Господарят Сет. Три часа на живо. Срещу сто кризисни паунда. На 17 февруари. В Лондон.
Бегай да си купиш билет.
Струва си!
Господарят Сет. Три часа на живо. Срещу сто кризисни паунда. На 17 февруари. В Лондон.
Бегай да си купиш билет.
Струва си!
От собствената си практика съм установил две големи мъглявини в сферата на бизнеса. Едната е маркетинг, другата – човешки ресурси. Ако имаме бизнес проблем, който не можем да дефинираме или не знаем как да решим, задължително изхвърляме горещия картоф към един от двата отдела.
Една от причините е, че всички „разбираме“ по нещо. Особено в маркетинга. Другата е, че по-скоро си нямаме понятие за какво иде реч.
Аз поне съм скаран с маркетинговата наука. Разполагам с документи (студентска книжка), които го доказват.
Ето защо онези четири P-та винаги са ми седяли много изкуствено и леко повърхностно. По-голямата част от бизнеса просто не можеш да го вкараш в този калъп. Точно онези малки, дребни детайли, които правят разликата между добрите и великите продукти и компании.
Сет Годин отново управлява с неговия прочит на есенцията на маркетинга. Само след три минути мъглата по въпроса се разсейва.
Всеки трябва да го прочете. Всеки.
Струва си!
В блога на Кристина Влахова (a.k.a Intellecta Srl.) стартира поредица от Лари Хокман. В три публикации през тази седмица Лари ще развие в дълбочина тезите, които чухме на форума за иновативен маркетинг през май.
‘фърли им едно око.
Струва си!
Казват, че разликата в ДНК между човека и шампанзето е само 3%. Въпреки че в научните среди все още се спори върху точния процент, едно е сигурно – приликите са много повече разликите. Без значение дали процентите са 3, 5 или 10, впечатляващо е колко малък процент до какви съществени „отклонения“ води. И най-дресираната маймуна не може да стъпи на малкия пръст на едногодишно дете.
Днес си спомних за този феномен, докато разговарях с нов познат, който вече 15 години бори за място под слънцето в бизнеса с копирни машини. След толкова години все още има проблем, че „клиентите търсят най-евтиното“, защото „200-300 фирми правят същото“ и „трудно се намират клиенти“, затова „понякога продаваме на загуба, само и само да го спечелим“. Все познати проблеми за средностатистическата фирма.
Е, и бизнеса е като приматите – 97% от „съдържанието“ съвпада – аналогични продукти, сходни процеси, подобни процедури, идентични технологии… И само 3% отличават великите, от просто добрите (aka посредствени) компании. Докато повечето фирми се борят за 97те процента, изключителните се фокусират само върху онези 3%, които ще ги отличат от шимпанзетата. Google, Apple, Starbucks, да изброявам ли?
Общо взето това е червената нишка и в култовата книга на Сет Годин Purple Cow. В резюме, Сет също смята, че повечето фирми са скучни. В случая ги оприличава на обикновени, кафяви крави – трудно можеш да ги различиш една от друга, колкото и силно да мучат. Има обаче единици, които са забележителни и никога не ги забравяш. Сякаш си видял пурпурна крава. Или си впечатляващ, или си невидим. Няма средно положение. Любима книга. Ако не си я чел непременно се поправи.
Та да се върнем на разговора с новия ми познат. В опит да го посъветвам как да реши отколешните проблеми му разказах на две, на три за шимпанзетата, за кравите, но не ми се стори особено впечатлен. Гледаше ме в стил „тоя к’ви неупотребими глупости ми дроби“. Затова му разказах за няколко дребни български фирмета, които rulez в своите сегменти и доживели проблема „твърде много клиенти, ще ми се скапе услугата“. Кратките историйки определено го оживиха.
Дали човекът ще се възползва от импулса, когато се върне на работа в понеделник, нямам представа. Но от своя импулс да дам трибуна за представяне на българските purple cows аз не мога да избягам. Затова очаквай серия от публикации за маниащината на гумаджиите от Друмник, застрахователнитe Евроброкери и чудния свят на Wonder World.
На теб разчитам да открием още.
Струва си!
Явно 2007 е годината на убер-маркетинг гурутата в България. След плахия прощъпулник на иноваторите идва ред на класиците. На 14 ноември в България ще дойде чичко Филип Котлър. Имайки предвид, че името му е top of mind в маркетинга няма да го представям. Който не знае да чете от Wikipedia.
Аз лично смятам да го видя. Най-малкото да разбера „какво е синхронен маркетинг?“ (всъщност синхромаркетинг), че в УНСС два пъти теглих фаталния билет с този въпрос.
Очаквам повече подробности за събитието. Ако някой ме изпревари да остави коментар.
Струва си!