Стартъп състезание (побързайте със записването за него, мандалото хлопва на 31 януари)
Свежа адженда – информация за SeedCamp направо от извора и три тематични панелни дискусии: Финансови услуги и разплащания; Онлайн бъдеще: облаци и персонализация; Мобилни революции.
Да не забравяме, че най-важният аспект на всяка конференция е изграждането на мрежа от контакти. Онези откраднати 30 секунди с някой от големите батковци в почивките, може да промени живота на компанията ти завинаги. Така че не се стискай за 50 евро входна такса, ами ги разглеждай като напълно поносима инвестиция.
Събота, 15 май в Elieff Center се провежда конференцията Financing in Bulgarian IT. Съорганизатори са New Balkans Law Office и активистите от StartUP. Лекторите са вносни, от UK, и български с известни имена. Таксата от 140 лв. може да ти се стори малко висока, но ако финансирането е основната пречка пред твоя бизнес, нямаш оправдание да пропуснеш това събитие. Още повече, че за фирми-зайци до 3 години има отстъпка и входът е само 50 лв.
Неделя, 16 май е кулуминацията на състезанието за млади предприемачи Idea Challenge в Аулата на СУ. Състезането, организирано от студентите от клуба по предприемачество Start IT Smart, тече от няколко месеца и в неделя ще се представят 5те победители. Заслужава си да им обърнем внимание. Входът е свободен, но е необходима предварителна регистрация.
Не знам каква точно е причината, но през последното тримесечие на годината стартъпското общество в България се активизира.
Ето например в петък, в аулата на СУ се проведе семинар относно „Пътят на идеята“. Сред многобройните организатори се открояват имената на инвестиционния фонд NEVEQ и Българската мрежа на бизнес ангелите. Като стана въпрос за BBAN, преди брони дни ѝ станах член, ама това е друга тема. Дискусията очаквано се завъртя около актуалната тема за изграждане на стартъп екосистема.
През ноември пък ще се случат най-малкото две важни събития. Бих препоръчал да не пропускаш нито едно двете, но ще се наложи. Припокриват се като дати, така че ще трябва да се избира.
Първо, на 21 и 22 ноември ще се състои флагшип конференцията на нашата секта – Startup 2009. За трета поредна година студенти, предприемачи, ангели и инвеститори ще се съберем, за да споделим опит, идеи и положителни заряди относно стартиране на собствен бизнес. Тук е мястото да спомена, че съм на път да се замеся икономически с организацията на Startup Conference. Ето, признах си и ми олекна…
Тичай да се регистрираш докато е време. Ако пропуснеш, на входа на УАСГ те очаква изненада във вид на неуточнена такса за участие. Да не кажеш после, че не съм те предупредил.
Второ, на 22 ноември в Драма ще се проведе първото българо-гръцко OpenCoffee. Похвална инициатива на моите приятели от favit. Така като гледам програмата, мероприятието започва в 17 часа. Според Google Maps разстоянието от София до Драма е 280 км или около 4 часа път с кола. Който много държи да закачи и от двете събития може да тръгне в неделя по обяд и да стигне за междусъседското OpenCoffee навреме.
Декември пък ще се навърши една година OpenCoffee в България. Една година по-късно можем да кажем, че събитието намира своя формат и последователи. Друг важен аспект е, че от доста време и варненските (кандидат-)предприемачи се събират регулярно.
Остава да си пожелаем догодина:
активноста да се запази постоянна, не само през последното тримесечие
по-малко съвпадения на две събитя по едно и също време
OpenCoffee инициативата да достигне до другите градове. Пловдив, Бургас, Русе… да не изброявам, ваш ред е.
И кой знае, може пък най-сетне да станем свидетели на първото българско чудо.
Както обещах, публикувам моята презентация от конференцията Start UP 2008, която се проведе наскоро в ТУ.
Тъй като аудио-визуалният формат я прави трудно разбираема без моите размисли, съм се опитал да синтезирам основните тези на всеки слайд с по няколко изречения. Въпреки това се получи дълго четиво, така че се въоръжи с търпение…
Най-напред нека си дадем ясна сметка какво е да си предприемач, с помощта на следното видео:
Бъхташ се в студ и в пек. Нямаш пари за професионални инструменти и се налага да действаш с примитивни подръчни средства. Конкуренцията ти подлага динени кори. Падаш и пак ставаш. Продължаваш да се бориш. И в крайна сметка ползите се оказват за някой друг.
Все още ли искаш да правиш собствен бизнес?
Чудесно, тогава чети надолу…
1. Изчакваш подходящ момент
Най-честата причина да си провалиш бизнеса е… въобще да не го започнеш. Все изчакваш подходящ момент – да си завършиш образованието, да натрупаш някакъв опит, да скъташ пари, да родиш идеи и пр. И така, когато се събудиш един ден се оказва, че си изпуснал влака.
Няма „подходящ“ момент. Всъщност, някои от най-великите компании са стартирали в изключително „неподходящ“ според родителите на основателите си момент. Дали насред обучението в престижен колеж или университет, дали в началото на „обещаваща кариера“ или насред друго „перспективно“ начинание. Microsoft, Apple, да изброявам ли?
2. Целиш се в парите
Има два вида фирми. За едните парите са цел, за другите – средство. И двете имат място под слънцето. Върха обаче достигат вторите, за които каузата е по-важна.
Така или иначе ще вложиш нечовешки усилия да подкараш собствения си бизнес. Така или иначе, средностатистически, шансовете ти за успех са под 10%. Тогава защо не прицелиш върха? Хората с кауза са ни изкарали от пещерите. Другите просто живуркат.
3. Доброто е враг на великото
Редовните посетители тук са запознати с високата степен на генетични сходства между човека и шимпанзето. В резюме, много малки разлики в маята водят до огромни отклонения в ефекта. Добрите компании се опитват да постигнат индустриалните стандарти, великите – създават нови.
Спомни си старта на iPhone. Когато излезе, масата скептици се отдаде на feature by feature сравнение с конкурентни марки. Естествено, намериха колкото си искаш трески зa дялане – нямало клавиатура и GPS, камерата му била слаба и пр. Разбирай, нямал бил шанс да изрулира света. Гледайки дърветата, не видяха гората. iPhone е изцяло ново преживяване. Първата платформа, която даде реален тласък на мобилните интернет приложения. Сега, година и половина по-късно, iPhone все още притежава много от треските, но Apple вече е производител на смартфони номер 2 в света. А цялата плеяда производители на дръжки и мобилни ОС се е втурнала да копира features от iPhone.
4. Състезаваш се със съседния гараж
Гледането в чинията на другия се е превърнало в национален спорт. Затова, въобще не е чудно, че пренасяме този вреден навик в бизнес ежедневието си, където репликацията и на най-маловажната джвъчка в офертата на съседния гараж се превръща в основен приоритет.
Добре де, кога равняването с последните в редицата е извело някой начело на цялата колона? Никога. За да излезеш най-отпред, трябва да биеш най-силните. Затова, ако ще се състезаваш с някого, прави го с най-добрите в света. Използвай конкурентния анализ само като един от източниците за захранване на твоята машинка за генериране на мега полза, и си гони своите 3%, които ще те отличат от маймуните.
5. Играеш сам
Най-великата R&D лаборатория е природата. За 3.8 трилиона години тя е намерила (почти) перфектно решние за (почти) всеки проблем. Има ли причина да не я използваме като модел, измерител и ментор?
За да създадеш семейство се нуждаеш от половинка. Майчината ласка просто не е достатъчна. Нужна е и твърдата, но подкрепяща бащина ръка. Защо тогава имат толкова много еднолични търговци, както по регистрация, така и по душа?
Маса презокеански VC-та, няма да финансират и най-великата ти идея, само защото нямаш партньор. Някой, с който да си помагате, да се палите, да се компенсирате и въобще – да се предпазвате от инак неизбежното раздвоение на личността.
6. Обграждаш се с „професионалисти“
Flickr Tag Error: Call to display photo '382523918' failed.
Error state follows:
stat: fail
code: 1
message: Photo not found
Първокласните служители, наемат първокласни. Второкласните – третокласни. А велика компания се прави само от велики хора.
Какво обаче значи велики? Не познавам някой, който да предпочита професионалния секс пред аматьорския. Защото тогава в офиса се обграждаме с професионалисти?
Аматьори! Знаят, колко не знаят, но имат изпепеляващо желание и ще намерят начин.
По този повод съм писал толкова много пъти, че няма как да не се повторя. Затова ти препоръчвам да погледнеш няколко по-стари публикации:
Направи еди-какво-си и ще получиш еди-що-си. Дългосрочният ефект на този шриокоразпространен подход корумпира хората и подменя техните ценности. В един момент се оказва, че еди-що-си е далеч по-важно от еди-какво-си. Ето така се стига до мега-пирамиди от ранга на Enron и MCI.
Грешим, когато смятаме, че парите са мотиватор. Според дебелите книги говорим за хигиенен фактор, който ни задържа във фирмата (или по-скоро липсата им ще ни изпъди), но не ни кара да правим нещо специално.
ОК, ако парите не са мотиватор, защо ги размахваме като морковче за резултат? Защото се съмняваме в неговата постижимост. А какви могат да са причините за провал? Или са в човека, или в средата (естествено и комбинация). Ако причината е в неподходящия човек, има далеч по-ефикасен метод – неговото отстраняване. Ако са в средата, какво е виновен човека?
В резюме, не използвай финансовите инструменти, за да коригираш некадърния си подбор и кривото си целеполагане. И без това не можеш да измериш прецизно приноса на всеки човек. Осигурявай му максимално възможното възнаграждение и го остави да се отдаде на кауза.
В крайна сметка, ако чак толкова държиш да обвържеш хората си с резултата, винаги можеш да ги направиш акционери.
Защо толкова често иновативни в началото компании се вкаменяват в течение на времето? Защо железниците не откриха авиацията? Защо Skype не идва от Дойче телеком? Защо Мърдок не измисли YouTube?
Много е просто. В началото нямаш какво да губиш и се хвърляш с всички сили в нещо ново и недоказано. Ако случайно уцелиш нещото, в течение на времето натрупваш кеш и тлъстини. Точно тогава се появява страха да не ги загубиш.
Обаче, както историята нееднократно е доказала, колкото и да пречиш на прогреса, не можеш го спря. Затова, първият въпрос, който трябва да си задава един предприемач всяка сутрин след ставане е:
Има ли нещо, което да обезсмисли целия ми настоящ бизнес?
В момента, в който се сетиш за нещо такова сядай и го прави. Защото ако се помайваш, друг ще го направи, така или иначе.
9. Познаваш часа
Каква полза бихме имали от това, че преди хиляди години е имало хора, които познават часа? Никаква, ако други хора не бяха открили часовника.
Най-важното творение на един предприемач е неговата фирма. Не продуктите, не услугите. Те са часа. Фирмата – тя е часовник. Утре ако ти падне саксия на главата, кел файда че си познавал часа. В момента, в който изчезнеш и ползата от бизнеса ти изчезва заедно с теб. А с това и каузата умира.
Помниш ли Apple без Steve Jobs в началото на 90те години?
10. Гледаш, но не виждаш
Много често „гениалните“ хрумвания са плод на непланиран „дефект“ в значително по-посредствена идея.
YouTube стартира като видео версия на HOT or NOT. Докато някой не забелязва, че хората го използват, за да си обменят клипчета снимани с телефона. По-лесно е да изпратиш по имейл линк, отколкото да атачваш голям файл, който я мине, я – не. А дали отсреща ще има нужния плейър/кодек, за да го плейнат е Божа работа.
Wrigley’s преди десетилетия са били едно голямо нищо особено в бизнеса със сода за хляб. За да стимулират продажбите, започнали да подаряват пакетче дъвки към всяка доза сода. В един момент забелязали, че някои семейства купуват твърде много сода, без да са хлебари. При по-задълбочено ровичкане се оказало, че я купуват заради дъвките. Така Wrigley’s просто премахва содата и оставя дъвките на същата цена. Другото, както казват, е история.
Името Minnesota Mining and Manufacturing сигурно никому нищо не говори. За разлика от 3М. Само дето говорим за едно и също нещо…
Повечето фирми броят пасовете. Само някои от тях ще забележат танцуващата мечка.
Гледай със широко отворени очи, инак може да изпуснеш нещо важно!
Туй-то.
Имаш какво да долълниш? Имаш какво да опонираш? Направи го!
За втори път в София се организира конференция, посветена на стартиращите фирми и собствения бизнес.
Start UP 2008 ще се проведе между 1 и 9 ноември. На 1, 2, 7 и 8 програмата е целодневна, а през работните дни между уикендите – след 18:30.
Организатори са група студенти от българските университети, с художествен ръководител Вальо Алексиев. Шапка им свалям за ентусиазма.
В програмата забелязвам имената на:
Дидо Павлов – най-откачения и иновативен предприемач, който познавам
Явор Тодоров – със сигурност познаваш поне едно от трите му начинания -JJ Murphy’s, Onda или London Minute
Жюстин Томс – един от уеб пионерите в милата ни Рòдина
Миша Дамянова – в случай че се нуждаеш от рисков капитал
Някъде там ще забележиш и моето скромно име. Смятам да се орезиля на 1 ноември от 10:00 ч. Ако не ми мине котка път, предвиждам да подложа презентацията си на обществено обсъждане в този блог, по някое време следващите дни. Ако ли пък не, ще я публикувам пост фактум.
С най-голямо нетърпение очаквам да се запозная с ентусиазираната младеж, тръгнала да налива основите на модерния капитализъм в БГ. Ще има представяния на проекти, нетуъркинг ивенти и безброй почивки между отделните сесии.
Fire people who are not workaholics…. come on folks, this is startup life, it’s not a game. go work at the post office or stabucks if you want balance in your life. For realz.
В отговор на което David Hansson от култовите 37signals и създател на Ruby on Rails излезе с контрапредложение – fire the workaholics.
В резултат на разразилата се буря съветът придоби следната редакция:
Fire people who don’t love their work… come on folks, this is startup life. don’t work at a startup if you’re not into it–go work at the post office or stabucks if you’re not into it.
Тази версия поуспокои духовете, но раздразни мен.
Известен съм с понякога крайните си позиции. И в този случай заставам твърдо зад оригиналния текст. Защо трябва да крием обективната действителност зад красиво звучащи фрази?
Без големи, ОГРОМНИ усилия в ранна фаза, компанията няма шанс да отлепи. Да, това има своята цена – хората се изтощават и износват. Знам го от собствен опит. Но това е жертва в името на определена кауза.
Едно време за кауза хората са давали живота си. И както тогава, така и сега, жертвата не е за всеки. Едва 1-2% ще го направят. И точно с тях трябва да се обграждат основателите на компании. Това е посланието на Jason.
Последният епизод на The GigaOm Show акцентира на възможностите за стартиране на хай-тек бизнес в Европа и разликите със силиконовата долина.
Препоръчвам ти горещо интервюто със Saul Klein, шеф на европейския хай-тек инкубатор Seedcamp (аналог на Y Combinator):
Seedcamp наскоро обявиха първите шест подкрепени проекта, сред които дори един от Словения. Апропо, в интервюто Saul споменава за кандидати от България. Някой, нещо?
Flowplay – виртуален свят, в който играеш casual games, а ти и приятелите ти сте аватари, свързани по познатия от социалните мрежи начин. Не е за мен.
Metaplace – виртуален свят за виртуални светове. Предлагат отворена платформа, в която юзерите създават своите виртуални светове. Влязъл в един свят можеш да се телепортираш във всеки друг. Който иска – играе създава игри, който иска – занимава се с по-сериозни неща.
WooMe – speed dating е американска истерия открита преди 9 години. 15 момчета се събират в една зала с 15 момичета. Всяко момче се среща за 3 минути с всяко момиче. Накрая всяко момиче посочва своя фаворит и обратното. Ако се окаже че има съвпадение – бам – получава се двойка. Е, тази концепция вече е в уеба под формата на WooMe. Щуротия.
Zivity – профилите на хубавите девойчета привличат много трафик на сайтове като MySpace, от което последните правят пари от реклама. Zivity обръщат палачинката – девойчетата вече ще получават пари под формата на revenue sharing рекламните приходи. Опитват се да вземат хляба от ръцета на Play Boy мен ако питаш.
Kaltura – избрани с жетони от изложените в DemoPit от посетителите на конференцията. Още един стартъп, който се определя като мултимедия уики (където wikipedia се среща с youtube). Решението им много напомня на представения вчера Story Blender.
Експертен панел без промени:
Caterina Fake – се радва на WooMe. Вярва в комбинацията virtual worlds + casual games (Flowplay).
Sarah Lacy – не се съгласява с Caterina и счита, че дейтинг сайтовете нямат смисъл при наличието на социалните мрежи. Като представител на медийния бизнес, хаерсва подхода на Zivity.
Loic LeMeur – подкрепя Caterina за WooMe, защото участва в борда на европейски дейтинг сайт и знае, че пазарът е огромен. Харесва Metaplace.
MC Hammer – харесва Zivity, но без циците.
Brad Garlinghouse – не смята, че Flickr трябва да поделя приходите с потребителите си, защото нямат нищо общо с потребителите на Zivity. Тук Loic му репликира, че има сайт (изпуснах името), който раздава по 60,000 евро на ден на фотографите, които си публикуват снимките на него.
Моята класация:
Kaltura
Metaplace
Zivity – не заради актовите фотографии, а заради иновативния бизнес модел.
xtr3D – иновативен метод за взаимодействие между човек и машина чрез 3D движения. Демонстрират, как размахвайки ръце пред обикновена уеб камера управляват най-стандартен софтуер. Два вдигнати пръста и PowerPoint превключва на втори слайд. Трети пръст – следващия слайд. Правят демонстрация за навигация в Google Earth, сякаш въртиш истински глобус. Демо на бокс – почти като в Wii, но без да държиш контролерите. Въпреки грешките, които софтуерът им допуска, решението наистина е впечатляващо и обещава вълнуващо бъдеще.
Broadclip – система за търсене и rip-ване на безплатна музика от живи излъчвания. Нещо като TiVo за интернет радио. В аудиторията се оказа един от бившите шефове на Napster, който им обеща големи проблеми с притежателите на правата.
mEgo – омръзна ли да въвеждаш една и съща информация сайт след сайт? С mEgo създаваш един аватар, който можеш да имплантираш в социални мрежи, блогове, IM и пр. Шарено като младите си създателки. Някак си трудно го приемам.
Wixi – нещо като уеб базирана файлова система – държиш си всички файлове онлайн, влачиш и пускаш, разглеждаш с вградения player. Социалният компонент ти дава възможност да споделяш файловете си с приятели и познати, да търсиш сходно съдържание и подобни. Поредната стъпка в откачането ти от конкретно PC.
BeFunky – турска система за създаване на cartoons. Техният cartoonizer прави чудеса с произволна снимка, която качиш. Оправя се и с видео клипове. Можеш да си сглобиш и uvatar – разбирането на BFunky за аватар.
Експертен панел:
MC Hammer (Ем си хамър, ем не си) – избира mEgo, BeFunky
Brad Garlinghouse (SVP Communications & Communities Yahoo!) – и той хареса mEgo + BeFunky.
Sarah Lacy (известна в стартъп средите журналистка) – поставя под съмнение бъдещето на начинание като Wixi при наличие на толкова много алтернативи.
Caterina Fake (Mrs. Flickr) – трудно приема avatar манията (и widget бизнес модела като цяло) и не счита, че mEgo и BeFunky ще успеят да си монетизират аватарите. Истинския дзен в BeFunky са клиповете според нея.
Loic LeMeur (организатор на LeWeb3) – xtr3D, BeFunky, Wixi (но с уговорката, че много други компании правят подобни неща).
Моят избор:
xtr3D
BeFunky
Wixi (заради безлимитния сторидж, който ми обещават като участник в конференцията
Просто не разбирам ползата от другите две.
Рапорт даден.
Решения по актуалната тема с монетизация и анализ за онлайн имоти:
Spottt – старата песен за безплатна размяна на линкове (LinkExchange) на нов глас. Ако аз покажа 3 пъти връзка към твоя сайт, ти показваш 3 пъти моя. Посредата седи Spottt и се грижи всичко да е честно. Съвместно творение на AdBrite и един от създателите на Link Exchange Tony Hsieh.
Clickable – единна система за управление на всичките ти рекламни кампании, независимо от рекламната мрежа – Google AdWords, Yahoo Search Marketing и Microsoft adCenter. От едно място следиш перформанса и следиш къде гориш пари и къде генерираш. Има инструменти, които ти помагат с оценка на bid-овете, които правиш и препоръчва корекции нагоре и надолу за по-добри резултати. Ако активно рекламираш има смисъл да използваш Clickable.
GotStatus – Ако Analytics на Google ти помага да разбереш какво става в браузера на посетителите с GotStatus следиш какво се случва на твоите сървъри. API-то им поддържа голям набор от софтуерни решения – както опенсорс, така и комерсиални. След това от централизиран интерфейс следиш различни метрики. Можеш да експортираш анализите и към интранет/уики/блог и т.н. за нуждите на групова работа.
PubMatic – ако Clickable помагат на рекламодателите да управляват рекламните мрежи от едно място, PubMatic прави същото, но за publishers. Поддръжат почти всички известни мрежи (не виждам Microsoft adCenter). Помагат да се ориентираш от коя мрежа колко правиш, как да оптимизираш рекламните си площадки, цветови решения на рекламните карета и пр. Автоматизно следи ефективността и излъчва само най-ефективните реклами. Един вид пуска рекламните мрежи на аукцион помежду си. Дават пример с пъблишер, който си е увеличил приходите с 90% в резултат от работата с PubMatic. Интересно.
ZocDoc – не разбирам какво прави този сайт в този панел, но нейсе. Помага да си уредиш посещение при лекар, зъболекар незабавно. Нещо не разбирам точно проблема, но явно в щатската здравна система е счупена. Все пак не разбирам как ще сменяш доктори и зъболекари като носни кърпички…
Панелът е без промяна:
Roelof Botha – заинтересован е от Clickable, но се съмнява модела им да издържи. Даде пример с практиката на eBay да отстраняват от екосистемата всеки разработчик на средства за оптимизатане на търговете чрез имплементиране на конкурентна функционалност в самата услуга. Адекватният отговор е, че при eBay говорим за една система, докато Clickable работи с няколко едновременно, които едва ли ще добавят функционалност за управление на конкурентните услуги.
Guy Kawasaki – избира Spottt, защото като блогър знае, че трафикът е всичко. Какви ти бизнес модели, това е уеб 2.0 Споделя моето учудване с търсенето на доктор в уеба.
Esther Dyson – чуди се за бизнес модела на Spottt.
