Хареса ми идеята на Бого от последния Web 2.0 Barcamp да се представят идеи за уеб услуги и реших да се включа задочно.

Преложението ми в резюме е за създаване на блог агрегатор, условно кръстен Блогосфера 2.0, в който блогърите решават дали и в коя категория да се включи всеки техен постинг, а алгоритми и читатели ги класифицират и избутват на по-предни позиции.

Какви са в момента алтернативите?

Най-работещото за момента решение в България са агрегатори като Блогосферата на Дневник. Ползите от тях са безспорни - промотират блоговете и техните автори; осигуряват централизиран достъп за незапознати с понятието RSS емисия. Основните недостатъци на този модел вече започват да личат и занапред ще се задълбочават. Свързани са с long tail характера на новата медия от една страна и информационното претоварване на читателите от друга. Повечето блогове са и ще си останат (за радост) турлю-гювеч от лични мисли, хобита и професионални интереси. Няма категоризация. Колкото повече блогове се агрегират, толкова по-голям ще е шума. На практика вече трудно може да се включват нови блогве, без да се махат стари. Откриването на новите таланти ще става все по-трудно.

Другата алтернатива, която отскоро се появи и в България са digg-о подобните социални сайтове за споделяне като svejo.net. Те са полезни, с това че редят новините според интересите на читателите. Но пък имат проблем да отлепят. Особено в България. Първо, защото вече са десетки, второ защото българската аудитория е в порядък по-малобройна от англоезичната. Така родните клонинги много трудно ще натрупат критичната маса, необходима на модела им да припали.

Моят любим модел са автоматизираните агрегатори като Google News, TechMeme, FeedHub. Но смятам че за България на този етап са неприложими. Няма достатъчно съдържание, пък и не ги виждам екпсертите по information retrieval и semantic analysis у нас. Поправи ме ако греша.

Затова предлагам Блогосфера 2.0 - просто за реализация хибридно решение с възможности за развитие. Не съм виждал подобно по света, но мога и да греша.

Публикуването на новините се извършва от самите блогъри. За целта първо си регистрират блоговете (разбирай емисиите). Когато решат, че някой техен постинг трябва да влезе в определена категория на агрегатора го указват чрез trackback или специфичен етикет (a.k.a. таг). Машинката на Блогосфера 2.0 се усеща и го публикува. Така аз мога да си пиша врели-некипиели по всякакви теми и само конкретни постинги да излязат, при това класифицирани в новия агрегатор.

Групирането и ранкига на публикациите се извървшва от алгоритъм, който се захранва от три посоки:

• автори - чрез избора им на категория и етикети на публикацията
• читатели - гласуване (thumbs up/thumbs down), предложения за добавяне и махане на етикети и местене по категории
• съдържание - хипервръзките между самите публикации като начало ала TechMeme. Автоматична класификация ала Google News, когато се натрупа достатъчно количество категоризирани публикации, от които може да се извлече term vector.

Основният проблем, който виждам е борбата със спама. Мисля, че комбинацията от алгоритмите за ранкиране, негативните вотове на публиката и възможността да напуснеш агрегатора завинаги ще свършат работа. Ако имаш други идеи, сподели.

Бизнес моделът (уви) е рекламен. Засега. Сигурен съм, че ще се родят и други идеи.

Предлагам Блогосфера 2.0 публично, защото не мога/не искам сам да я реализирам. Мога да я финансирам, ако се намерят съмишленици. Както каза и Майк Рам, нямам против да видя идеята си реализирана без мое участие. Ще бъда прост (и щастлив) юзер.

Въпросите, които искам да повдигна за дискусия:

• Оригинална ли е идеята?
• Защо би сработила в български условия? А защо не?
• Ще се преборим ли със спама?
• Поделяне на приходите от реклама с авторите - дали и на какъв принцип?
• Други възможности за приходи?
• Развитие във времето?
• каквото друго се сетиш…

Ти си на ход.

Струва си!

Спомняш ли си времето, когато търсенето в Интернет започваше с директорията на Yahoo, Гювеч.бг или Дир.бг?

Джейсън Калканис се опитва да ни върне във времето с новата си търсачка Mahalo.com. Вместо алгоритми, резултатите са съставени предварително от екип вътрешни редактори. Нещо като Wikipedia, но вместо текст страниците съдържат категоризирани линкове.

Според Джейсън новата търсачка дава значително по-добри (разбирай интелигентни и без спам) резултати в сравнение с машинно-генерираните резултати на Google, Ask и Yahoo… но само за топ 4,000 търсени термина. Екипът се надява до края на годината да покрие 10,000. Осигурено е финансирание за първите 5 г. от дейността на копманията, в което време търсачката трябва да генерира резултати за топ 30% от търсенията.

Update: пропуснал съм да отбележа, че освен вътрешни редактори Mahalo.com предлагат на одобрени доброволци за съставяне на сърч резултати 10-15 долара на резултат. По този начин “индексирането” на уеба определено ще се осъществи в по-кратки срокове.

Аз лично съм силно скептичен към този модел:

1. Интернет е long tail медия и търсещите машини са основен катализатор на този ефект. Google разкриват, че всеки ден между 20 и 25% от заявките за търсене съдържат термини, постъпващи при тях за първи път.
2. Сигурно машинното търсене се поддава на спам, но технологиите се развиват достатъчно бързо. Докато Mahalo.com успеят да “индексират” 30% от термините, проблемът който решават няма да съществува.
3. Цензурата е много по-голяма заплаха, когато редакторът е човек, а не машина. Ако искам резултат от човешки труд ще предпочета Wikipedia - те поне използват отворен редакционен модел (т.нар. crowdsourcing).
4. “Технологията” на Mahalo изключва възможността за персонализация. Когато търся Jaguar какво имам предвид? Животно, кола или операционна система?
5. Да питам ли кога ще има българска версия?

Моята присъда:

Не си струва!

Офлайн коментарите относно дългата опашка ми напомнят, че все още най-слушаното радио е WII.FM. Дори Крис се затруднява, затова ще ми простите ако не успея и при втория си опит.

Според концепцията за дългата опашка търсенето и предлагането на стоки и услуги се измества от конфекция към бутик. Ширпотребата отстъпва на скроени по мярка продукти. Благодарение на Интернет, единният масов пазар се трансформира в милиони микро пазари. Силата преминава от ръцете на доставчика в ръцете на клиента.

Глобалната мрежа и високите технологии позволяват да се адресира и най-малката ниша. Все по-ниските разходи за производство и дистрибуция дават реална възможност на всеки от нас да задоволи рентабилно нуждите на микро пазари. Всеки юзер - доставчик.

Влиянието, което блоговете си извоюваха за броени месеци, успехът на сайтове като Amazon, Netflix, iTunes и eBay, са само част от доказателствата за масивното подместване на обществените ценности от хитове към ниши.

Със своята изследователска дейност по темата Крис Андерсън се опитва да оразмери дългата опашка чрез сравнение на офлайн и онлайн търговци на музика, филми и книги в три аспекта:

1. Какъв е размерът на дългата опашка (дефиниран като стоки, които обикновено не се продават офлайн)?
2. Как наличието на толкова много нишови продукти променят границите на търсенето? Отдалечава ли го от хитовете?
3. Кои средства и техники са двигатели на това изместване и кои са най-ефективни?

С нетърпение очаквам книгата в началото на 2006 год. Ще я прочета, независимо как се казва.

А посланието ми към теб е: Зарежи конфекцията! Открий красотата на бутиковото изпълнение! Както като клиент, така и като доставчик.

Струва си!

Всички сме чували за правилото на Парето, според което 80% от даден ефект се дължи на 20% от причините.

В търговията на дребно това правило звучи така: 80% от продажбите се падат на 20% от продуктите. В резултат се обособяват две категории – А-отбор на малко на брой мега хитове и Б-отбор, съставен от безгранично количество слабо продавани стоки и услуги. Отбележи, че Б-отборът не задължително е съставен от боклуци. Напротив. Там са всички високостойностни специализирани продукти за ограничен кръг потребители.

Всеки бизнес се стреми максимално ефективно да използва ограничените ресурси и при всяка възможност оптимизира. Ето защо верига книжарници не може да си позволи да държи на рафтовете книга, от която ще продаде 2-3-10 екземпляра. Може би за една книга не би било проблем. Но ако са 4 пъти повече от бестселърите, които вече са й напълнили рафтовете е невъзможно. Още повече, че много от бутиковите книги ще се продадат в по-малко екземпляри годишно от броя на книжарниците във веригата. Затварят се твърде много пари и се отнема от ограничената търговска площ. На всичко отгоре се намаляват продажбите на 20те процента хитове.

Ти също не искаш да влезеш в книжарница, която продава всички книги на света. Да си намериш интересна книга сред примерно 10 милиона заглавия е като да намериш игла в купа сено. Няма търговски консултант, който да ти даде смислена препоръка при такъв обем.

Негативният ефект върху обществото от този дефект е ясен - конфекция. Продават се само ширпотреба стоки и услуги. На практика няма ниши. Всичко е масов пазар.

Е, Амазон показаха на света друг бизнес модел. Там има мно-о-ого книги. Пред Амазон не стои проблема с търговската площ. В уеб мястото е безкрайно. Нямат проблем и със запасите - централизираните складове позволяват агрегация.

В същото време ти нямаш проблем да си намериш книга в Амазон. Там има търсене. Отзад цъка умна машинка, която ти препоръча релевантни на интересите ти книги. И можеш да откриеш шедьовър, на който се кефите само ти и група съветски учени.

Това е ефектът на дългата опашка.

Пръв го описа Крис Андерсън - главен редактор на култовия Wired в публикация от октомври 2004 г.

В The Long Tail Крис демонстрира икономическия ефект на опашката като отделен пазар. В голяма книжарница на Барнс енд Нобъл, най-големия офлайн търговец на книги, се продават около 130,000 заглавия. Според научните анализи 57% от продажбите на Амазон идват от книги извън топ 130,000. С други думи Амазон прави над половината от приходите си с продажба на книги, които Б&Н въобще не зареждат. Обемът на опашката в пари е изчислен на един милиард долара за 2000 година.

Впоследствие за тези 57% се разрази спор. Според едни учени реално са между 20 и 36%, според други - 35-40%. В крайна сметка Крис ревизира модела си и то по най-песимистичните прогнози. В резюме:

Продуктите, които представляват 80% от продажбите в традиционните bricks-and-mortar (б.пр. как се превежда това?) търговци съставляват само 50% от продажбите на Long Tail търговеца. Останалите 50% включват продукти, които традиционните търговци въобще не продават.

Смятам, че и така цифрите са достатъчно красноречиви. На всичко отгоре стоките в опашката са с по-големи проценти търговска отстъпка, което си чиста проба по-висок грос марджин - мечтата на всеки бизнес.

Крис Андерсън постулира три правила на бизнеса с дългата опашка:

1. Зареди от всички стоки.
2. Разцепи цената наполовина. Сега я намали още.
3. Помогни ми да се ориентирам.

А от мен получаваш три материала за домашно:

1. Оригиналната публикация в Wired
2. Блогът на Крис по повод подготвяната от него книга по темата
3. Обяснението на Уикипедия

Струва си!