Мек или твърд?

В последната си презентация моя колега Стефан каза нещо много умно. Не мога да цитирам дословно, затова ще предам по смисъл:

Всички доставчици ползваме еднакви рутери, купуваме Интернет от едно и също място, слагаме еднакви устройства при клиентите. Следователно технологията не е това, което ни отличава от другите фирми на пазара. Коя е причината Орбител да е в пъти по-голям от повечето си конкуренти?

Хората

Точно те са онзи магически сос, в който забърквайки дори най-стандартни продукти можеш да извадиш най-изисканото блюдо.

Затова е много важно първо да качиш верните хора на рейса, а после да мислиш накъде да го подкараш. Все повече бизнеси разбират смисъла на това правило. Трудностите идват при опита да дефинират понятието верните хора.

Почти всички фирми започват да търсят отговора в професионалните качества. За тях колкото повече експертни познания има човек, толкова по-подходящ е той. Голяма грешка!

Soft skills vs Hard skills

Всяка кандидатура може да бъде отнесена към една от следните четири групи (с благодарност към Консултим):

Right People Graph

Очевидно, че кандидатурите от тип 1 и 2 са неподходящи. Идеологията на тези хора се различава от вътрешнофирмената култура. Тяхното присъствие се отразява на организацията подобно на раковите клетки при човека. Заразяват всичко, до което се докопат. С течение на времето организмът се изражда до неузнавамост.

Теоретичният материал на Консултим към обучението за успешно управление на хора твърди:

Интересна е третата категория - хора, които пасват на средата и на характера на работата (длъжността)… Колкото и парадоксално да звучи, обаче, те не винаги са добрия избор. Понякога напускат скоро след постъпване на работа, имат прекомерни претенции за възнаграждение, растеж в йерархията и т.н. За тях работата престава да бъде или изобщо не представлява предизвикателство.

Това вече го знам. Хората търсят предизвикателство, не пари.

Очевидно верните хора са само в група 4 - хората, които нямат достатъчно професионални умения, но имат страхотен мерак.

Наскоро моя приятел Виктор написа:

Ние сме аматьори и искаме винаги да гледаме света с широко отворени очи. Вярваме, че учещият е по-добър от знаещия.

Ти кого би предпочел - учещия или знаещия?

А аз искам да отправя три въпроса:

  1. Защо всяка обява за работа акцентира върху професионални умения?
  2. Защо никой не поставя на първо място психологическия профил на кандидатите?
  3. Защо HR-ите се обучават по методите на Харвард, а не по програмата за профайлъри на ФБР?

Надявам се всички, които сме отговорни за наемане на хора да отговорим!

Струва си!

CEO

Покрай темата за откритата фирма се натъкнах на бразилската фирма Semco. Историята около нея ме хвърли в музиката. Предлагам ти да я послушаме заедно. :-)

Как декодираш абревиатурата CEO? Chief Executive Officer?

Грешка! Chief Enzyme Officer.

Разбирай главен катализатор, а не главен изпълнител.

Така декодира позицията Рикардо Семлер - най-радикалният предприемач в наши дни. Рикардо задрасква всички догматични теории за фирмено управление. Вместо това налага изцяло нова концепция за демократично устройство на бизнеса.

  • Служителите действат като съдружници и взимат самостоятелни решения
  • Те оценяват своите мениджъри на всеки шест месеца
  • Те дори са стимулирани да започнат свой бизнес
  • Потенциалните мениджъри се интервюират от бъдещите си служители
  • Всеки има достъп до всички финансови книги
  • Няма първокласни и второкласни граждани
  • Мениждърите сами определят своите заплати и бонуси
  • Без формалности: минимум срещи, разрешения и паметни записки
  • Полевите служители определят сами своите таргети и планове
  • Мениждърите се променят, за да действат реално като главен директор

С такива еретични за Харвард принципи Рикардо постига зашеметяващ успех. Когато през 1982 година поема бащината си фирма разполага с 90 човека и 4 милиона долара оборот. 2003 година финишира с 3000 служители и 212 милиона долара. При това в потъналата в глад и дългове мързелива Бразилия.

През 1995 описва идеологията си в книгата Maverick. Миналата година продължава с The Seven-Day Weekend (прочети безплатно първа глава). И двете са оценени с 5 звезди в Amazon.

Истинската модерна компания страни от манията по технологиите и слага качеството на живот на първо място.

Какво мислиш за подобна философия?

Смяташ ли, че в България може да успее подобна компания - без официална структура, без нито една писмена процедура, без бизнес план или фирмена стратегия?

Ще се радвам да споделиш своето мнение.

Струва си!

Плащам $5,000 за главен инженер

Всъщност, не ги давам аз. Дава ги Сет Годин на онзи читател, който му намери подходяща кандидатура.

Три са причините, заради които публикацията заслужава особено внимание.

Първо: блогът е чудесно бизнес-средство. Регулярната двупосочна комуникация създава около компанията общност, на която може да се разчита.

Второ: прочети последната обява за работа на фирмата, в която работиш. После пак прочети описанието на Сет. Усещаш ли разликата?

Трето: Очевидно можеш да накараш конкуренцията да ти диша прахта и без много пари. Трябва само мерак.

Ако отговаряш на критериите се кандидатирай!

Струва си!