грешим, когато смятаме, че парите са мотиватор. Според дебелите книги говорим за хигиенен фактор, който ни задържа във фирмата (или по-скоро липсата им ще ни изпъди), но не ни кара да правим нещо специално.
ОК, ако парите не са мотиватор, защо ги размахваме като морковче за резултат? Защото се съмняваме в неговата постижимост. А какви могат да са причините за провал? Или са в човека, или в средата (естествено и комбинация). Ако причината е в неподходящия човек, има далеч по-ефикасен метод -- неговото отстраняване. Ако са в средата, какво е виновен човека?
В резюме, не използвай финансовите инструменти, за да коригираш некадърния си подбор и кривото си целеполагане. И без това не можеш да измериш прецизно приноса на всеки човек. Осигурявай му максимално възможното възнаграждение и го остави да се отдаде на кауза.
В крайна сметка, ако чак толкова държиш да обвържеш хората си с резултата, винаги можеш да ги направиш акционери.
Още по темата в дискусията към публикацията „За най-добър резултат забрави за бонуса„.
8. Губиш гъвкавост
Защо толкова често иновативни в началото компании се вкаменяват в течение на времето? Защо железниците не откриха авиацията? Защо Skype не идва от Дойче телеком? Защо Мърдок не измисли YouTube?
Много е просто. В началото нямаш какво да губиш и се хвърляш с всички сили в нещо ново и недоказано. Ако случайно уцелиш нещото, в течение на времето натрупваш кеш и тлъстини. Точно тогава се появява страха да не ги загубиш.
Обаче, както историята нееднократно е доказала, колкото и да пречиш на прогреса, не можеш го спря. Затова, първият въпрос, който трябва да си задава един предприемач всяка сутрин след ставане е:
Има ли нещо, което да обезсмисли целия ми настоящ бизнес?
В момента, в който се сетиш за нещо такова сядай и го прави. Защото ако се помайваш, друг ще го направи, така или иначе.
9. Познаваш часа
Каква полза бихме имали от това, че преди хиляди години е имало хора, които познават часа? Никаква, ако други хора не бяха открили часовника.
Най-важното творение на един предприемач е неговата фирма. Не продуктите, не услугите. Те са часа. Фирмата -- тя е часовник. Утре ако ти падне саксия на главата, кел файда че си познавал часа. В момента, в който изчезнеш и ползата от бизнеса ти изчезва заедно с теб. А с това и каузата умира.
Помниш ли Apple без Steve Jobs в началото на 90те години?
10. Гледаш, но не виждаш
Много често „гениалните“ хрумвания са плод на непланиран „дефект“ в значително по-посредствена идея.
YouTube стартира като видео версия на HOT or NOT. Докато някой не забелязва, че хората го използват, за да си обменят клипчета снимани с телефона. По-лесно е да изпратиш по имейл линк, отколкото да атачваш голям файл, който я мине, я -- не. А дали отсреща ще има нужния плейър/кодек, за да го плейнат е Божа работа.
Wrigley’s преди десетилетия са били едно голямо нищо особено в бизнеса със сода за хляб. За да стимулират продажбите, започнали да подаряват пакетче дъвки към всяка доза сода. В един момент забелязали, че някои семейства купуват твърде много сода, без да са хлебари. При по-задълбочено ровичкане се оказало, че я купуват заради дъвките. Така Wrigley’s просто премахва содата и оставя дъвките на същата цена. Другото, както казват, е история.
Името Minnesota Mining and Manufacturing сигурно никому нищо не говори. За разлика от 3М. Само дето говорим за едно и също нещо…
Повечето фирми броят пасовете. Само някои от тях ще забележат танцуващата мечка.
Гледай със широко отворени очи, инак може да изпуснеш нещо важно!
Туй-то.
Имаш какво да долълниш? Имаш какво да опонираш? Направи го!
Струва си!
