Аз съм голям фен на уеб-базираните приложения. Вече нищо не може да ме накара да си инсталирам bloatware като Outlook при положение, че има Gmail (при това използвам собствения си домейн! дълъг живот на Google Apps). Няма да си инсталирам RSS четец за нищо на света. Имам Google Reader.
Удобствата на уеб срещу локалните приложения са безброй. Най-важните от които:
- достъпно е отвсякъде, от всяко PC (дай си компютъра да си чекна пощата :-)) или мобилен телефон
- не се грижиш за защита на информацията от загуба
- вирусите и спамът стават нечий чужд проблем
Като оставим настрана параноичните притеснения от големия брат, който ти рови в данните, единствения сериозен недостатък на уеб приложенията е невъзможността за работа офлайн. Макар и рядко ми се случва да остана без връзка, но с лаптоп под ръка. И тогава си мечтая да си имам офлайн четец на блогове, за да си наваксам с четенето.
От днес това вече не ми е проблем! Преди часове Google анонсираха опенсорс проект за офлайн достъп до уеб приложения. Google Gears е плъгин за Firefox/IE и работи под Win/Mac/Linux. Google Reader вече поддържа новия стандарт. Ред е на Gmail.
Струва си!
Bloglines най-сетне се сдобиха с конкуренция в лицето на Гугъл.
Google Reader все още работи доста нестабилно, очевидно е много ранна бета.
Интерфейсът естествено е Ajax и напомня Gmail. Голямо попадение е навигацията в списъците (от блогове или публикации) - разхождаш се върху тях като с лупа през кино-лента.
Ако искаш да си импортираш събскрипшъните с OPML разкарай всякакво групиране. Инак просто забива… На мен започна да ми дава 502 Servier Error.
Опитай го!
Струва си!
100% и ти си фен на Гугъл. Задавал ли си си въпроса защо? Ще кажеш - имат страхотна търсачка - намира каквото ми трябва, при това без много усилие. И ще си прав.
Но защо точно Гугъл? Къде са другите търсачки? Въобще, спомня ли си някой altavista?
Защото Гугъл е Велика компания. Виж само за какви ценности говорим. Някои от тези принципи са валидни за всяка една Велика компания:
Фокусирай се върху юзера и всичко друго ще последва
Дебелите книги ни проповядват, че основна цел на фирмата е да множи богатството на своите акционери. Кога за последен път си избра продукт или услуга на фирма, защото си силно загрижен за финансовото благополучие на нейните акционери? Никога! Ни-ко-га!
Всеки път избираш онзи продукт, който отговаря най-добре на твоите потребности. Само този, който се интересува от теб знае от какво се нуждаеш. Времето, което кешово-центрираните компании губят в броене на стотинки, Великите компании инвестират във все по-дълбоко разбиране и все по-голямо по-пълно задоволяване на твоите нужди. Точно на тях оставяш своите стотинки.
Това е то. Кешово-центрираните компании превръщат парите от средство в цел. Стават все по-печени в привличането на пари, респективно все по-неуспешни в отглеждането на доволни клиенти. В същото време Великите компании без да си поставят парите за цел, печелят все повече и повече… пари!
Да се върнем на Гугъл. Докато другите доткоми отново гледат с блеснал поглед в калклулатора Гугълци подреждат информацията терабайт по терабайт и ти я правят все достъпна и по-достъпна.
Основателите Лари и Серьожа притежават има-няма 30% от Гугъл. Излизайки на Nasdaq в края на август акциите на двамата се оценяваха на около 8 милиарда долара. Днес техните 30% се оценяват на около 12 милиарда. Ако фокусираха в кеша вече да са разкешили по 6 милиарда и да са бегали. Истински мерак, а не плакат се иска да останеш и да продължаваш да копаш.
Най-добре е да правиш едно нещо много, много добре
Диверсифицирай! Още една заблуждаваща команда от “учебниците” по бизнес мениджмънт! Яху диверсифицира със страшна сила - уеб указател, търсачка, поща, новини, игри, времето, квото-там-се-сетиш. И какво е общото между тях? Ала-бала! Budnle от типа соц. подарък за Коледа - портфейл с гребенче.
Не ме разбирай погрешно! Пощата си я бива. И някои други глезотии. Ама не искам смотано им гребенче към иначе хубавия кожен портфейл! Ако не бяха разхищавали ресурси в разни никому непотребни “сървиси”, пощата на Яху щеше да е напълно непобедима. А сега е изправена до стената от новобранеца Gmail.
Диверсификацията води единствено до загуба на фокус. Вместо да диверсифицират, великите компании избират само едно нещо, в което да бъдат най-добри. И след това влагат цялата си енергия да го развиват и усъвършенстват.
Ето ти Гугъл - занимават се по цял ден да подреждат терабайти… за теб. Като почнеш с Bringing Order to the Web (1998), минеш през Google Groups и Google Image Search (2001), не забравиш Google News и Froogle (2002) , та свършиш с Gmail, Google Print и Google Desktop (2004), всички тези проекти обслужват една и съща твоя нужда.
Или както е казал поетът “The main thing is to keep the main thing the main thing“.
Можеш да правиш пари и без да причиняваш злини
Рекламата дразни! Цялата плеяда медии и рекламодатели са фокусирани само в собствените си приходи и ти губят времето с глупости. К’во ти пука откъде господин Бобър се е сдобил с “тези чудесни бели зъби”. А какво ще кажеш за жалките дописки преписани с правописните грешки от нечий “прес рилийз”?
Това е то - кешово-центрираните компании са забравили, че рекламата трябва да е полезна. А тя е полезна само тогава, когато Те интересува.
Но Гугъл не забравя. Не забравя, че ти си номер едно. Не забравя, че мразиш да ти губят времето без да поискат твоето позволение. И съвсем благо, може би дори незабележимо получаваш своята доза реклама. Но това е рекламата, която искаш. Защото (примерно) търсиш за Орбифон и получаваш информация за точната уеб страница на сайта на Орбител и едновременно с това спонсориран линк към сайта на компания, която ти обещава “най-добри условия за … VoIP … карти”.
Това е то - AdWords - рекламите, които хората искат да получават.
Велико просто не е достатъчно
Трудно е да бъдеш най-добър. Още по-трудно е да останеш такъв. Това е поредната разлика между кешово-центрираните и великите компании.
Първите имат за цел да станат най-добри. Рядко, но се случва да го постигнат. В този миг те започват да си вЕрват. Лягат на лаврите и се изхлузват по наклонената.
За великите компании като Гугъл да си най-добър е не цел, а отправна точка. Те знаят - винаги може по-добре. Именно затова Гугъл търси най-добре вече 8 години.
Това е то! Все още ли се питаш защо си купих акции на Гугъл?
Аз дадох моите 2 цента (760 592 пъти).
Струва си!