Всеки ден се питам какво е бъдещето на гласовите услуги? Ето една публикация, която се опитва да отговори на този въпрос.
Аналогията Web 2.0 – Voice 2.0 много ми хареса, затова смятам да я присвоя.
Когато говорим за Voice 2.0 двата най-важните въпроси са:
- Какви услуги да очакваме?
- От къде идват приходите?
По първа точка балона се надува без видим резултат. От 5 години слушам да се говори за нови приложения, досега без видим ефект.
Единственото приложение, което циркулира е един presence. Да знаеш статуса на твоя ICQ контакт (зает, отсъства, не прекъсвай и пр.) още преди да направиш опит за връзка е полезно. Сигурен ли си, обаче, че искаш подобна функционалност и на телефонния си пост?
На миналогодишния VON Alistair Woodman от Cisco оспори тази нужда. Според него потребителите искат absence, не presence. По този повод Alistair разказа трагикомичната история на един пич от Хонг Конг. Въпросният пич след присъединяването към Китай си забърсал китайка в малко селище извън Хонг Конг. При едно посещение при любовницата, обаче, жена му го спипала. Знаеш ли как? Когато му звъннала го питала къде е. Той и отговорил, че е на служебен обяд в другия край на града. Не съобразил, обаче, че сигналът „свободно“ на китайския мобилен оператор се различава от този в Хонг Конг.
Все още ли искаш всеки да вижда твоя presence?
Отговорът на втория въпрос е още по-неясен. Има две ясни неща – в достъпът до мрежата и указателните услуги печалба няма. Очакваме я … от приложенията. Goto т. 1. 
Така че, отговорът на двата въпроса явно е един – гласови услуги от ново поколение. Ако имаш идея за таква, сподели я с нас!
Струва си!