12 October 2007 | gadgets

Тази снимка, обиколи епълските блогове през последната седмица. Сигурно ти се струва пресилена? И на мен така. Но фактите я потвърждават - сред студентите в престижните университети Майкрософт смуче, а Епъл управлява.
Стив Джобс умело яхна iPod вълната, в резултат на което днес компютрите на Епъл изживяват ренесанс. За няколко години пазарният дял на Mac при лаптопите в САЩ излетя от 5 на 17+ процента. Докато пазарът като цяло расте с 10-12% годишно Епъл скачат с по 30%. Не случайно вече са на трето място сред производителите на компютри (пред тях са само Dell и HP). Актуализация: попаднах на интересен анализ за пазарните сегменти, в които Епъл се представя най-добре.
Особеният успех на Епъл в университетите създава най-голямата заплаха за Майкрософт в дългосрочен план. Утре тези хора ще застанат начело на световната икономика. И ако за днешните мениджъри Майрософт е старото проверено решение, то за техните наследници ситуацията ще изглежда доста по-различно.
Възкръсването на Епъл има и още един аспект, който често се подценява. Cool статусът на компанията й гарантира наплив от талантливи инженери - ключова предоставка за успеха на утрешните продукти.
Като върл епълски юзер (MacBook Pro, iPod Video, iPhone) мога само да се радвам. И да се надявам, че в един момент операционната система ще бъде отвързана от хардуера и ще мога да си купя Sony VAIO TZ с Mac OS X.
Струва си!
11 October 2006 | web 2.0
Гугъл най-сетне обединиха Writley и Spreadsheets в нещо наречено Google Docs & Spreadsheets (ужасно име, нали?). Очевидно предстои голямата битка с live.com на Майкрософт за офис приложенията онлайн.
Docs & Spreadsheets по възможности е далеч от декстоп събратята си на Майкрософт. 99% от потрбителите обаче ползват само базовата функционалност на Word и Excel, която се покрива напълно от гугълските им аналози.
Качаването на офис приложенията онлайн повишава продуктивността и дава нови възможности:
- документите ти са достъпни е от всякъде, където има интернет и браузер
- търсене, тагване и пр. с високата скорост на Гугъл
- групова работа по даден документ
- история на всички редакции
- публикуване на форматирано съдържание в уеб сайтове и блогове, без борба с html
- без опасност от загуба на информация заради изгорял харддиск
Естествено че концепцията има и своите недостатъци, най-вече свързани с конфиденциалността на личната/корпоративната информация. Виждам опцията за криптиране на чувствителната информация като ключов фактор за възприемане на новия модел от широкоите маси.
Аз лично ще пробвам няколко дни да пиша всичко на docs.google.com (вкл. и този постинг) , за да сдобия повече впечатления. Опитай и ти!
Струва си!
17 September 2005 | telco 2.0
Всички сме свикнали с мисълта, че за да изпратим картичка от морето трябва да дадем някакви пари за пощенеска марка. Но можеш ли да си представиш интернет доставчик, който те таксува за всяко изпратено писмо?… И аз не мога.
Интернет с лекота разбива на парчета всяко утвърдено схващане или принцип с който се захване.
Поредния феномен е гласът през Интернет (т. нар. VoIP). Това явление си проправя си път още от 1995 с Internet Phone (помниш ли българския принос IrisPhone?). Трябваха му 8 години за да влезе в полезрението на широката общественост (разбирай масовите медии). Две години по-късно сделката за Skype и анонсите на гиганти като Google, Yahoo! и Microsoft ни доказват, че има натрупана критична маса. Вече няма никакво съмнение - безплатните разговори са тук.
След като преодоля всички съществени технологични ограничения VoIP индустрията се изправя пред последното и може би най-голямо предизвикателство:
Show me the money!
Безплатен обяд няма и всички очакваме отговор на въпроса “Къде са парите?”.
Е, аз провокирам дискусия по темата с тази публикация. И откривам сезона с едно изказване на Майкъл Робъртсън, основател на Gizmo Project (да, същия онзи Майкъл от MP3.com и Lindows):
I think long-term you’ll see sort of a Google model emerge around VoIP. Today on Google, ads come up and you click on the ones that look interesting and they charge the advertiser a few pennies. Think about that same model for voice calls. Say, on Gizmo Project, you’ll say, I’m hungry for some pizza. I type in pizza and I’m immediately presented with, do you want to order from Domino’s, from Shakey’s, from Papa John’s? If I click Domino’s and order from them, perhaps they’ll pay 35 or 50 cents or a dollar. We’re not doing this today at Gizmo, but I think this is one of the ways the revenue model around voice will emerge going forward.
Ти имаш ли идея къде са парите в безплатните разговори? Сподели я!
Струва си!