Много приятно впечатление ми направи един немски онлайн ритейлър. За всяка поръчка си имаш персонален отговорник:

Искам такова нещо във всеки електронен магазин.

Струва си!

Хареса ми идеята на Бого от последния Web 2.0 Barcamp да се представят идеи за уеб услуги и реших да се включа задочно.

Преложението ми в резюме е за създаване на блог агрегатор, условно кръстен Блогосфера 2.0, в който блогърите решават дали и в коя категория да се включи всеки техен постинг, а алгоритми и читатели ги класифицират и избутват на по-предни позиции.

Какви са в момента алтернативите?

Най-работещото за момента решение в България са агрегатори като Блогосферата на Дневник. Ползите от тях са безспорни - промотират блоговете и техните автори; осигуряват централизиран достъп за незапознати с понятието RSS емисия. Основните недостатъци на този модел вече започват да личат и занапред ще се задълбочават. Свързани са с long tail характера на новата медия от една страна и информационното претоварване на читателите от друга. Повечето блогове са и ще си останат (за радост) турлю-гювеч от лични мисли, хобита и професионални интереси. Няма категоризация. Колкото повече блогове се агрегират, толкова по-голям ще е шума. На практика вече трудно може да се включват нови блогве, без да се махат стари. Откриването на новите таланти ще става все по-трудно.

Другата алтернатива, която отскоро се появи и в България са digg-о подобните социални сайтове за споделяне като svejo.net. Те са полезни, с това че редят новините според интересите на читателите. Но пък имат проблем да отлепят. Особено в България. Първо, защото вече са десетки, второ защото българската аудитория е в порядък по-малобройна от англоезичната. Така родните клонинги много трудно ще натрупат критичната маса, необходима на модела им да припали.

Моят любим модел са автоматизираните агрегатори като Google News, TechMeme, FeedHub. Но смятам че за България на този етап са неприложими. Няма достатъчно съдържание, пък и не ги виждам екпсертите по information retrieval и semantic analysis у нас. Поправи ме ако греша.

Затова предлагам Блогосфера 2.0 - просто за реализация хибридно решение с възможности за развитие. Не съм виждал подобно по света, но мога и да греша.

Публикуването на новините се извършва от самите блогъри. За целта първо си регистрират блоговете (разбирай емисиите). Когато решат, че някой техен постинг трябва да влезе в определена категория на агрегатора го указват чрез trackback или специфичен етикет (a.k.a. таг). Машинката на Блогосфера 2.0 се усеща и го публикува. Така аз мога да си пиша врели-некипиели по всякакви теми и само конкретни постинги да излязат, при това класифицирани в новия агрегатор.

Групирането и ранкига на публикациите се извървшва от алгоритъм, който се захранва от три посоки:

• автори - чрез избора им на категория и етикети на публикацията
• читатели - гласуване (thumbs up/thumbs down), предложения за добавяне и махане на етикети и местене по категории
• съдържание - хипервръзките между самите публикации като начало ала TechMeme. Автоматична класификация ала Google News, когато се натрупа достатъчно количество категоризирани публикации, от които може да се извлече term vector.

Основният проблем, който виждам е борбата със спама. Мисля, че комбинацията от алгоритмите за ранкиране, негативните вотове на публиката и възможността да напуснеш агрегатора завинаги ще свършат работа. Ако имаш други идеи, сподели.

Бизнес моделът (уви) е рекламен. Засега. Сигурен съм, че ще се родят и други идеи.

Предлагам Блогосфера 2.0 публично, защото не мога/не искам сам да я реализирам. Мога да я финансирам, ако се намерят съмишленици. Както каза и Майк Рам, нямам против да видя идеята си реализирана без мое участие. Ще бъда прост (и щастлив) юзер.

Въпросите, които искам да повдигна за дискусия:

• Оригинална ли е идеята?
• Защо би сработила в български условия? А защо не?
• Ще се преборим ли със спама?
• Поделяне на приходите от реклама с авторите - дали и на какъв принцип?
• Други възможности за приходи?
• Развитие във времето?
• каквото друго се сетиш…

Ти си на ход.

Струва си!

Netflix обърна модела на видеотеките с хастара навън. 9 години по-късно BookSwim въвежда същия модел в бизнеса с книги.

Срещу фиксиран месечен абонамент поръчваш онлайн книги, които държиш колкото поискаш. Връщаш ги по пощата за сметка на BookSwim. Абонаментът зависи от максималния брой книги, които държиш едновременно.

Ще се намери ли някой, който да развие този бизнес в България? Може да предлага както българска, така и чужда литература. Моделът обещава добър марджин. Обещавам да се абонирам.

Струва си!

Като се замечтах за опенсорс GSM/WiFi телефони се разрових из уеба и се натъкнах на Qtopia Greenphone. Пионерите в разработката на embeded Linux софтуер от Trolltech са развили своята платформа Qtopia за мобилни телефони. Не знам как съм пропуснал, но Trolltech още през февруари са анонсирали три партньорства с производители на мобилни телефони, сред които и Skype телефона на Аccton, за който писах в последния пост.

Greenphone се се състои от два компонента - хардуер и SDK.

Хардуер. Продава се за $695 бройката. След по-внимателено проучване се оказа, че производител са китайците от Yuhua Teltech. По тяхна номенклатура този модел се казва Omega. Евентуално може да се намери по-евтино.

SDK. Тук има три варианта - професионален, лайт и комюнити. За жалост под натиска на различни оператори и производители Trolltech отстъпват от принципа си за двойно лицензиране и не предлагат GPL версия на Qtopia Phone Edition. Пълните сорсове са достъпни само с профисионален или лайт SDK срещу $$$. Компромисно решение е комюнити лиценза, който осигурява голяма част от сорсовете и бинарен формат на самата платформа безплатно.

Първата стъпка към нов ред в мобилните комуникации е направена. Може да е малко плаха, но…

Струва си!

Wi-Fi телефоните за Skype не са новост. Доста производители предлагат всякакви безжични дръжки за Skype. Основен проблем на всички познати решения е нуждата от USB връзка с компютър. Язък, че няма жица, при положение, че има.

Наскоро на пазара се появи ново поколение Wi-Fi телефони с вграден Skype, които нямат нужда от PC. Това е първата малка крачка към голямата цел - безлимитните мобилни комуникации.

Accton са основните “виновници” за тази предколедна радост. Тайванците спретнаха Wi-Fi Skype телефон, който редица производители OEM-ват с леки модификации - Netgear, Belkin, SMC и Logictec (да не се бъркат с Logitech). Дизайнът е леко дървен, напомня SonyEricsson T630, а цените на дребно в САЩ са между 180 и 200 долара.

Като всяка първа версия и тук не минава без проблеми. Wi-Fi чиповете все още енергоемки и изразходват батерията за около час и половина разговор. Някои от производителите не предлагат спикър фон. На другите им е калпав. Вече опитвали новите играчки се оплакват от силно загряване.

Софтуерът също има гиржи - няма текстов чат, отсъстват някои стандарти за Wi-Fi автентикация. Най-големият проблем е липсата на уеб браузер. Без него няма как да се логнеш в публичен хостспот, което обезсмисля липсата на кабел към компютъра.

За радост софтуерните проблеми са решими. Убеден съм, че всички фирми ще наваксат недостатъците в следващите версии на фърмуера.

Най-добрата новина е факта, че телефоните са с ARM Linux. Въпрос на време е да се появят опенсорс версии на софтуера, които освен с решаване на проблемите, ще се захванат с развитие на нови, неподозирани възможности.

Нека си спомним какъв прогрес в нискобюджетните комуникации осигури Linux базирания Linksys WRT54G. Благодарение на опенсорс фърмуери като OpenWrt и dd-wrt, евтиното домашно устройство се превърна в цар на комуникациите - хотспот, IP PBX, VPN сървър - това са само част от приложенията, за които инженерите в Linksys дори не са сънували.

Каква софтуерна метаморфоза могат да претърпят тези Wi-Skype телефони, ако опенсорс общността ги поеме? Остави коментар.

Струва си!

Една интересна спекулация за възможните VoIP планове на Google.

Какво би станало, ако кликайки на реклама в Google, вместо да отидеш на някакъв сайт Google Talk те свърже безплатно с телефона на фирмата рекламодател?

Помисли само колко много фирми просто нямат уеб сайт. Всички ЕТ от сферата на битовите услуги, кварталните бакалийки, дюкянчета или свободни професии. Досега те разчитат на офлайн медии като каталози и вестници с безплатни обяви, за да рекламират дейността си.

Проблемът на тези фирмета е тенденцията хартиените справочници да отстъпват пред онлайн системите. Yellow Pages губи по точки от Google Local.

Наистина изумителна идея.

Надявам се някой ден да ни огрее и в България. Ако не Google, то поне някоя българска компания да го стори.

Струва си!

Преди време бях писал за най-сериозния недостатък на традиционната реклама - дразни с липсата на релевантност спрямо интересите на аудиторията.

Може би идва краят на interruption marketing?

Както News.com разкри Гугъл тестват излъчване на офлайн реклама за избрани рекламодатели на AdWords. За целта са купили цели страници в PC Magazine и Maximum PC. След това ги разбиват на карета ето така.

Въпреки, че засега Гугъл оферират фиксирана цена на каретата, в нета се въртят спекулации относно въвеждане на т.нар. Cost Per Call модел, аналогично на Cost Per Click в уеба. Слуховете се подхранват от факта, че телефоните и URL-тата в печатните рекламите се тракват от Гугъл и след това се препращат прозрачно към рекламодателя.

Аз продължавам спекулацията така: верни на принципа “Do not evil”, Гугъл ще намерят начин да таргетират рекламата. Ето примерен алгоритъм:

1. Получават съдържанието на броя веднага след затваряне
2. Анализират машинно, както само те си знаят
3. Генерират рекламна страница с релевантни реклами
4. Връщат на медията съдържанието на страницата във формат готов за печат

Всичко това ще се случва за минути онлайн, във времевия прозорец от затваряне на броя до влизане в печат.

Качеството на AdWords, в съчетание с кредибилността на печатните медии?

Струва си!

Офлайн коментарите относно дългата опашка ми напомнят, че все още най-слушаното радио е WII.FM. Дори Крис се затруднява, затова ще ми простите ако не успея и при втория си опит.

Според концепцията за дългата опашка търсенето и предлагането на стоки и услуги се измества от конфекция към бутик. Ширпотребата отстъпва на скроени по мярка продукти. Благодарение на Интернет, единният масов пазар се трансформира в милиони микро пазари. Силата преминава от ръцете на доставчика в ръцете на клиента.

Глобалната мрежа и високите технологии позволяват да се адресира и най-малката ниша. Все по-ниските разходи за производство и дистрибуция дават реална възможност на всеки от нас да задоволи рентабилно нуждите на микро пазари. Всеки юзер - доставчик.

Влиянието, което блоговете си извоюваха за броени месеци, успехът на сайтове като Amazon, Netflix, iTunes и eBay, са само част от доказателствата за масивното подместване на обществените ценности от хитове към ниши.

Със своята изследователска дейност по темата Крис Андерсън се опитва да оразмери дългата опашка чрез сравнение на офлайн и онлайн търговци на музика, филми и книги в три аспекта:

1. Какъв е размерът на дългата опашка (дефиниран като стоки, които обикновено не се продават офлайн)?
2. Как наличието на толкова много нишови продукти променят границите на търсенето? Отдалечава ли го от хитовете?
3. Кои средства и техники са двигатели на това изместване и кои са най-ефективни?

С нетърпение очаквам книгата в началото на 2006 год. Ще я прочета, независимо как се казва.

А посланието ми към теб е: Зарежи конфекцията! Открий красотата на бутиковото изпълнение! Както като клиент, така и като доставчик.

Струва си!

Всички сме чували за правилото на Парето, според което 80% от даден ефект се дължи на 20% от причините.

В търговията на дребно това правило звучи така: 80% от продажбите се падат на 20% от продуктите. В резултат се обособяват две категории – А-отбор на малко на брой мега хитове и Б-отбор, съставен от безгранично количество слабо продавани стоки и услуги. Отбележи, че Б-отборът не задължително е съставен от боклуци. Напротив. Там са всички високостойностни специализирани продукти за ограничен кръг потребители.

Всеки бизнес се стреми максимално ефективно да използва ограничените ресурси и при всяка възможност оптимизира. Ето защо верига книжарници не може да си позволи да държи на рафтовете книга, от която ще продаде 2-3-10 екземпляра. Може би за една книга не би било проблем. Но ако са 4 пъти повече от бестселърите, които вече са й напълнили рафтовете е невъзможно. Още повече, че много от бутиковите книги ще се продадат в по-малко екземпляри годишно от броя на книжарниците във веригата. Затварят се твърде много пари и се отнема от ограничената търговска площ. На всичко отгоре се намаляват продажбите на 20те процента хитове.

Ти също не искаш да влезеш в книжарница, която продава всички книги на света. Да си намериш интересна книга сред примерно 10 милиона заглавия е като да намериш игла в купа сено. Няма търговски консултант, който да ти даде смислена препоръка при такъв обем.

Негативният ефект върху обществото от този дефект е ясен - конфекция. Продават се само ширпотреба стоки и услуги. На практика няма ниши. Всичко е масов пазар.

Е, Амазон показаха на света друг бизнес модел. Там има мно-о-ого книги. Пред Амазон не стои проблема с търговската площ. В уеб мястото е безкрайно. Нямат проблем и със запасите - централизираните складове позволяват агрегация.

В същото време ти нямаш проблем да си намериш книга в Амазон. Там има търсене. Отзад цъка умна машинка, която ти препоръча релевантни на интересите ти книги. И можеш да откриеш шедьовър, на който се кефите само ти и група съветски учени.

Това е ефектът на дългата опашка.

Пръв го описа Крис Андерсън - главен редактор на култовия Wired в публикация от октомври 2004 г.

В The Long Tail Крис демонстрира икономическия ефект на опашката като отделен пазар. В голяма книжарница на Барнс енд Нобъл, най-големия офлайн търговец на книги, се продават около 130,000 заглавия. Според научните анализи 57% от продажбите на Амазон идват от книги извън топ 130,000. С други думи Амазон прави над половината от приходите си с продажба на книги, които Б&Н въобще не зареждат. Обемът на опашката в пари е изчислен на един милиард долара за 2000 година.

Впоследствие за тези 57% се разрази спор. Според едни учени реално са между 20 и 36%, според други - 35-40%. В крайна сметка Крис ревизира модела си и то по най-песимистичните прогнози. В резюме:

Продуктите, които представляват 80% от продажбите в традиционните bricks-and-mortar (б.пр. как се превежда това?) търговци съставляват само 50% от продажбите на Long Tail търговеца. Останалите 50% включват продукти, които традиционните търговци въобще не продават.

Смятам, че и така цифрите са достатъчно красноречиви. На всичко отгоре стоките в опашката са с по-големи проценти търговска отстъпка, което си чиста проба по-висок грос марджин - мечтата на всеки бизнес.

Крис Андерсън постулира три правила на бизнеса с дългата опашка:

1. Зареди от всички стоки.
2. Разцепи цената наполовина. Сега я намали още.
3. Помогни ми да се ориентирам.

А от мен получаваш три материала за домашно:

1. Оригиналната публикация в Wired
2. Блогът на Крис по повод подготвяната от него книга по темата
3. Обяснението на Уикипедия

Струва си!