Ах, този Calacanis

Jason CalacanisНе случайно, този човек е сред 50те най-влиятелни личности на Business 2.0.

Почти всеки месец успява да забърка някой скандал. Този път на тема как да подкараме стартъп максимално евтино.

Най-голяма патаклама предизвиква следният съвет:

Fire people who are not workaholics…. come on folks, this is startup life, it’s not a game. go work at the post office or stabucks if you want balance in your life. For realz.

В отговор на което David Hansson от култовите 37signals и създател на Ruby on Rails излезе с контрапредложение - fire the workaholics.

Интерпретацията на спорните съвети раздели дори екипа на TechCrunch - според Duncan Riley Calacanis уволнява хората с личен живот, докато Michael Arrington го чете като “Назначи верните хора и следи за всяка стотинка. Или се провали“.

В резултат на разразилата се буря съветът придоби следната редакция:

Fire people who don’t love their work… come on folks, this is startup life. don’t work at a startup if you’re not into it–go work at the post office or stabucks if you’re not into it.

Тази версия поуспокои духовете, но раздразни мен.

Известен съм с понякога крайните си позиции. И в този случай заставам твърдо зад оригиналния текст. Защо трябва да крием обективната действителност зад красиво звучащи фрази?

Без големи, ОГРОМНИ усилия в ранна фаза, компанията няма шанс да отлепи. Да, това има своята цена - хората се изтощават и износват. Знам го от собствен опит. Но това е жертва в името на определена кауза.

Едно време за кауза хората са давали живота си. И както тогава, така и сега, жертвата не е за всеки. Едва 1-2% ще го направят. И точно с тях трябва да се обграждат основателите на компании. Това е посланието на Jason.

Струва си!

Снимката на Jason е (cc) Doc Searls.

LeWeb3 ‘07 Recap

Този път оставих впечатленията поредната конференция да слегнат и да си намерят верните мозъчни гънки.

Продуктите

Microsoft Surface не е новина, но е много як. Новостта е, че са успели да го докарат в плосък form factor. За разлика от алтернативните технологии, които реагират на допир, това нещо работи с инфраред “очи”. От тук нататък следват и съществените разлики. На теория може да разбере какво поставяш върху работната площ - фотоапарат, мобилен телефон, mp3 плейър. Сега си представи, че познае и марката… Сещаш се това каква революция в ползваемостта ще доведе. ‘Фърли едно око на официалното демо:

Ovi на Nokia също е рециклирана новина, но си заслужава отбелязване. Въпреки, че напоследък Symbian загребва пясък, Nokia явно няма да се даде без бой. Ovi е уеб услуга, с която синхронизираш своята Nokia - контакти, снимки, карти, музика (2+ милиона парчета) и пр. Много добре. Ако бях шеф на Nokia щях да се кача на Android. Вярно, независимата софтуерна платформа ще комодитизира хардуера и от него ще се печели много по-малко. Но това е момента, в който Nokia могат да капитализират Ovi, докато другите вендори ще бъдат изкупени за жълти стотинки от китайски производители.

Визията

Единствената ясна визия предложи Jason Calacanis. Той говори за замърсяването на уеба - как анонимността и потребителски генерираното съдържание водят до спам. Естествено спорният Jason предложи спорно решение на проблема - да забраним анонимността. Факт, че на теория свободата на словото няма нищо общо с анонимността, но на практика в много ситуации само анонимността гарантира свобода на словото.

Тъй де, както обикновено се случва при този човек хем е прав, хем - не.

Инвестициите

Martin Varsavsky (fon) аналзира причините, заради които Европа изостава толкова от САЩ в хай-тек. В резюме:

  • Най-богатите европейци, вместо да създават инвестиционни фондове си купуват недвижими имоти;
  • В Европа “бизнес” все още е мръсна дума, въпреки че напоследък не чак толкова;
  • Entrepreneurship образованието все още изостава;
  • Трудовото законодателство лишава фирмите от гъвкавост.

В резюме Европа е соц, докато Щатите са кап. Не мога да не се съглася.

Организацията

Нетипично за френската артистичност, конференцията беше много добре организирана. Имаше безжичен нет. През ред бяха напускали разклонители, така че на максимум 2 метра от всяко място има ток. Спазваха си (почти) разписанието. Мултимедията беше на много високо ниво - професионален екип заснемаше участниците и на големи видео-стени се виждат те и техние презентации. Много удобно. Храната… нямай съмнение, че беше супер. Все пак бяхме във Франция.

Имам забележки само към качеството на безжичния интернет първия ден преди обяд, но предполагам, че осигуряването на стабилна връзка за няколко стотин потребителя в едно голямо помещение си е предизвикателство. bu така и не стигна до стабилна връзка, ама така му се пада, като не ползва вярната платформа. :-)

Париж

Чудно хубав, като изключим наличието на твърде много франсета. Те могат (и го правят) да ти вгорчат прекараването с лекота. Особено ако не говориш френски… Нейсе.

Ако трябва с две думи да обобщя:

Струва си!

Mahalo.com - назад в бъдещето

Спомняш ли си времето, когато търсенето в Интернет започваше с директорията на Yahoo, Гювеч.бг или Дир.бг?

Джейсън Калканис се опитва да ни върне във времето с новата си търсачка Mahalo.com. Вместо алгоритми, резултатите са съставени предварително от екип вътрешни редактори. Нещо като Wikipedia, но вместо текст страниците съдържат категоризирани линкове.

Според Джейсън новата търсачка дава значително по-добри (разбирай интелигентни и без спам) резултати в сравнение с машинно-генерираните резултати на Google, Ask и Yahoo… но само за топ 4,000 търсени термина. Екипът се надява до края на годината да покрие 10,000. Осигурено е финансирание за първите 5 г. от дейността на копманията, в което време търсачката трябва да генерира резултати за топ 30% от търсенията.

Update: пропуснал съм да отбележа, че освен вътрешни редактори Mahalo.com предлагат на одобрени доброволци за съставяне на сърч резултати 10-15 долара на резултат. По този начин “индексирането” на уеба определено ще се осъществи в по-кратки срокове.

Аз лично съм силно скептичен към този модел:

  1. Интернет е long tail медия и търсещите машини са основен катализатор на този ефект. Google разкриват, че всеки ден между 20 и 25% от заявките за търсене съдържат термини, постъпващи при тях за първи път.
  2. Сигурно машинното търсене се поддава на спам, но технологиите се развиват достатъчно бързо. Докато Mahalo.com успеят да “индексират” 30% от термините, проблемът който решават няма да съществува.
  3. Цензурата е много по-голяма заплаха, когато редакторът е човек, а не машина. Ако искам резултат от човешки труд ще предпочета Wikipedia - те поне използват отворен редакционен модел (т.нар. crowdsourcing).
  4. “Технологията” на Mahalo изключва възможността за персонализация. Когато търся Jaguar какво имам предвид? Животно, кола или операционна система?
  5. Да питам ли кога ще има българска версия?

Моята присъда:

Не си струва!