С интерес изслушах откъса от интервюто с изпълнителния директор на Оргахим Иван Соколов, който разказва защо лично интервюира всички важни хора в компанията:

Мога да ти натъпча главата с познания за бои за един месец. Но не мога да те направя човек за един месец.

Приятно е да разбереш, че личните качества започват да отместват професионалните умения в топ компании като Оргахим.

Чудя се, защо толкова ключов пасаж е изпаднал от финалната публикация?! Ехо, екипчето на Капитал Кариери, чувате ли ме?

Както вече знаеш, съм изключително твърд привърженик на личните качества пред професионалните умения.

Има само две неща, които ме притесняват в публикувания запис.

Първото е, че г-н Соколов се грижи за филтриране само на “хората, които могат да влияят съществено”. Това неутрализира голяма част от положителния ефект. Все едно да предпазваш от рак на кожата лицето си, а да оставиш ръцете назащитени на слънце. Когато в един организъм има рак всички други органи страдат, без изключение. Да не говорим, че добра идея може да дойде и от работника на линията. И последно, наличието на разлика в маята неизбежно създава два лагера. Мога да се обзаложа, че производството и администрацията в Оргахим не се долюбват. Не искам да си мисля какво се случва, когато се обърка поръчката на голям клиент…

Второто ми притеснение е липсата на намек за изграждане на система, която ще помогне не само г-н Соколов да разпознава врените хора. Както пишеше в една книга (цитирам по памет) “Харизматичните лидери познават часа. Великите правят часовник”. В случая какво ще стане, когато дойде друг изпълнителен директор? Или г-н Соколов в един момент прозре истината за work-life ballance и реши да излезе в по-дълъг отпуск?

При всяко положение адмимирирам първите стъпки на крупния българския бизнес в алтернативните HR техники.

И за десерт една стара публикация от Сет Годин, която дава допълнителна светлина за вредите от “компетентността”.

Струва си!