Струва си!Доброто е враг на великото

Казват, че разликата в ДНК между човека и шампанзето е само 3%. Въпреки че в научните среди все още се спори върху точния процент, едно е сигурно – приликите са много повече разликите. Без значение дали процентите са 3, 5 или 10, впечатляващо е колко малък процент до какви съществени „отклонения“ води. И най-дресираната маймуна не може да стъпи на малкия пръст на едногодишно дете.

Днес си спомних за този феномен, докато разговарях с нов познат, който вече 15 години бори за място под слънцето в бизнеса с копирни машини. След толкова години все още има проблем, че „клиентите търсят най-евтиното“, защото „200-300 фирми правят същото“ и „трудно се намират клиенти“, затова „понякога продаваме на загуба, само и само да го спечелим“. Все познати проблеми за средностатистическата фирма.

Е, и бизнеса е като приматите – 97% от „съдържанието“ съвпада – аналогични продукти, сходни процеси, подобни процедури, идентични технологии… И само 3% отличават великите, от просто добрите (aka посредствени) компании. Докато повечето фирми се борят за 97те процента, изключителните се фокусират само върху онези 3%, които ще ги отличат от шимпанзетата. Google, Apple, Starbucks, да изброявам ли?

Общо взето това е червената нишка и в култовата книга на Сет Годин Purple Cow. В резюме, Сет също смята, че повечето фирми са скучни. В случая ги оприличава на обикновени, кафяви крави – трудно можеш да ги различиш една от друга, колкото и силно да мучат. Има обаче единици, които са забележителни и никога не ги забравяш. Сякаш си видял пурпурна крава. Или си впечатляващ, или си невидим. Няма средно положение. Любима книга. Ако не си я чел непременно се поправи.

Та да се върнем на разговора с новия ми познат. В опит да го посъветвам как да реши отколешните проблеми му разказах на две, на три за шимпанзетата, за кравите, но не ми се стори особено впечатлен. Гледаше ме в стил „тоя к’ви неупотребими глупости ми дроби“. Затова му разказах за няколко дребни български фирмета, които rulez в своите сегменти и доживели проблема „твърде много клиенти, ще ми се скапе услугата“. Кратките историйки определено го оживиха.

Дали човекът ще се възползва от импулса, когато се върне на работа в понеделник, нямам представа. Но от своя импулс да дам трибуна за представяне на българските purple cows аз не мога да избягам. Затова очаквай серия от публикации за маниащината на гумаджиите от Друмник, застрахователнитe Евроброкери и чудния свят на Wonder World.

На теб разчитам да открием още.

Струва си!