Повече информация за сделката има тук.

Виж предишната ми публикация за Zimbra.

Струва си!

Michael Moritz от Sequoia интервюира трима велики Интернет предприемачи.

• Marc Andreessen (Netscape, Ning) - ако нямаш CEO сред учредителите си в голям проблем. Външен ще те направи me too. Внимавай с бързото разрастване.
• Chad Hurley (YouTube) - Поддържай малък екип - става много по-бързо.
• David Filo (Yahoo) - влагай себе си със страст на 100%, дори и да фейлнеш ще ти остане добрия спомен.

С това сутринта приключва. След обяд още 10 компании.

Струва си!

Дойде време за второто издание на ТОП 10. Този път класирам разширения за WordPress.

1. JSSpamBlock - доста ефективен механизъм за защита от спам, без да караш потребителите си да смятат колко е 6+2 или да си бодат очите в защриховани текстове (т.нар. captcha). Разчита, че спам-ботовете не чуват javascript. Вярвам, че имаш Aksimet.
2. All in One SEO Pack - оптимизира блога ти за добро класиране в търсачките, чрез промяна в заглавието (името на блога отива след заглавието на статията), добавяне на метатагове и пр. Въобще цепи, лепи и вулканизира.
3. FeedBurner FeedSmith - пренасочва всички заявки към стандартното място за RSS емисиите на твоя блог (обикновено на www.yourblog.com/feed/) към фийдбърнърското копие. Когато FeedBurner си поиска оригиналната емисия, обаче я получава в оригинал. Справя се и с емисията за коментари.
4. Full Text Feed - От версия 2.1 WordPress реши, че <!–more–> се отнася и за текста на емисията, което е супер досадно. RSS емисиите трябва да съдържат пълните публикации. Точка.
5. Google Sitemap Generator - помогни на търсачките да индексират по-добре съдържанието ти. Концепцията sitemaps беше въведена от Google, но вече се използва от Yahoo и Ask.com. С този плъгин информираш автоматично и трите търсачки за всяка промяна.
6. jadedcoder Sticky Permalinks - бетонира перманентните връзки - ако се наложи да си смениш името на публикацията ще бъде достъпна както на новия, така и на стария адрес. Полезно!
7. OneClick Installer - чифт плъгини за WordPress и Firefox, който прави инсталирането на плъгини и теми еднобутонна операция. Просто кликаш на линка с десен бутон и избираш OneClick install. В допълнение препоръчвам и PlugInstaller, който прави по-лесно деинсталирането и следи за ъпдейти.
8. No Self Pings - случва ти се да отпращаш към стари свои публикации? WordPress има досадния feature да пингва сам себе си. С този плъгин решаваш въпроса. Бонус за самоцитиращите се - RSS Base Fix ти позволява да ползваш релативни линкве (/predishna-publikacia/ вместо http://www.yourblog.com/predishna-publikacia/), което от своя страна помага, когато решиш да си смениш домейна като мен.
9. Simple Tagging - позволява да си тагваш постовете, да показваш сходни публикации (related posts), сходни тагове (related tags) и пр. екстри. Задължително си инсталирай и прилежащия widget.
10. WP-PostRatings - дава възможност на потребителите ти да оценяват публикациите от 1 до 5. Обратна връзка, която не изисква усилие. Затова я получаваш съвсем регулярно.

И понеже днес съм в настроение, а темата за монетизация на блоговете е още топла ти предлагам да погледнеш още две добавки. AdSense Manager е задължителен ако ще работиш предимно с ти-знаш-кого. В противен случай WPAds върши чудна работа за ротация на реклами от различни източници. Може и в комплект.

Кои са твоите 10?

Струва си!

Спомняш ли си времето, когато търсенето в Интернет започваше с директорията на Yahoo, Гювеч.бг или Дир.бг?

Джейсън Калканис се опитва да ни върне във времето с новата си търсачка Mahalo.com. Вместо алгоритми, резултатите са съставени предварително от екип вътрешни редактори. Нещо като Wikipedia, но вместо текст страниците съдържат категоризирани линкове.

Според Джейсън новата търсачка дава значително по-добри (разбирай интелигентни и без спам) резултати в сравнение с машинно-генерираните резултати на Google, Ask и Yahoo… но само за топ 4,000 търсени термина. Екипът се надява до края на годината да покрие 10,000. Осигурено е финансирание за първите 5 г. от дейността на копманията, в което време търсачката трябва да генерира резултати за топ 30% от търсенията.

Update: пропуснал съм да отбележа, че освен вътрешни редактори Mahalo.com предлагат на одобрени доброволци за съставяне на сърч резултати 10-15 долара на резултат. По този начин “индексирането” на уеба определено ще се осъществи в по-кратки срокове.

Аз лично съм силно скептичен към този модел:

1. Интернет е long tail медия и търсещите машини са основен катализатор на този ефект. Google разкриват, че всеки ден между 20 и 25% от заявките за търсене съдържат термини, постъпващи при тях за първи път.
2. Сигурно машинното търсене се поддава на спам, но технологиите се развиват достатъчно бързо. Докато Mahalo.com успеят да “индексират” 30% от термините, проблемът който решават няма да съществува.
3. Цензурата е много по-голяма заплаха, когато редакторът е човек, а не машина. Ако искам резултат от човешки труд ще предпочета Wikipedia - те поне използват отворен редакционен модел (т.нар. crowdsourcing).
4. “Технологията” на Mahalo изключва възможността за персонализация. Когато търся Jaguar какво имам предвид? Животно, кола или операционна система?
5. Да питам ли кога ще има българска версия?

Моята присъда:

Не си струва!

Всички сме свикнали с мисълта, че за да изпратим картичка от морето трябва да дадем някакви пари за пощенеска марка. Но можеш ли да си представиш интернет доставчик, който те таксува за всяко изпратено писмо?… И аз не мога.

Интернет с лекота разбива на парчета всяко утвърдено схващане или принцип с който се захване.

Поредния феномен е гласът през Интернет (т. нар. VoIP). Това явление си проправя си път още от 1995 с Internet Phone (помниш ли българския принос IrisPhone?). Трябваха му 8 години за да влезе в полезрението на широката общественост (разбирай масовите медии). Две години по-късно сделката за Skype и анонсите на гиганти като Google, Yahoo! и Microsoft ни доказват, че има натрупана критична маса. Вече няма никакво съмнение - безплатните разговори са тук.

След като преодоля всички съществени технологични ограничения VoIP индустрията се изправя пред последното и може би най-голямо предизвикателство:

Show me the money!

Безплатен обяд няма и всички очакваме отговор на въпроса “Къде са парите?”.

Е, аз провокирам дискусия по темата с тази публикация. И откривам сезона с едно изказване на Майкъл Робъртсън, основател на Gizmo Project (да, същия онзи Майкъл от MP3.com и Lindows):

I think long-term you’ll see sort of a Google model emerge around VoIP. Today on Google, ads come up and you click on the ones that look interesting and they charge the advertiser a few pennies. Think about that same model for voice calls. Say, on Gizmo Project, you’ll say, I’m hungry for some pizza. I type in pizza and I’m immediately presented with, do you want to order from Domino’s, from Shakey’s, from Papa John’s? If I click Domino’s and order from them, perhaps they’ll pay 35 or 50 cents or a dollar. We’re not doing this today at Gizmo, but I think this is one of the ways the revenue model around voice will emerge going forward.

Ти имаш ли идея къде са парите в безплатните разговори? Сподели я!

Струва си!

100% и ти си фен на Гугъл. Задавал ли си си въпроса защо? Ще кажеш - имат страхотна търсачка - намира каквото ми трябва, при това без много усилие. И ще си прав.

Но защо точно Гугъл? Къде са другите търсачки? Въобще, спомня ли си някой altavista?

Защото Гугъл е Велика компания. Виж само за какви ценности говорим. Някои от тези принципи са валидни за всяка една Велика компания:

Фокусирай се върху юзера и всичко друго ще последва

Дебелите книги ни проповядват, че основна цел на фирмата е да множи богатството на своите акционери. Кога за последен път си избра продукт или услуга на фирма, защото си силно загрижен за финансовото благополучие на нейните акционери? Никога! Ни-ко-га!

Всеки път избираш онзи продукт, който отговаря най-добре на твоите потребности. Само този, който се интересува от теб знае от какво се нуждаеш. Времето, което кешово-центрираните компании губят в броене на стотинки, Великите компании инвестират във все по-дълбоко разбиране и все по-голямо по-пълно задоволяване на твоите нужди. Точно на тях оставяш своите стотинки.

Това е то. Кешово-центрираните компании превръщат парите от средство в цел. Стават все по-печени в привличането на пари, респективно все по-неуспешни в отглеждането на доволни клиенти. В същото време Великите компании без да си поставят парите за цел, печелят все повече и повече… пари!

Да се върнем на Гугъл. Докато другите доткоми отново гледат с блеснал поглед в калклулатора Гугълци подреждат информацията терабайт по терабайт и ти я правят все достъпна и по-достъпна.

Основателите Лари и Серьожа притежават има-няма 30% от Гугъл. Излизайки на Nasdaq в края на август акциите на двамата се оценяваха на около 8 милиарда долара. Днес техните 30% се оценяват на около 12 милиарда. Ако фокусираха в кеша вече да са разкешили по 6 милиарда и да са бегали. Истински мерак, а не плакат се иска да останеш и да продължаваш да копаш.

Най-добре е да правиш едно нещо много, много добре

Диверсифицирай! Още една заблуждаваща команда от “учебниците” по бизнес мениджмънт! Яху диверсифицира със страшна сила - уеб указател, търсачка, поща, новини, игри, времето, квото-там-се-сетиш. И какво е общото между тях? Ала-бала! Budnle от типа соц. подарък за Коледа - портфейл с гребенче.

Не ме разбирай погрешно! Пощата си я бива. И някои други глезотии. Ама не искам смотано им гребенче към иначе хубавия кожен портфейл! Ако не бяха разхищавали ресурси в разни никому непотребни “сървиси”, пощата на Яху щеше да е напълно непобедима. А сега е изправена до стената от новобранеца Gmail.

Диверсификацията води единствено до загуба на фокус. Вместо да диверсифицират, великите компании избират само едно нещо, в което да бъдат най-добри. И след това влагат цялата си енергия да го развиват и усъвършенстват.

Ето ти Гугъл - занимават се по цял ден да подреждат терабайти… за теб. Като почнеш с Bringing Order to the Web (1998), минеш през Google Groups и Google Image Search (2001), не забравиш Google News и Froogle (2002) , та свършиш с Gmail, Google Print и Google Desktop (2004), всички тези проекти обслужват една и съща твоя нужда.

Или както е казал поетът “The main thing is to keep the main thing the main thing“.

Можеш да правиш пари и без да причиняваш злини

Рекламата дразни! Цялата плеяда медии и рекламодатели са фокусирани само в собствените си приходи и ти губят времето с глупости. К’во ти пука откъде господин Бобър се е сдобил с “тези чудесни бели зъби”. А какво ще кажеш за жалките дописки преписани с правописните грешки от нечий “прес рилийз”?

Това е то - кешово-центрираните компании са забравили, че рекламата трябва да е полезна. А тя е полезна само тогава, когато Те интересува.

Но Гугъл не забравя. Не забравя, че ти си номер едно. Не забравя, че мразиш да ти губят времето без да поискат твоето позволение. И съвсем благо, може би дори незабележимо получаваш своята доза реклама. Но това е рекламата, която искаш. Защото (примерно) търсиш за Орбифон и получаваш информация за точната уеб страница на сайта на Орбител и едновременно с това спонсориран линк към сайта на компания, която ти обещава “най-добри условия за … VoIP … карти”.

Това е то - AdWords - рекламите, които хората искат да получават.

Велико просто не е достатъчно

Трудно е да бъдеш най-добър. Още по-трудно е да останеш такъв. Това е поредната разлика между кешово-центрираните и великите компании.

Първите имат за цел да станат най-добри. Рядко, но се случва да го постигнат. В този миг те започват да си вЕрват. Лягат на лаврите и се изхлузват по наклонената.

За великите компании като Гугъл да си най-добър е не цел, а отправна точка. Те знаят - винаги може по-добре. Именно затова Гугъл търси най-добре вече 8 години.

Това е то! Все още ли се питаш защо си купих акции на Гугъл?

Аз дадох моите 2 цента (760 592 пъти).

Струва си!