Преди година дадох най-провокативното си интервю. Две тези поляризираха вътрешната аудитория:

• Орбител е компания на аматьори
• Хора, “взели се от гората”, правят страхотна кариера в Орбител

Като цяло спорът се завъртя около положителния и отрицателния заряд на думите аматьор и професионалист.

В резултат сменихме аматьори с ентусиасти в заглавието и доразвих тезата си в нарочна публикация.

Нека днешното заключение на Сет Годин, че маркетингът е твърде важен, за да се оставя на професионалисти, да се брои като потвърждение на моята теза.

Едно на нула за аматьорите.

Струва си!

В последната си презентация моя колега Стефан каза нещо много умно. Не мога да цитирам дословно, затова ще предам по смисъл:

Всички доставчици ползваме еднакви рутери, купуваме Интернет от едно и също място, слагаме еднакви устройства при клиентите. Следователно технологията не е това, което ни отличава от другите фирми на пазара. Коя е причината Орбител да е в пъти по-голям от повечето си конкуренти?

Хората

Точно те са онзи магически сос, в който забърквайки дори най-стандартни продукти можеш да извадиш най-изисканото блюдо.

Затова е много важно първо да качиш верните хора на рейса, а после да мислиш накъде да го подкараш. Все повече бизнеси разбират смисъла на това правило. Трудностите идват при опита да дефинират понятието верните хора.

Почти всички фирми започват да търсят отговора в професионалните качества. За тях колкото повече експертни познания има човек, толкова по-подходящ е той. Голяма грешка!

Soft skills vs Hard skills

Всяка кандидатура може да бъде отнесена към една от следните четири групи (с благодарност към Консултим):

Очевидно, че кандидатурите от тип 1 и 2 са неподходящи. Идеологията на тези хора се различава от вътрешнофирмената култура. Тяхното присъствие се отразява на организацията подобно на раковите клетки при човека. Заразяват всичко, до което се докопат. С течение на времето организмът се изражда до неузнавамост.

Теоретичният материал на Консултим към обучението за успешно управление на хора твърди:

Интересна е третата категория - хора, които пасват на средата и на характера на работата (длъжността)… Колкото и парадоксално да звучи, обаче, те не винаги са добрия избор. Понякога напускат скоро след постъпване на работа, имат прекомерни претенции за възнаграждение, растеж в йерархията и т.н. За тях работата престава да бъде или изобщо не представлява предизвикателство.

Това вече го знам. Хората търсят предизвикателство, не пари.

Очевидно верните хора са само в група 4 - хората, които нямат достатъчно професионални умения, но имат страхотен мерак.

Наскоро моя приятел Виктор написа:

Ние сме аматьори и искаме винаги да гледаме света с широко отворени очи. Вярваме, че учещият е по-добър от знаещия.

Ти кого би предпочел - учещия или знаещия?

А аз искам да отправя три въпроса:

1. Защо всяка обява за работа акцентира върху професионални умения?
2. Защо никой не поставя на първо място психологическия профил на кандидатите?
3. Защо HR-ите се обучават по методите на Харвард, а не по програмата за профайлъри на ФБР?

Надявам се всички, които сме отговорни за наемане на хора да отговорим!

Струва си!

Покрай темата за откритата фирма се натъкнах на бразилската фирма Semco. Историята около нея ме хвърли в музиката. Предлагам ти да я послушаме заедно.

Как декодираш абревиатурата CEO? Chief Executive Officer?

Грешка! Chief Enzyme Officer.

Разбирай главен катализатор, а не главен изпълнител.

Така декодира позицията Рикардо Семлер - най-радикалният предприемач в наши дни. Рикардо задрасква всички догматични теории за фирмено управление. Вместо това налага изцяло нова концепция за демократично устройство на бизнеса.

• Служителите действат като съдружници и взимат самостоятелни решения
• Те оценяват своите мениджъри на всеки шест месеца
• Те дори са стимулирани да започнат свой бизнес
• Потенциалните мениджъри се интервюират от бъдещите си служители
• Всеки има достъп до всички финансови книги
• Няма първокласни и второкласни граждани
• Мениждърите сами определят своите заплати и бонуси
• Без формалности: минимум срещи, разрешения и паметни записки
• Полевите служители определят сами своите таргети и планове
• Мениждърите се променят, за да действат реално като главен директор

С такива еретични за Харвард принципи Рикардо постига зашеметяващ успех. Когато през 1982 година поема бащината си фирма разполага с 90 човека и 4 милиона долара оборот. 2003 година финишира с 3000 служители и 212 милиона долара. При това в потъналата в глад и дългове мързелива Бразилия.

През 1995 описва идеологията си в книгата Maverick. Миналата година продължава с The Seven-Day Weekend (прочети безплатно първа глава). И двете са оценени с 5 звезди в Amazon.

Истинската модерна компания страни от манията по технологиите и слага качеството на живот на първо място.

Какво мислиш за подобна философия?

Смяташ ли, че в България може да успее подобна компания - без официална структура, без нито една писмена процедура, без бизнес план или фирмена стратегия?

Ще се радвам да споделиш своето мнение.

Струва си!

От известно време в главата ми се върти идеята за концептуална разработка на фирма, която се базира на успешните практики при опенсорс проектите.

За моя голяма изненада моят стар FIDO-приятел Григор Гачев разработва нещо подобно - концепция за откритата фирма. Затова ще ползвам наготово неговия труд и ще нахвърлям няколко съществени проблема.

Основната грижа в разработката на Григор е едностранчивия поглед върху компанията. За жалост друг мой приятел - Виктор Францес няма блог, за да линкна към неговата концепция за фирмата като трикрако столче. Затова ще трябва да я пресъздам накратко.

В своята концепция Виктор разглежда само основните стекхолдери (или както ние си ги наричаме вътрешно пържолодържачи), които са жизненоважни за една компания - акционери, служители и клиенти. Всички останали са натрапени от обстоятелствата, но в идеалния свят може и без тях.

Погледнато през призмата на Виктор столчето на Григор е еднокрако и не може да пази равновесие. Замяната на един дисбаланс (акционерите ueber alles) с друг (екипа ueber alles) не прави столчето по стабилно.

За да защитим добре интересите на всеки пържолодържач трябва си изясним взаимоизгодата с него. Ето есенцията изведена от Виктор (ако нещо греша да ме поправи):

• Акционерите искат и дават пари
• Служителите искат и дават развитие
• Клиентите искат и дават стойност

Първата грижа на Григор е, че разглежда всеки служител като акционер. А това е погрешно. Акционерът е предприемач, а не всеки е роден за такъв. Казано е - от всяко дърво свирка не става. “Всеки юзер - сисоп” е просто една утопия.

Друга утопия е, че приноса на всеки може да се измери точно, при това в пари. Този модел може и да работи в малка фирма от тип двама пича в гаража, в която всеки прави всичко. Когато бизнеса се разрасне хората започват да специализират. Фирмата открива понятието процес. И се оказва, че само един процес има пряко влияние върху приходите. И дори участниците в него трудно могат да се водят отговорни за резултата. Дали търговец в Орбител е сключил сделка и на каква цена оказват влияние неща като качество на базата с проспекти, наличната рекламата, проектът на търговския инженер, търговският мениджър (в случай на специална отстъпка) и пр.

Посланието ми към Григор е - не губи баланс и не обръщай всичко в пари. Първо, парите не са всичко за твоя служител. И второ, не можеш да ги изпозлваш за универсален индикатор. Както казва нашия фин. дир. “финансовите показатели трябва да се декомпозират”.

Надявам се идеята да се развива.

Струва си!

Бавно и полека за 11 години уеба го добута до версия 2.

Версия 1 беше статичния уеб. Динамичните сайтове от времето на доткома се водят 1.5. С уеб 2.0 описват трансформацията на Мрежата от голяма виртуална библиотека (разбирай механичен сбор на статични информационни сайтове) в пълноценна платформа за уеб приложения.

Казано с други думи Мрежата се превръща в универсална операционна система. Новото поколение приложения ще върви не под Уиндоус, не под Линукс, а в уеб браузър през Интернет. Не случайно анализаторите разглеждат Гугъл като най-големия конкурент на Майкрософт.

Три са фундаментите на поредната уеб революция.

На първо място е количественото натрупване на технологии като Ajax, RSS и SOAP, което доведе до качествени изменения във възможностите на уеб приложенията. Днес можем да заменим все повече софтуерни продукти с уеб услуги, изискващи само стандартен браузър. Ако не се притесняваш от Големия брат вече можеш да използваш пълноценни приложения като поща, текстообработка и кю.

Лавината от блогове, викита и други системи за обмен на потребителски генерирано съдържание родиха нов социален феномен - Culture of Participation. Чудовищният мащаб на Нета изпълва с нов смисъл думата “споделям”. Flickr, YouTube и del.icio.us са типични представители на новото поколение сайтове, чийто основен призив е share.

Както Джо Краус, основател на Excite правилно отбелязва отново настават добри времена за уеб предприемачите. Десетократно по-ниските необходими инвестиции, в съчетание със завръщането на венчърите в сектора дават възможност на много повече предприемачи шанс да реализират идеите си.

В резюме уеб 2.0 дава началото на нов иновационен цикъл. До какви ли вълнуващи открития ще ни доведе?

Струва си!

Всички сме свикнали с мисълта, че за да изпратим картичка от морето трябва да дадем някакви пари за пощенеска марка. Но можеш ли да си представиш интернет доставчик, който те таксува за всяко изпратено писмо?… И аз не мога.

Интернет с лекота разбива на парчета всяко утвърдено схващане или принцип с който се захване.

Поредния феномен е гласът през Интернет (т. нар. VoIP). Това явление си проправя си път още от 1995 с Internet Phone (помниш ли българския принос IrisPhone?). Трябваха му 8 години за да влезе в полезрението на широката общественост (разбирай масовите медии). Две години по-късно сделката за Skype и анонсите на гиганти като Google, Yahoo! и Microsoft ни доказват, че има натрупана критична маса. Вече няма никакво съмнение - безплатните разговори са тук.

След като преодоля всички съществени технологични ограничения VoIP индустрията се изправя пред последното и може би най-голямо предизвикателство:

Show me the money!

Безплатен обяд няма и всички очакваме отговор на въпроса “Къде са парите?”.

Е, аз провокирам дискусия по темата с тази публикация. И откривам сезона с едно изказване на Майкъл Робъртсън, основател на Gizmo Project (да, същия онзи Майкъл от MP3.com и Lindows):

I think long-term you’ll see sort of a Google model emerge around VoIP. Today on Google, ads come up and you click on the ones that look interesting and they charge the advertiser a few pennies. Think about that same model for voice calls. Say, on Gizmo Project, you’ll say, I’m hungry for some pizza. I type in pizza and I’m immediately presented with, do you want to order from Domino’s, from Shakey’s, from Papa John’s? If I click Domino’s and order from them, perhaps they’ll pay 35 or 50 cents or a dollar. We’re not doing this today at Gizmo, but I think this is one of the ways the revenue model around voice will emerge going forward.

Ти имаш ли идея къде са парите в безплатните разговори? Сподели я!

Струва си!

100% и ти си фен на Гугъл. Задавал ли си си въпроса защо? Ще кажеш - имат страхотна търсачка - намира каквото ми трябва, при това без много усилие. И ще си прав.

Но защо точно Гугъл? Къде са другите търсачки? Въобще, спомня ли си някой altavista?

Защото Гугъл е Велика компания. Виж само за какви ценности говорим. Някои от тези принципи са валидни за всяка една Велика компания:

Фокусирай се върху юзера и всичко друго ще последва

Дебелите книги ни проповядват, че основна цел на фирмата е да множи богатството на своите акционери. Кога за последен път си избра продукт или услуга на фирма, защото си силно загрижен за финансовото благополучие на нейните акционери? Никога! Ни-ко-га!

Всеки път избираш онзи продукт, който отговаря най-добре на твоите потребности. Само този, който се интересува от теб знае от какво се нуждаеш. Времето, което кешово-центрираните компании губят в броене на стотинки, Великите компании инвестират във все по-дълбоко разбиране и все по-голямо по-пълно задоволяване на твоите нужди. Точно на тях оставяш своите стотинки.

Това е то. Кешово-центрираните компании превръщат парите от средство в цел. Стават все по-печени в привличането на пари, респективно все по-неуспешни в отглеждането на доволни клиенти. В същото време Великите компании без да си поставят парите за цел, печелят все повече и повече… пари!

Да се върнем на Гугъл. Докато другите доткоми отново гледат с блеснал поглед в калклулатора Гугълци подреждат информацията терабайт по терабайт и ти я правят все достъпна и по-достъпна.

Основателите Лари и Серьожа притежават има-няма 30% от Гугъл. Излизайки на Nasdaq в края на август акциите на двамата се оценяваха на около 8 милиарда долара. Днес техните 30% се оценяват на около 12 милиарда. Ако фокусираха в кеша вече да са разкешили по 6 милиарда и да са бегали. Истински мерак, а не плакат се иска да останеш и да продължаваш да копаш.

Най-добре е да правиш едно нещо много, много добре

Диверсифицирай! Още една заблуждаваща команда от “учебниците” по бизнес мениджмънт! Яху диверсифицира със страшна сила - уеб указател, търсачка, поща, новини, игри, времето, квото-там-се-сетиш. И какво е общото между тях? Ала-бала! Budnle от типа соц. подарък за Коледа - портфейл с гребенче.

Не ме разбирай погрешно! Пощата си я бива. И някои други глезотии. Ама не искам смотано им гребенче към иначе хубавия кожен портфейл! Ако не бяха разхищавали ресурси в разни никому непотребни “сървиси”, пощата на Яху щеше да е напълно непобедима. А сега е изправена до стената от новобранеца Gmail.

Диверсификацията води единствено до загуба на фокус. Вместо да диверсифицират, великите компании избират само едно нещо, в което да бъдат най-добри. И след това влагат цялата си енергия да го развиват и усъвършенстват.

Ето ти Гугъл - занимават се по цял ден да подреждат терабайти… за теб. Като почнеш с Bringing Order to the Web (1998), минеш през Google Groups и Google Image Search (2001), не забравиш Google News и Froogle (2002) , та свършиш с Gmail, Google Print и Google Desktop (2004), всички тези проекти обслужват една и съща твоя нужда.

Или както е казал поетът “The main thing is to keep the main thing the main thing“.

Можеш да правиш пари и без да причиняваш злини

Рекламата дразни! Цялата плеяда медии и рекламодатели са фокусирани само в собствените си приходи и ти губят времето с глупости. К’во ти пука откъде господин Бобър се е сдобил с “тези чудесни бели зъби”. А какво ще кажеш за жалките дописки преписани с правописните грешки от нечий “прес рилийз”?

Това е то - кешово-центрираните компании са забравили, че рекламата трябва да е полезна. А тя е полезна само тогава, когато Те интересува.

Но Гугъл не забравя. Не забравя, че ти си номер едно. Не забравя, че мразиш да ти губят времето без да поискат твоето позволение. И съвсем благо, може би дори незабележимо получаваш своята доза реклама. Но това е рекламата, която искаш. Защото (примерно) търсиш за Орбифон и получаваш информация за точната уеб страница на сайта на Орбител и едновременно с това спонсориран линк към сайта на компания, която ти обещава “най-добри условия за … VoIP … карти”.

Това е то - AdWords - рекламите, които хората искат да получават.

Велико просто не е достатъчно

Трудно е да бъдеш най-добър. Още по-трудно е да останеш такъв. Това е поредната разлика между кешово-центрираните и великите компании.

Първите имат за цел да станат най-добри. Рядко, но се случва да го постигнат. В този миг те започват да си вЕрват. Лягат на лаврите и се изхлузват по наклонената.

За великите компании като Гугъл да си най-добър е не цел, а отправна точка. Те знаят - винаги може по-добре. Именно затова Гугъл търси най-добре вече 8 години.

Това е то! Все още ли се питаш защо си купих акции на Гугъл?

Аз дадох моите 2 цента (760 592 пъти).

Струва си!