Струва си!Доброто е враг на великото

Бизнес моделирането ми е слабост. Всеки който е виждал на живо бюджет на Орбител, бие глава в земята пред сложния модел. Десетки шийтове, още повече мегабайти, формули, макроси, всички екстри.

Трябва да призная, че в началото изпитвах някаква особена гордост. Колко съм бил застрелян.

Сложният модел на планиране възпрепятства детайлното отчитане. И ако планирането е веднъж годишно (е, добре де, има и тримесечни ъпдейти), то отчитането върви всеки месец. Следенето на фактическите стойности на всяко допускане се оказа твърде трудно, а в случаи практически невъзможно. В резултат финансистите просто пействаха в отчетите готови стойности, е*авайки майката на всички формули.

На всичко отгоре от много работа по бизнес плана не оставаше време за оперативен план. Много учен отговор на въпроса „Какво?“ и никаква идея „Как?„.

Такива сме ние българите – мислим някакви сложни схеми, но в реализацията по-скоро издишаме.

Виж, американците са на другия бряг. Там KISS rulez.

Доказателство затова е детайлното представяне на финансовия модел на Redfin в блога на Гай Кавазаки. Всичко е по-наедро, с фокус върху продуктивността, не към самото себе си. Гледам екселския модел и не виждам никакви cutting edge изпълнения. Обаче работи, защото отчиташ точно това, което си планирал. И можеш от самолет да видиш къде са проблемите.

Апропо, един от най-ценните съвети към планиращите идва от Джош Копелман от First Round Ventures. Неговият Waterfall Forecast ми отвори очите как трябва да се действа при ежемесечно (в моя случай тримесечно) изменение в плана. Типично по американски – просто, но ефектно следиш, както фактическите стойности, така и промяната в прогнозите. Номера в стил „Посмали, Манго“ не минават. Много яко.

Някой да сподели други пинизи?

Струва си!